Определение № 623 от 24.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. Монтана, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500143 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 ГПК

Пред настоящата инстанция делото е образувано по въззивна жалба на „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *, чрез процесуалния си представител адв. Н. А., МАК, против Решение № 25/17.01.2025 год., по гр.д. № 492/2024 год. по описа на РС Лом, с което на основание чл. 108 от ЗС е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.Н.” ЕООД с ЕИК *, представлявано от Р.И. - управител, със седалище и адрес на управление: гр. *, обл. *, ул. „*” № *, че ищецът К. Б. с ЕГН ********** от гр. *е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *съгласно КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18 5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” *, с площ съгласно скица на поземления имот - 257 кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: *, *, *и *, и ответникът Е ОСЪДЕН да предаде на ищеца владението върху 58,60 кв.м.

РЕАЛНА ЧАСТ от поземления имот с идентификатор № *, разположена при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, изток – собствен двор, юг – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, запад – част от собствен двор към улица „*“ в гр. *, очертана съгласно Скица към експертно заключение с вх. № 11189/09.12.2024 г., изготвено от вещо лице В.В., приложена на л. 67 по делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.

С Решение № 143/10.06.2025 од., по в.гр.д. № 143/2025 год. на МОС, съдът е ОТМЕНИЛ Решение № 25/17.01.2025 год., по гр. д. № 492/2024 год. по описа на РС Лом в частта, в която „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *е осъдено да предаде на К. Б. с ЕГН ********** от гр. *владението върху 58,60 кв.м.

РЕАЛНА ЧАСТ от поземления имот с идентификатор № *, разположена при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, изток – собствен двор, юг 1

– сграда 1 в поземлен имот с ид. № *, запад – част от собствен двор към улица „*“ в гр. *, очертана съгласно Скица към експертно заключение с вх. № 11189/09.12.2024 г., изготвено от вещо лице В.В., приложена на л. 67 по делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, както и в частта, в която „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *е осъдено да заплати на К.

Б. с ЕГН ********** от гр. *сумата от 2271,06 лв. разноски пред първата инстанция.

ПОТВЪРДИЛ е Решението в останалата част, в която К. Б. с ЕГН ********** от гр. *е признат по отношение на „А. Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *за собственик на имота.

Със същото решение въззиваемият, ищец в първоинстанционното производство К. Б. е осъден да заплати на да заплати на „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *, гр. *, сумата от 2030,53 лева /две хиляди и тридесет лева, 53 ст./ разноски пред двете инстанции.

Решението е връчено на въззиваемия чрез пълномощника му адв. Р. Б., МАК, на 19.06.2025 год.

В срока за обжалване, с молба от 27.06.2025 год. той е поискал изменение на решението в частта за разноските, като въззивникът (ответник пред ЛРС) бъде осъден да заплати разноските на ищеца за двете инстанции.

Счита, че ответната страна е станала причина за завеждане на делото, заплащането на наем за ползването на процесния павилион е започнало в хода на делото, поради което и въпреки отхвърлянето на иска, тя ще дължи разноски. Счита също, че е следвало да се приеме, че ответната страна е изпълнила след завеждане на делото и е станала причина за него.

Молбата е редовно връчена на въззиваемата страна и в предоставения едноседмичен срок е постъпило становище от пълномощника, адв. Н. А., МАК. Въззиваемата страна счита молбата за неоснователна, а решението в частта за разноските – за правилно.

Молбата е подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право и интерес и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В случая по делото не е било спорно, че ищецът /по силата на покупкопродажба на недвижим имот/, е собственик на ПИ с идентификатор № *по КККР на гр. *. Не е било спорно и, че павилионът-търговски обект е поставен в имота на ищеца и се държи от ответника. Установено е по делото правното основание, на което ответникът е държал павилиона – сключен на 10.12.2022 год. (преди завеждане на делото и преди връчването на цитираната в молбата по чл. 248 ГПК нотариална покана) облигационен договор за заем за послужване с третото неучастващо лице Р. Ф., която се е легитимирала пред него като собственик на процесния павилион и срещу която евентуално е следвало да бъде насочен искът, а в хода на делото – и сключен договор за наем вече с ищеца като наемодател.

При приетото изначално наличие на основание, на което ответникът е държал вещта, искът е отхвърлен – не само и единствено поради сключване в 2 хода на делото на договор за наем с ответника, а поради наличието на основание да държи вещта още преди завеждане на делото.

В решението си съдът е приел, че тъй като изискването за постановяване на двусъставен диспозитив по иска по чл. 108 от ЗС произтича от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС и от необходимостта да бъде формирана СПН относно конкретно притежаваните от ищеца или ищците по делото права на собственост, тоест, двата елемента на диспозитива на решението по ревандикационния иск не водят до обективно съединяване на искове, като водещ и меродавен е осъдителният компонент с оглед на обяснената цел на иска по чл. 108 от ЗС – предаване на владението върху имота на ищеца, то и определяща за отговорността за разноските в процеса не е установителната, а осъдителната част на решението по такъв иск, в съответствие с мотивираното по съществото на спора.

Въззивният съд е приел също, че след като ревандикационният иск в осъдителната му част е отхвърлен изцяло, това означава, че искът е отхвърлен изцяло, доколкото водещото при предявяването на ревандикационния иск е предаване на владението върху вещта. Право на разноски за производството има само ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но не и ищецът. С уважаването на първото искане всъщност се установява наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, относно която в случая не е имало спор между страните.

Затова при пълно отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част, разноските по спора се дължат само от ищеца, независимо от установената собственост на ищцовата страна като първи елемент от иска по чл. 108 от ЗС, тъй като този въпрос не е бил спорен.

Разноските на ответника по делото пред двете инстанции – общо 2030,53 лв., от които 1000 лв. за процесуално представителство и защита пред първата инстанция и 1030,53 лв. във въззивното производство (1000 лв. адв. хонорар и 30,53 лв. – държавна такса) са възложени в тежест на ищеца с оглед отхвърлянето на осъдителните претенции срещу ответника.

В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 162 от 2.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3409/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 2120 от 29.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1206/2024 г., II г. о., ГК, Определение № 31 от 07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5128/2017 г., I г. о., която съдът споделя.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

При тези мотиви съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Б. с ЕГН ********** от гр.

*чрез пълномощника, адв. Р. Б., МАК за изменение, на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 143 / 10.06.2025 год., по в.гр.д. № 143/2025 год. по описа 3 на ОС Монтана в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4