Решение № 159 от 29.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000058 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул инс“ АД, гр.София против решение № 201/10.10.24г. на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д. № 428/23г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Т. А. К., с ЕГН **********, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат ПТП, станало на 13.12.2021 г., причинено от Д.И.И. с ЕГН ********** за горницата над 35 000лв до присъдените 50 000лв; имуществени вреди в размер на 713.33 лв., ведно със законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 20.07.22г., съгласно решение № 288/18.12.24г. по чл.250 ГПК, до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие със събрания доказателствен материал. Излага подробни съображения за това, свеждащи се основно до допустимостта на направеното възражение за прихващане предвид на това, че влязлото в сила споразумение по НОХД № 264/23г. на РС – Велики Преслав не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител, не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. В този смисъл поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от 1 страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на императивното изискване на закона да пътува с поставен предпазен колан. Поддържа оспорването си ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и заявените телесни повреди, които да са довели до продължителни затруднения при обслужване на елементарните му човешки нужди и потребности. Според него нуждата от постоянна чужда помощ и продължителното приемане на множество лекарства не са доказани. Оспорва твърденията за продължителност на оздравителния и възстановителния процес. Липсват данни и за психологическа травма. На самостоятелно основание претендираното застрахователно обезщетение е силно завишено и не отговаря на трайно установената в тази насока съдебна практика, нито на критериите, установени в чл.52 ЗЗД и преценката на относимите към предмета на доказване обективни критерии. Липсват данни към датата на произшествието пострадалият да е работил, да е заемал обществено значима дейност или да е известна личност в обществото. Счита още, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна поради недоказана причинноследствена връзка между разходите за лечение и ПТП. Неоснователна е и претенцията за мораторна лихва. Обезщетение от 35 000лв би било справедливо и обосновано за установените по делото болки и страдания.

Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което претенцията на имуществени вреди и лихви бъде отхвърлена изцяло, а претенцията за неимуществени вреди бъде уважена в размер на 35 000лв.

Постъпила е и допълнителна въззивна жалба, в която се излагат допълнителни съображения досежно неоснователността и неправилността на решението в обжалваните му части, касаещи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на на 13.12.2021 г., около 07.50 ч. през светлата част на денонощието с участието на лек автомобил „Мерцедес Е220 СДИ“ с рег. № *****, управляван от Д.И.И., който, движейки се по ул. „Ал.Стамболийски“ (път І-7 Върбица – Шумен) със скорост 77 км/ч, при облачно време и мокро пътно платно, без неравности, разделено на две ленти с непрекъсната осева линия, и достигайки втората пресечка вляво след бензиностанция „РОУ БАК“ (км. 172+550) застигнал попътно движещи се в дясната лента два автомобила, първият от които л.а.

„Фолксваген голф“ с рег. № *****, управляван от И.Д. К.а с 26 км./ч., 2 предприел маневра изпреварване, като преминал в лявата лента за движение.

В момента на изравняване със задния автомобил, водачът на първия автомобил – л.а. „Фолксваген голф“ предприел завой наляво и навлязъл в лявата страна на пътното платно. Траекториите на двата автомобила си пресекли, при което л.а. „Мерцедес Е220 СДИ“ се ударил косо с предната си дясна част в задната част на л.а. „Фолксваген голф“ приоритетно в ляво. От удара л.а. „Фолксваген голф“ е бил отхвърлен напред и преустановил движението си в лявата канавка.

Ищецът пътувал на предна дясна седалка на л.а. „Фолксваген голф“. В резултат на удара между двата автомобила получил следните травматични увреждания: съчетана травма: глава, шия, крайници, включваща: 1) контузия на главата: множествени охлузвания по лицето с различна големина и форма; разкъсноконтузна рана с неравни ръбове в областта на лявата ушна мида, активно кървяща; 2) контузия на шията: фрактура на дъгата и десния ставен израстък, данни за раздробяване и разместване на костни фрагменти към гръбначномозъчния канал и 3) контузия на крайниците: палпаторна болезненост в ротаторния маншон в дясно на делтовидния мускул на дясното рамо с ограничена и болезнена абдукция.

По случая било образувано НОХД № 264/2023 г. по описа на РС– Велики Преслав, по което на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и Д.И.И. споразумение, с което същият е признат за виновен за това, че като нарушил правилата за движение – чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.63, ал.1 от ППЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. А. К., изразяваща се в трайно затруднение в движението на врата за срок по-голям от месец, осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр. ІІ, б. „а“, пр. І от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено и съответното наказание. В споразумението е прието, че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на И.Д. К.а – съпруга на ищеца, по отношение на получената от нея телесна повреда и независимо съизвършителство по отношение на причинената телесна повреда на Т. К., като при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ от своя страна нарушила правилата за движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП, като без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, предприела завой наляво и навлязла в насрещната лента за движение, когато по нея се движел лек автомобил „Мерцедес Е220 СДИ“.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а.

„Мерцедес Е220 СДИ“ с рег. № ***** е застрахована при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица

№

BG/02/121001168319, валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП 13.12.2021г.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на 3 застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП –– виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основните спорни между страните въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция, касаят наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неползването на обезопасителен колан, вида и обема на претърпените от ищеца телесни повреди и продължителността на възстановителния и оздравителния процес, липсата на данни за психологическа травма, размера на претендираното застрахователно обезщетение, основателността на претенцията за имуществени вреди по отношение на причинно – следствената им връзка с процесното ПТП, относно началния момент на лихвата за забава и относно отражението на установеното по делото независимо съизвършителство от страна на двамата водачи на МПС, участвали в произшествието върху размера на обезщетението. По тези въпроси съдът съобрази следното :

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия:

В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.

Преди всичко по делото не е установено пострадалият К. да е пътувал без поставен обезопасителен колан. От КСАТМЕ, в нейната медицинска част се установява, че при ищеца К. е налице шийна травма и документирана контузия на дясното рамо, през което преминава правилно поставеният предпазен колан при пътник на предна дясна седалка. Вземайки предвид анатомичната локализация на получените травматични увреждания и определения механизъм на ПТП експертизата е приела, че възможността при процесното ПТП ищецът К. да е бил с поставен предпазен колан е напълно реална и не може да бъде изключена по медицински критерии. Т.е. ответникът, релевирал възражението за съпричиняване, не е доказал по несъмнен и категоричен начин, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан.

Но дори и този факт да беше доказан, липсва причинно – следствената връзка между неползването на колана и настъпилите травматични увреждания. В с.з. в.лице Р. поясни, че при осъществения удар леко косо отзад, 4 странично на автомобила, предпазният колан не действа и не би осъществил функцията си на защита.

Поради това възражението за съпричиняване се явява недоказано и като такова не влече след себе си редуциране на определеното застрахователно обезщетение

Вида и обема на понесените от ищеца травми :

Получените от ищеца травматични увреждания са явяват доказани съобразно приетите по делото писмени доказателства и заключението на КСАТМЕ, в нейната медицинска част : съчетана травма: глава, шия, крайници, включваща: 1) контузия на главата: множествени охлузвания по лицето с различна големина и форма; разкъсноконтузна рана с неравни ръбове в областта на лявата ушна мида, активно кървяща; 2) контузия на шията: фрактура на дъгата и десния ставен израстък, данни за раздробяване и разместване на костни фрагменти към гръбначномозъчния канал и 3) контузия на крайниците: палпаторна болезненост в ротаторния маншон в дясно на делтовидния мускул на дясното рамо с ограничена и болезнена абдукция. В този смисъл оплакването във въззивната жалба за тяхната недоказаност се явява неоснователно.

На ищеца е било приложено консервативно лечение. На шията е била назначена и поставена имобилизираща яка за три месеца. Назначена е била терапия с нестероидни противовъзпалителни средства. След свалянето на яката на четвъртия месец ищецът не е провеждал физиотерапия и рехабилитация. Раздвижвал се е сам. Поради липса на динамично проследяване на състоянието на ищеца след травмата, вещото лице определя средни срокове за възстановяване: за множествените охлузвания по лицето 1015 дни; за разкъсноконтузната рана на лявата ушна мида 10-20 дни; за фрактурата 4 на дясната дъга и ставния израстък на C5 около четири месеца; за контузията на дясното рамо сроковете са индивидуални, но на базата само на приложените амбулаторни листи без рентгенови снимки не може да се направи прецизна прогноза. Към настоящият момент фрактурите на петия и шестия шиен прешлен са напълно консолидирани, а ширината на гръбначномозъчния канал е нормална. Преобладават субективни оплаквания с неврологичен произход от притискане на нервни коренчета на шията, свързани с дегенеративни изменения в шийните прешлени, част от които са били налице при ищеца отпреди 13.12.2021 г. С оглед обективните медицински данни найизразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първите 1-2 месеца след претърпяното ПТП, след което би следвало да започнат да намаляват.