Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 29.09.2023, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 94/2021
Вид
Решение № 155
Подписан
29.09.2023
В сила
07.11.2023
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.223 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл.76 · Закон за наследството
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.33, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.34 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Сливница, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. В.ова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100094 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС от „*************“ ООД, ЕИК:

****************, седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „М.ш.“ № **, представлявано от управителя Д.П.Д., чрез адв. Н. от САК, срещу Е. Н. Е., с ЕГН ********** с адрес в гр.

С., р-н В., ул. „***********“ № * и Р. Н. Е., с ЕГН: ********** (починал в хода на делото и заместен от отв. Е. Е. като единствен негов законен наследник).

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за замяна и наследствено правоприемство ищците и ответниците са собственици на следния недвижим имот, намиращ се в в землището на гр. Д., общ. Д., а именно: поземлен имот с идентификатор ***, в местността „ПРОПЪСТ“ с площ от 812 кв. м. по КККР на гр. Д., представляващ нива, стар номер 011003, предишен идентификатор *** при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,***.

По силата на договор за замяна, оформен с н.а. № 81 от 09.07.2020, том II, н.д. дело № 259 / 2020 г. ищцовото дружество е придобило ½ ид.ч. от имота от Р. Г. Р. (сънаследник на ответниците) срещу замяна на движими вещи. Ответниците от своя страна са придобили правото на собственост върху другата ½ ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от П. Е. Г., в чиято полза чрез земеделска реституция е било възстановено правото на собственост върху имота. Тъй като страните не могат да поделят имота доброволно се иска същия да бъде допуснат до делба при квоти ½ ид.ч. за ищцовото дружество и по ¼ ид.ч. за всеки един от ответниците.

В едномесечният срок чл. 131 от ГПК ответниците Р. Н. Е. и Е. Н. Е. са депозирали 1 писмен отговор, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Оспорват правото на собственост на ищцовото дружество, като на основание чл.76 ЗН се позовават на относителна недействителност на сделката, с която го е придобило. Твърдят, че процесният имот е един от общо осем недвижими имота, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на П. Е. Г. по реда на ЗСПЗЗ с решение № R3763/08.08.2000 г. на ПК – Д., каквито са ответниците и Р. Г. Р.. Ответниците заявяват, че не поддържат отношения с другия съсобственик Р. Р.. Твърдят, че преди повече от година управителят на ищцовото дружество се свързал с тях като им предложил да закупи притежаваните от тях идеални части от имота, но те не искали да продават. Изтъкват, че са узнали за сделката за замяна на 16.03.2021 г. с получаване на препис от исковата молба. Поддържат, че съсобственикът им Р. Р. не ги е уведомявал за намерението си да се разпореди със своята идеална част от имота, и съответно не им го е предложил първо на тях. Считат, че разпоредителната сделка от 09.07.2020 г. е извършена с цел да бъдат увредени интересите им, тъй като ищцовото дружество имало практика да придобива части от имоти по този начин. При тези съображения молят искът за делба да бъде оставен без уважение.

В срока за писмен отговор по реда на чл.211 ГПК ответниците са предявили срещу ищцовото дружество и сънаследника си Р. Р. насрещен иск с правно основание чл.76 ЗН, с който претендират да бъде обявена относителната недействителност на договора за замяна, материализиран в н.а. № 81 от 09.07.2020, том II, н.д. дело № 259 / 2020 г. и насрещен иск срещу Р. Р. с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за упражняване правото на принудително изкупуване на неговите идеални части при условията на договора за замяна. Ответниците считат, че сделката представлява разпореждане от сънаследник със сънаследствен дял от имот, който не се е паднал в негов дял, и който имот е част от общо осем недвижими имота, на които не е извършвана делба между сънаследниците. Поддържат, че е налице относителна симулация, тъй като договорът за замяна е привидното основание и прикрива действително постигнатото между договарящите ищец и сънаследник - договор за продажба.

Нищожността на сделката като прикрита произтичала от факта, че се целяло от страните по нея да заобиколят задължението на съсобственика Р. Р. по чл. 33, ал. 1 ЗС и затова продажбата била прикрита със замяна. Позовават се на чл.223 ЗЗД съгласно който, замяната е приравнена на продажбата и изтъкват, че в случая прилагането на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС за упражняване правото на принудително изкупуване е възможно заместването да бъде и в двете правоотношения, тъй като престацията на приобретателя по дадената в замяна вещ от купувача - трето лице на съсобствеността да включва родово определени движими вещи. Това обосновава правният интерес на ответниците от привличането на Р. Г.

Р. като трето лице – помагач. При тези съображения ответниците претендират отхвърляне на иска за делба и уважаване на исковете по чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС.

В едномесечният срок от получаване на насрещните искове ищцовото дружество е депозирало писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, с който счита исковете за недопустими, а по същество ги оспорва като неоснователни. Съображенията за недопустимост на иска по чл.76 ЗН са, че не е предявен по дело за делба на цялото имущество (в което според 2 признанията и на самите ответници се състои от общо осем недвижими имота), останало след смъртта на общия наследодател на ответниците. Поддържа се, че ответниците неправилно се позовават на TP № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че упражняването на правото по чл. 76 от ЗН може да стане в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване, а същевременно претендират искът за делба да бъде отхвърлен.

Съображенията за недопустимост на иска по чл.33, ал.2 ЗС са, че според ищеца прехвърлителят по процесния договор за замяна на недвижим имот с движими вещи Р. Г. Р. не е имал законово задължение да предложи първо на останалите съсобственици да изкупят притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот, тъй като тя се отнася само за договорите за продажба.

Оспорват твърденията на ответниците относно началният момент на узнаването за извършената замяна, а имено, че това е 16.03.2021 г. – датата на получаване на препис от исковата молба. Ищцовото дружество твърди, че този момент е бил не повече от 10 дни след изповядване на сделката, когато чрез свой пълномощник е предложило на ищците да закупи и техните идеални части на посочена от тях цена. Ответниците заявили цена от 5 000 лева общо за техните идеални части, която била приета от ищеца и въпреки че докумените за продежбата били подготвени, в края на м. октомври 2020г. ищците се отказали от продажбата. При това положение към момента на предявяване на насрещния иск преклузивният 2 - месечен срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС е изтекъл.

В случай че не бъдат възприети доводите за недопустимост на насрещните искове, ищцовото дружество ги оспорва като неоснователни. Счита, че разпоредителната сделка е сключена в рамките на предвидената в закона свобода на договаряне и спрямо нея не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗС. При тези съображения ищцовото дружество моли предявените насрещни искове да бъдат оставени без уважение. Претенидра разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът Р. Г. Р. не е депозирал писмен отговор по предявените срещу него насрещни искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверение за наследници № АО - 900 от 08.06.2020 г., издадено от община Д., се установява, че ответниците Р. Н. Е., Е. Н. Е. и праводателят на ищеца и ответник по насрещния иск Р. Г. Р. са законни наследници на П. Е. Г., починал на 20.11.1972 г.

С влязло в сила решение № R 3763/ 08.08.2000 г. на ПК - Д. , на наследниците на П. Е.

Г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху няколко недвижими имота, намиращи се в землището на гр. Д., Софийска област, сред които и процесния имот, представляващ нива в местността „ПРОПЪСТ“, пета категория, с площ от 0,945 дка, стър № 010025 по картата на землището, понастоящем ПИ с идентификатор ***, с площ от 812 кв. м. по КККР на гр. Д., представляващ нива, стар номер - 011003, предишен идентификатор *** при съседи: имоти с идентификатори ***,

***, ***,***.

По силата на договор за замяна, оформен с н.а. № 81 от 09.07.2020, том II, н.д. дело № 259 / 2020 г. ищцовото дружество „*************“ ООД е придобило ½ ид.ч. от имота от Р. Г. Р. срещу замяна на движими вещи – 133 броя тухли „Мирково“ четворка.

3

Издадена е фактура с № 7148/26.06.2020 г., издадена от доставчик „***************“ ООД и получател „*************“ ООД за доставка на 133 броя тухли „Мирково“ четворка на обща стойност 98,42 лева.

Представена е скица на процесния имот, от която се установява площта и границите му.

Цитираните документи се съдържат и в приложения към делото препис от н.д. № № 259 / 2020 г. по описа на нотариус Г.а.

По делото е разпитана св. Н.А., която понастоящем е в една кантора с процесуалния представител на „*************“ ООД – адв. Н., който през 2020 г. е бил юрисконсулт в дружеството. Св. А. заявява, че през лятото на 2020 г. в кантората се е провела среща между адв. Н. и отв. Е., която е била придружавана от св. П.. Св. А. посочва, че отв. Е. е изразила несъгласието си, че „*************“ е закупило идеална част от процесния недвижим имот, като е твърдяла, че става въпрос за имот в регулация и че е купен от ищцовото дружество без нейното и на другия ответник съгласие, като съсобственици, а също така и че имота струва много повече, отколкото е била продажната цена. Според св. А. ответницата е поискала ищцовото дружество да закупи съсобствената с отв. Е. идеалната част от имота за сумата от 5 000 лева. От проведения от адв. Н. телефонен разговор с управителя на „************“ станало ясно, че последният е съгласен да им заплати тази цена и се уговорили да се срещнат отново, след като отв. Е. разговаря с брат си – отв. Е.. Св. А. разбрала от адв. Н., че се подготвя сделка, от изповядването на която впоследствие ответниците се отказали. Св. А. споделя, че по повод коментарите по време на срещата, че става въпрос за имот в регулация, тя се запознала с ксерокопието от нотариалния акт и установила, че сделката не е продажба, а замяна на недвижим имот – земеделска земя срещу движими вещи. В тази връзка св. А. изтъква, че е преценила като завишена поисканата от ответницата цена за продажба на собствената с отв. Е. ½ ид.ч. от имота.

По делото е разпитан и св. Я. Г. П., който заявява, че през пролетта на 2020 г. заедно с отв. Е. са се срещнали с управителя на ищцовото дружество, който се поинтересувал дали ответницата продава процесния имот и предложил да го закупи. Отв. Е. го уведомила, че трябва да разговаря с другите двама собственици– отв. Е. (който й е брат) и с отв. Р., но с последния нямала връзка. Към този момент сделка не била уговорена, тъй като съсобствениците не могли да се се съберат. Оносно проведената през м. август 2020 г. в кантората на св. А. среща, св. П. заявява, че е била по повод на отправено от адвокат на ищеца предложение за изкупуване на частта на ответниците от имота, тъй като за другата част вече имало сделка. Св. П. твърди, че отв. Е. предложила от своя страна на адвоката на ищцовото дружество тя да изкупи придобитата от дружеството ид.ч. от имота на другия съсобственик – отв. Р.. Тъй като цената, която адвокатът обявил била твърде висока, отв. Е. се отказала. Св. П. твърди, че от сина на отв. Е. е разбрал, че отв. Р. е получил 500 лева за прехвърлянето на неговата ид.ч. от имота, но са вписали, че е получил тухли.

Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като в тях се възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от проведените между 4 управителя на ищцовото дружество, а впоследствие и от процесуалния му представител и отв. Е., които са били във връзка с намеренията за придобиване на имота от страна на „*************“ ООД. Показанията им са непротиворечиви помежду си и се подкрепят от станалите събрани по делото доказателства, поради което се явяват източник на информация относно релевантните към спорния предмет обстоятелства.