Решение № 142 от 05.06.2023, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 42/2023
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 05.06.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Никола Дойчинов Дойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. *****, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г.А като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100042 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявява се иск по реда на чл. 127, ал. 2 от СК от М. И. М.ев срещу С.
М.а И. във връзка с упражняването на родителските права, режим на лични отношения и издръжката на детето С. М.а И..
Исковата молба и приложенията към нея се връчват редовно на ответницата, която депозира писмен отговор. Счита исковете за основателни.
Моли упражняването на родителските права върху детето да бъдат предоставено на ищеца, да се определи стандартен режим на лични отношения, както и определяне на издръжка в минимален размер.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от упълномощения от него процесуален представител. Поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Ответникът не се явява в о.с.з., не изпраща представител.
Фактически констатации и правни изводи на съда на съда:
По делото се събират множество писмени доказателства, както и гласни такива, чрез разпит на свидетели, които настоящият съдебен състав, като преценява по отделно и в съвкупност, счита, че има възможност да формира своите фактически и правни изводи по отношение на настоящия спор.
Съгласно т. 3 на Постановление № 1/12.11.1974 г. на ППВС съдът следва държи сметка за интересите на детето, като под „интереси на децата“ 1 по смисъла на 29, ал. 1 от СК (отм.), сега чл. 59, ал. 4 от СК (2009г. ) се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Съдът е длъжен де прецени следните обстоятелства, посочени в т. 2 на горецитираното постановление – родителски качества; полагане на грижи и умение за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родителите и между децата; помощ на трети лица и др.
От установените по делото факти по конкретния случай, съдът е на мнение, че родителските права следва да се предоставят на бащата М. И. М., в който смисъл е и искането на самата ответница. По делото се установява, че бащата разполага с нужния родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на С.. По делото не се установява поведението на бащата да крие рискове за правилното физическо и/или психоемоционално развитие на детето. Тъкмо обратното, ищецът заявява пред социалните служби, че ще прави всичко необходимо да осигури на детето си сигурна и спокойна среда.
Наред с това се установява, че С. е силно привързана към баща си, което е от съществено значение за определяне титулярството на упражняващия родителските права. Ищецът разчита и на помощта на своите близки. Липсата на високи доходи не са пречка да се предостави упражняването на права на ищецаата, тъй като същата живее в собствено жилище и разчита на финансовата помощ на близките си. Поради всички тези фактори, следва правния извод, че в интерес на С. е да бъде отглеждана от своята баща, като местоживеенето следва да се определи при нея в с. *****, Община *****, ул.
*****
Режим на лични отношения с майката:
Правото на детето да запази личните си отношения и с двамата родители защитава основен интерес за благополучието му. Момичето има нужда и от майка си, независимо от родителските й качества и има право да я опознае, да поддържа и развива отношения с него. Това е изцяло в негов интерес, тъй като по този начин ще се избегне възникване родителско 2 отчуждение към майка му. Съдът счита, че срещите с майката няма да застрашават живота и здравето на С..
Режимът следва да бъде стандартен, така както се посочва писмения отговор на ответницата – всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 18.00 ч. до неделя в 18.00 ч. с преспиване; един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като детето ще бъде взимано от майка му от дома на бащата и връщано в него.
Основание и размер на издръжката:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка, родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от ППВС е прието, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума 3 за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно живеене с другия родител и детето.
Детето е на 7 години към момента и посещава училище. Не страда от хронични заболявания, налагащи поемането на допълнителни парични разходи.
Съдът счита че издръжката следва да се определи в такъв размер, че да задоволява основните потребности на детето. Съдът определя минимална месечна издръжка за С. в размер на 400.00 лева. Ответницата следва да поеме 1/2 от тази сума, равняваща се на 200.00 лева, което е в съответствие със законовия към момента минимум. Падежът на плащането съдът определя до 10-число на текущия месец, за който се дължи издръжката. Издръжката следва да се дължи от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2023 г.
По разноските:
За разлика от исковото производство, в настоящото производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – в този смисъл О № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС.
По дължимите държавни такси:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-***** държавна такса в размер на 144.00 лева, представляваща 2 % върху тригодишните платежи на основание чл. 7, т.
2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. М.а И., ЕГН: ********** на бащата М. И. М., ЕГН:********** с адрес: с. *****, Община *****, ул. ***** ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. М.а И., ЕГН: **********, при баща му М. И. М., ЕГН:********** на следния адрес: с. *****, Община *****, ул. *****
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на В. Г. Д. ЕГН: ********** с детето С. М.а И., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 18.00 ч. до неделя в 18.00 ч. с преспиване, като при осъществяване на режима детето ще бъде взимано от майка му от дома на бащата и връщано в него в уговорения час; един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
ОСЪЖДА В. Г. Д. ЕГН: **********, да заплаща на детето С. М.а И., ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител М. И. М., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2023 г., с падеж 10-о число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, Община ****, ул. ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *****, държавна такса върху присъдената в полза на детето издръжка в размер на 144.00 (сто четиридесет и четири) лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК;
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 5