Решение № 169 от 29.05.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 985/2024
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Росица Бункова, Божана Манасиева, Георги Янев
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.49 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 169 гр. Благоевград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Георги Янев
Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600985 по описа за 2024 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.Д.А., в качеството му на защитник на подсъдимия В. С. З., с ЕГН – **********, от гр. С., и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 21 от 11.06.2024 год., постановена по нохд №629/2022 год., по описа на РС С..
С цитираната присъда, РС е признал подсъдимия В. С. З. за виновен в това, че на 01.02.2022г. около 18:35 часа в гр. С., на пешеходната пътека на ул.М., непосредствено след площад България, в близост до сградата на поликлиниката, като правоспособен водач, притежаващ категория В, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, с посока на движение към магазин Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ , чл.116 от ЗДвП - „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... като не е спрял да даде предимство и е блъснал пресичащия на пешеходната пътека от ляво на дясно пред автомобила пешеходец - М. Т. М. от гр. С., в резултат на което й е причинил три средни 1 телесни повреди - счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, довело до трайно затруднение в движението на снагата по-дълго от един месец; травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота; субарахноидален /под меките мозъчни обвивки/, вътречерепен кръвоизлив в лявата слепоочна-теменна област на главния мозък, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.3 предложение последно, б.“а“ пр.2 вр. с ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, във вр.с чл.54 НК, РС го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца,изтърпяването на което е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/ години, от влизане на присъдата в сила.
С атакуваната присъда РС, на основание чл.343г НК във вр.с чл.37, т.7 във вр. с чл.49 НК е осъдил подсъдимия В. З. да изтърпи и наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца.
С присъдата, решаващия съд се е произнесъл и по веществените доказателства, като е върнал на собственика - И. С. З. от гр. С., приобщеният като веществено доказателство лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, постановявайки това да стане след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимия З. е осъден да заплати и сторените по делото разноски- в размер на 1400 лева - по сметка на ОДМВР - Благоевград, както и сумата в размер на 217,40 лева - по сметка на РУ - С..
Недоволен от така постановената присъда останал защитника, който упражнявайки самостоятелното си право да обжалва присъдата е сторил това в срока за обжалване, поради което и жалбата му е допустима за разглеждане.
Твърди във въззивната си жалба, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, като намира, че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия от обективна и субективна страна не е осъществил вмененото му престъпление, поради което се претендира отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на З.. Алтернативно на това, защитата претендира, в случай, че въззивния съд намери обвинението за доказано, да намали размера на наложеното наказание една година и осем месеца /погрешно посочено, наложеното такова е за срок от една година и шест месеца/, на шест месеца.
В съдебно заседание пред въззивния съд се явяват подсъдимия В. З. и неговия защитник. Последния подържа жалбата, настоявайки в хода по същество, че действителния механизъм на причиняване на ПТП е този сочен от подсъдимия- пострадалата М. М. , пресичайки кръстовището се е подхлъзнала, политнала към автомобила, управляван от З., ударила се е в него, седнала на земята и после паднала, при което си ударила главата. Счита, че този механизъм е доказан в предвид и на показанията на пострадалата М., поради което и намира, че двете АТЕ , които сочат друг механизъм на причиняване на ПТП не следва да се кредитират, тъй като експертите сочат приетия от тях механизъм за вероятен , а не за сигурен.
2
В право на лична защита подсъдимия поддържа заявеното от защитника му, а в право на последна дума- твърди, че е невинен.
Пострадалата М. М., конституирана като частен обвинител не се явява пред въззивната инстанция, представлява се от повереника си- адв.Ч.. Последният счита въззивната жалба на защитника на подсъдимия за неоснователна, и намира че атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Излага доводи, че от доказателствата по делото, включително и от експертизата, назначена от въззивната инстанция, заключението на която кореспондира със записа на охранителна камера, приобщен като веществено даказателства по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура намира присъдата, предмет на въззивна проверка за правилна и законосъобразна. В подкрепа на този извод сочи и заключението на АТЕ, назначена от въззивния съд, която кореспондира със заключението на експертизата, изготвена в хода на ДП и от които се изяснява, че ПТП е реализирано на пешеходна пътека, като е било предотвратимо чрез спиране на автомобила , управляван от подсъдимия .
Пледира присъдата на РС С. да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, становищата на страните, събраните по делото доказателства, сам проведе съдебно следствие, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
От фактическа страна, решаващия съд е приел за установена обстановка, която не се променя от заключението на назначената комплексна АТЕ от въззивния съд, тя се споделя и от настоящия състав и е следната:
Подсъдимият В. С. З. е от гр. С.. Не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, трудово ангажиран. От 25.10.2005 год. е правоспособен водач на МПС, категория „В“, „М“ и „АМ“.
Към 01.02.2022г. З. управлявал, извършвайки таксиметрови услуги, лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег.№ ***.
На 01.02.2022г., вечерта в гр.С., валял дъжд и около 18:35 часа времето било вече в тъмната част на денонощието. В посочения час, подсъдимия З., управлявайки таксито си- „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, се намирал в района на ул.М. в гр. С., непосредствено след площад Б., с посока на движение към магазин Б.. Пътният участък представлява Т-образно кръстовище, образувано от ул. С., ул. М. и ул. Г.К. в гр. С.. Самото кръстовище е с незначителен наклон на спускане, гледано от по ул. Т.К. към магазин Б.. От началото на пешеходната пътека на ул. М., гледано към магазин Б. надлъжният наклон е на спускане 3,3 %. На кръстовището и на трите улици има пешеходни пътеки тип „Зебра“. Подсъдимият управлявал автомобила си, като се движил по ул. Г.К. в гр. С. в посока към Магазин Б.. При наближаване на Т-образното кръстовище, З. намалил скоростта си на движение преди пешеходната пътека на ул. Г.К., за 3 да пропусне извършващ маневра „завой наляво“ пикап, червен на цвят, движещ се по ул. „С.“ към ул. Г.К.. Автомобилът Шкода намалил скоростта, но не спрял. След като пътното платно пред автомобила „Шкода“ бил свободен, З. продължил движението се направо, ускорявайки в посока към ул.
М . , посока към магазин Б.. На кръстовището имало включено улично осветление, като автомобилът „Шкода“ се движил по наклон на спускане. В този момент частната обвинителка - пешеходката М. М. навлязла от към централния площад Б. в кръстовището, непосредствено над пешеходната пътека тип „Зебра", намираща се на ул. М. и водеща към поликлиниката. М. се е движила почти перпендикулярно на посоката на движение на автомобила Шкода и когато пешеходката М. изминала около 3,3 м. след стъпването й на платното за движение и била с дясната си страна към фронта на автомобила Шкода, била блъсната от автомобила, управляван от подсъдимия със скорост от 25,4 км/час, като инициалният удар бил реализиран е предната част на автомобила, в неговата геометрична среда по ширина, с предната регистрационна табела. Почти мигновено, но след инициалния удар е реализиран удар с дясното бедро/таза на пострадалата пешеходка М. с десния край на предната декоративна решетка на лекия автомобил. При този удар били счупени вертикални, черни, пластмасови ламели на декоративната решетка. Последвало е покачване на тялото на пострадалата върху предния капак, без главата да достига до предното панорамно стъкло, като при това подкачване са се получили травмите по десните ребра. Последвало спиране на автомобила, при което тялото на М. се плъзнало напред пред автомобила и паднало на терена на лявата си страна, като при това падане на асфалта са получени травматичните увреждания на г-жа М. отляво. Веднага след удара и падането на свидетелката М. на земята, подсъдимия З. излязъл от автомобила, вдигнал св.М., като и помогнал да се качи в управлявания от него автомобил и я транспортирал с автомобила си до Спешен център гр. С. за преглед и оказване на медицинска помощ. В този момент, в района на посоченото кръстовище се намирал и свидетеля Т. В. - служител в РУ С., който по същото време отивал на работа. В. незабавно уведомил дежурният в РУ С. за възникналото ПТП, а веднага след това с колегата си Милушев посетили ФСМП - С., където уведомили подс.З., че следва да бъде тестван за наличие на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му, като последният категорично отказал да бъде тестван, както с техническо средство, така и да даде кръв и урина за химическо изследване.
В МБАЛ бил извършен преглед на пострадалата М. М., както и направени изследвания, в резултат на което се установило, че
В хода на ДП е изготвена и автотехническата експертиза, от вещото лице Р.Ш..
От заключението й се установява, че мястото на удара се намира в началото на пешеходната пътека, намираща се на ул. М. в гр. С.. Скоростта на движение на лек автомобил, „Шкода Октавия”, с peг. № *** в момента на пътнотранспортното произшествие е била 23,99 км./ч. Техническото състояние на основните системи оказващи влияние върху безопасното движение на лек автомобил, е добро и автомобилът е технически изправен.
Вещото лице Ш. сочи като причина за ПТП, че водачът на лекия автомобил не 4 е възприел пешеходецът, който пресича на пешеходната пътека на ул. М., от ляво надясно пред автомобила и така се е получило съприкосновението между тялото на пострадалият и предната част на автомобила. Сочи се в експертизата, че опасната зона за спиране е по-малка от отстоянието до удара, когато водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост към пресичащият пешеходец, поради което и за подсъдимия е имало възможност да предотврати ПТП-то, чрез аварийно спиране. Това е могло да стане , като подсъдимия съобрази скоростта си на движение и да контролира непрекъснато движението на автомобила, така че при възникване на най-малката опасност за движението да спре и да предотврати ПТП. По време на сблъсъка автомобилът е бил насочен с предната си част в посока към ул. М., а пешеходеца М. Т. М. е бил с дясната си част на тялото насочен към лекия автомобил, като опасността за движението е възникнала с началото на започване на пресичане на ул. М. от страна на пешеходецът. В този момент автомобилът се е намирал на разстояние от 25,33 метра от мястото на удара.