Решение № 686 от 30.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Стара Загора, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Д.а като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100011 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. И. Д. искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът „Казино Уин Бет“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1 520,20 лв., представляваща главница – допълнително обезщетение по чл. 224 КТ вр. чл. 177 КТ за 18 работни дни, заедно със сумата в размер на 100,72 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2025 г. до датата на предявяване на иска в съда – 22.12.2025 г., начислена върху главницата от 1 520,20 лв., както и законната лихва върху присъдената сума – от датата на завеждане на иска в съда – 22.12.2025 г. до окончателното й изплащане.

С исковата молба ищецът твърди, че между нея и ответника „Казино Уин Бет“ ЕООД е било налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 01.04.2024 г., по силата на който е заемала длъжността „крупие“ при уговорено основно месечно възнаграждение, впоследствие изменено с допълнително споразумение. Трудовото правоотношение е прекратено на 23.05.2025 г. по взаимно съгласие, като е признато право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в 1 размер на 18 дни. Ищцата поддържа, че ответникът неправилно е изчислил и изплатил дължимото обезщетение по чл. 224 КТ, като е взел предвид занижена база, без да бъдат включени всички елементи на брутното трудово възнаграждение, в частност изплащаните ежемесечно премии, които според нея имат постоянен характер. Твърди, че дължимото обезщетение възлиза на 2 540,52 лв., от които са изплатени 1 020,32 лв., поради което претендира разликата в размер на 1 520,20 лв. Поддържа още, че поради забава в плащането ответникът дължи и мораторна лихва за периода от 01.07.2025 г. до подаване на исковата молба в размер на 100,72 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че оспорва предявените искове. Ответникът „Казино Уин Бет“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са допустими, но ги оспорва изцяло по основание и размер като неоснователни. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните по трудов договор от 01.04.2024 г., изменен с допълнително споразумение, както и прекратяването му на 23.05.2025 г. по взаимно съгласие, при което на ищцата е признато право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни. Поддържа, че дължимото обезщетение по чл. 224 КТ е изцяло изплатено в размер на 1 020,32 лв., изчислено въз основа на брутното трудово възнаграждение, включващо основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че при определяне на обезщетението следва да се включват изплащаните премии, като поддържа, че същите нямат постоянен характер, изплащат се по преценка на работодателя и не зависят единствено от отработеното време, поради което не съставляват част от брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 177 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка се позовава и на вътрешните правила за работна заплата, както и на съдебна практика. Претендира разноски.

В хода на съдебното производство, съдът е допуснал изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като същите се считат предявени за сумата от 1 349,71 лв. по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и за сумата от 78,14 лв. по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. За разликата до първоначално предявените размери производството е прекратено поради отказ 2 от иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а съдът приема за безспорно установено, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 2278/01.04.2024 г., по който ищцата е заемала длъжността „крупие“. От представената справка по чл. 62, ал. 5 КТ се установява регистрирането на трудовия договор в НАП, а от длъжностната характеристика, подписана от ищцата – че същата е била запозната с трудовите си функции, права и задължения за заеманата длъжност.

Трудовото правоотношение е било изменено с допълнително споразумение от 02.01.2025 г., с което е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 100 лв. Уговорено е и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година.

От представените вътрешни правила за работната заплата, както и от анекса към тях, влязъл в сила на 01.11.2024 г., се установява въведеният при работодателя ред за формиране на трудовото възнаграждение и на допълнителните възнаграждения. Видно от положените подписи, ищцата е била запозната със съдържанието на тези правила и с последващото им изменение.

От представените по делото фишовете за работна заплата за периода април 2024 г. – май 2025 г. се установяват начислените на ищцата основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и други начисления и удръжки за съответните месеци.

Видно от представените по делото разпечатки на имейл адреси е че между страните е била водена кореспонденция относно прекратяването на трудовото правоотношение, обективирана в предложение за прекратяване и писмен отговор на ищцата. Установява се че със Заповед № 2278/23.05.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 23.05.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 18 дни неизползван платен 3 годишен отпуск. Прекратяването на трудовия договор е отразено и в справката по чл. 62, ал. 5 КТ.

На 23.06.2025 г. ищцата е отправила до ответника покана за доброволно плащане на обезщетение по чл. 224 КТ, изпратена по електронна поща, към която е приложена поканата. С писмо с изх. № 150/26.06.2025 г. работодателят е отговорил, че обезщетение за 18 дни неизползван платен годишен отпуск е начислено, като при определяне на размера му са включени основното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Посочено е още, че бонусите и премиите не са включени в изчислителната база, тъй като нямали постоянен характер, както и че законовите изисквания относно размера и срока за изплащане на обезщетението са спазени.

По делото е представено и извлечение от банкова сметка на ищцата за периода 01.06.2025 г. – 31.07.2025 г., от което се установяват постъпилите по сметката й парични преводи през посочения период.

По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително счетоводни ведомости и платежни документи при работодателя.

От заключението се установява, че за периода от 01.04.2024 г. до 22.05.2025 г. на ищцата са начислени трудови възнаграждения в общ брутен размер, като съответно е определен и нетният размер след приспадане на дължимите публични задължения. Възнагражденията са формирани от основно месечно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и начислявани премии и допълнителни плащания.

Вещото лице е установило, че при определяне на обезщетението по чл.

224, ал. 1 КТ е взето предвид брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, включващо основната работна заплата, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и начислена премия с постоянен характер. Въз основа на това възнаграждение е определено среднодневно брутно трудово възнаграждение, послужило за база за изчисляване на обезщетението за 18 дни неизползван платен годишен отпуск, както и неговият брутен и нетен 4 размер след приспадане на дължимите публични задължения. Вещото лице е извършило и съпоставка с реално изплатеното обезщетение, като е установена разлика между дължимото и изплатеното. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в целия процесен период ежемесечно са начислявани основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и премия по код 006.

Посочено е, че след придобиване на една година трудов стаж е начислявано и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 %, което също е включвано във възнаграждението. По отношение на премията по код 006 вещото лице заявява, че същата е начислявана с различен месечен размер и не е обвързана с броя на отработените дни, като от представените по делото документи и вътрешни правила не може да се установи ясен механизъм за нейното изчисляване. В същото време е констатирано, че премията е начислявана регулярно през целия процесен период, наред с останалите елементи на трудовото възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните правни изводи:

При определяне размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ съдът съобрази, че съгласно чл. 224, ал. 2 КТ същото се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. На основание чл.

228, ал. 1 КТ база за изчисляване на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд в брутното трудово възнаграждение, служещо за определяне на обезщетенията по Кодекса на труда, се включват основната работна заплата, възнаграждението над основната работна заплата, определено съобразно прилаганата система на заплащане, както и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, предвидени в нормативен акт, колективен или индивидуален трудов договор (Решение № 159 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2017 г., IV г.о., ГК). Съгласно чл.

15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат регулярно заедно с основното трудово възнаграждение и зависят единствено от отработеното време. Именно наличието на тези предпоставки е 5 определящо за включването им в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 224 КТ.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и изготвено въз основа на първичните счетоводни документи на работодателя, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение – месец април 2025 г., през който същата е отработила 18 от общо 20 работни дни, възлиза на 2 519,94 лв., формирано от основно трудово възнаграждение в размер на 990,00 лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 5,94 лв. и премия в размер на 1 524,00 лв.

Вещото лице е посочило още, че премии са начислявани регулярно и през останалите месеци, но техният размер е различен и не е обвързан с броя на отработените дни. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че процесните премии представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Постоянният характер на едно възнаграждение не се определя нито от неговия размер, нито от честотата на изплащането му, а от правното основание, на което се дължи, както и от това дали изплащането му е гарантирано при наличие единствено на отработено време. Действително, в практиката на ВКС е прието, че обстоятелството, че индивидуалната премия е в различен размер, не изключва възможността тя да представлява допълнително възнаграждение с постоянен характер, когато съобразно вътрешните правила на работодателя изплащането е гарантирано и представлява част от трудовото възнаграждение (в този смисъл Решение № 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г.о., ГК). Следователно, решаващо значение има не размерът на плащането, а неговото правно естество и основанието, на което се изплаща. В настоящия случай от представените по делото Вътрешни правила за организацията на работната заплата се установява, че процесните бонуси и премии представляват други допълнителни възнаграждения с поощрителен характер. Съгласно правилата същите се формират по преценка на работодателя в зависимост от личния принос на служителя за постигнатите финансови резултати на дружеството.