Решение № 1526 от 06.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Варна, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря И. Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110114751 по описа за 2022 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен о т „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 срещу И. В. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Варна, ***** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 5000лева, равняваща се на 2556,46евро, представляваща дължима главница по вноски за периода 15.07.2017г.- 10.04.2021г. /от вноска 29 до вноска 72 / по договор за банков кредит № 014LD-R-004337/08.04.2015г. сключен между длъжника и „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517 с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2019г., а последното е прехвърлило от своя страна вземанията на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Анекс от 17.03.2021г. към договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 14.07.2022г. до окончателното погасяване на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4518/18.07.2022г. по ч.гр.д. № 9300/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 08.04.2015г. между ответника и „ПИБ” АД е бил сключен договор за банков кредит, по който банката е отпусната кредитен ресурс от 6300евро усвоен на същата дата чрез погасяване на друго задължение на ответника. От датата на сключване на договора до 10.04.2018г. е била уговорена годишна лихва от 18%, а за остатъчния период годишната лихва е определяна на база лихвения процент базиран на спестяванията на банката в евро в размер на 2,52% увеличен с надбавка от 15,4%. Погасяването на кредита е следвало да се извърши в срок от 6години, на 72месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва.

Първите 36вноски са били в размер на по 144,82евро всяка, а след това в размер на по 144,66евро. Крайната падежна дата се сочи да е била 10.04.2021г., поради което и вземането 1 е изискуемо в цялост.

Твърди се, че ответникът не е погасил задължението си по договора, поради което и понастоящем се заявява вземането за главница по вноски с падежи от 15.07.2017г. до 10.04.2021г.

На 17.03.2021г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.

На 15.11.2021г. ответницата е била уведомена от пълномощник на цедента за извършената цесия.

Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Първото по делото заседание е проведено на 10.04.2023г., като редовно призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор банков кредит № 014LD-R-004337/08.04.2015г. между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД, по който банката е й предоставила в заем сумата от общо 6300евро, срещу задължение за връщане в срок до 10.04.2021г. У свояването на сумата от ответника е извършено по разплащателна сметка посочена в договора за погасяване задължение по друг сключен с нея договор за банков кредит. Ответникът не е оспорил получаване на сумата. Крайният срок за издължаване на заема е настъпил и вземането се явява изискуемо. Връщане на сумата от кредитополучателя, нито се твърди, нито се доказва.

Затова и дължимостта на търсената главница относно погасителни вноски за периода 15.07.2017г.- 10.04.2021г. /от вноска 29 до вноска 72 / се явява доказана по основание и размер.

Установява се наличие за валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като цесионер е придобил от „С. Г. Груп“ ЕАД, а то от банката кредитор, съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.

Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на банкова услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не 2 отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За действителността на клаузите от договора, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. След направена преценка, съдът не установява нищожност на договорни клаузи.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Претендират се сторените в исковото производство в размер на 100лева платена държавна такса.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, т.е в общ размер на 280лева, от които 100лева платена ДТ и 180лева адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 съществува вземане срещу ответника И. В. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** за сумата от 2556,46евро, равняваща се на 5000лева, представляваща дължима главница по вноски за периода 15.07.2017г.- 10.04.2021г. /от вноска 29 до вноска 72 / по договор за банков кредит № 014LD-R-004337/08.04.2015г. сключен между длъжника и „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „С. Г.

Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517 с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2019г., а последното е прехвърлило от своя страна вземанията на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Анекс от 17.03.2021г. към договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 14.07.2022г. до окончателното погасяване на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4518/18.07.2022г. по ч.гр.д. № 9300/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.

ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4-6 сумата от 100лева, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков3 Казанджията” № 4-6 сумата от 280лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9300/2022г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4