Решение № 1757 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330204965 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Я. К. И., против наказателно постановление № 23-1030-003766, издадено на 26.07.2023г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не било извършено нарушението. Оспорва фактическите констатации. Липсвало правно основание за налагане на наказанието. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява 1 се от адв. К. от АК- Пловдив, който поддържа жалбата. Излага подробни съображения. Не се установило извършеното нарушение. Сочи, че имало въртене на задни гуми при подадена повече газ, но това не осъществявало състава на нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 05.07.2023г. в 23.20 часа в гр.

Пловдив, на кръстовището на ул. „Дилянка“ и бул. „България“, жалбоподателят като водач, управлява по посока запад- север личния си лек автомобил Мерцедес Ц 270 С с рег. № ***, като използва пътища отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение (извършва резки маневри като по този начин преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез предаване до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт), с което блокира движението и застрашава останалите водачи на пътя и преминаващи пешеходци, с което виновно е нарушил чл.104б т.2 от ЗДвП.

От показанията на свид. И. К. актосъставител се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението. Установява се, че при изпълнение на служебните си задължения като полицейски служител от 20 години, работещ като полицай е установил и лично възприел и видял как жалбоподателят „пред очите на множество лица“ (стр. 21 и 22 от делото), включително деца, пешеходци и други участници в движението, „умишлено извършва дрифтове на кръстовището, като гумите му загубили сцепление, автомобила станал неуправляем и започнал да се движи налявонадясно, като това било 20-30 метра“ (стр.21 и 22 от делото). Установил, че 2 събирането на множество лица точно на това място е именно извършването на „дрифт“ от жалбоподателя. След установяване на нарушението, жалбоподателят дори е направил неуспешен опит да избяга от полицейските служители, като е карал бързо. След което жалбоподателят бил спрян от полицейските служители и му бил съставен АУАН, в който посочил, че няма възражения. Лично заявил на актосъставителя, че „съжалява много, разкайваше се, каза, че го е направил“ (стр.22 от делото). Непосредствено след извършеното нарушение и съставянето на АУАН, на жалбоподателя било снето писмено обяснения, в което жалбоподателят лично и собственоръчно посочил, че той е управлявал автомобила, и ….. „давах газ много и колата занесе наляво и надясно. Повече няма да правя така имаше други и правиха дрифтове ама избягаха и полицията само мен хвана и имаше много хора публика и те избягаха.“ (стр. 6 от административнонаказателната преписка). В показанията си актосъставителят потвърждава изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същият описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателят лично е признал за извършеното нарушение пред актосъставителя и собственоръчно е посочил, че го е извършил, което представлява извънпроцесуално признание на извършеното нарушение и се ползва с висока доказателствена стойност. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като достоверни и обективни.

3

В показанията си свид. С. И. и свид. Г. И.- приятели на жалбоподателя сочат, че жалбоподателят е дал „малко газ“ (стр.22 гръб от делото) и затова колата е „приплъзнала“ (стр.22 от делото) и „колата даде на задна предавка и въртеше гуми“ (стр.33 от делото), както и, че „Я. въртеше гуми, два метра да кажем“ (стр.33 от делото). Съдът приема показанията на свид. С. И. и свид. Г. И. за частично недостоверни, необективно дадени, неотговарящи на обективно случило се във външната действителност, и не на последно място заинтересовани от изхода на делото, предвид близките приятелски отношения с жалбоподателя. Нелогично и неотговарящо както на житейската, така и на формалната правна логика, жалбоподателят да е въртял гуми 2 (два) или повече метра на светофарната уредба, а в същото време да не го е сторил умишлено и без ясна цел, а именно да извърши „дрифт“. Еднопосочни са обаче, показанията им в частта, в която и двамата с категоричност сочат, че жалбоподателят е „въртял гуми на задна предавка“, а в същото време сочат, че това въртене на гуми било „малко“. Показанията на свидетелите представляват неуспешен опит да оправдаят жалбоподателя в извършеното от него административно нарушение и имат за цел единствено разколабаване на тезата на нарушението. Всъщност, свидетелите не отричат, че жалбоподателят е извел автомобила извън управление и е извършвал дрифт. В същото време обаче, показанията им изцяло се опровергават от всички събрани доказателства- както от показанията на актосъставителя- свид. К., който с категоричност установи извършеното нарушение, така и от собственоръчно написаното обяснения на самия жалбоподател към момента на извършване на нарушението- „давах газ много и колата занесе наляво и надясно“ .

Всъщност, проведената служебно от съда очна ставка по реда на чл.143 ал.1 от НПК на свид. К. и свид. И., е изиграла рядко срещаният процесуален ефект, а именно да отстрани създадени противоречия в показанията на свидетелите (стр.23 гръб и 24 от делото). Свид. К. ясно и категорично сочи, че извършеното умишлено занасяне на автомобила е „било няколко пъти, а не само веднъж. Един два метра на една страна- един два метра на другата страна, в продължение на целия завой. В общата дължина на целия завой на няколко пъти занесе автомобила наляво- надясно, с кратни занасяния“, което на първо място според съда не може да стане нито неволно, нито поради мокра настилка, нито непредпазливо, нито с цел да се изнесе по- бързо от кръстовището, а с една единствена цел- умишлена загуба на сцепление на 4 задните гуми и поднасяне на автомобила многократно и на двете страни (дрифт) пред очите на множество хора, малки деца и други участници в движението. В същото време свид. С. И. при очната ставка сочи, че занасянето е било „малко“, но в същото време „не веднъж“,като автомобилът е занесъл един път, а на „втория“, вече ни спряха, като „първият път занасянето беше много малко…“, което изцяло потвърждава показанията на актосъставителя, че именно жалбоподателят умишлено е извършвал дрифтове няколко пъти в продължение на целия завой.

При повторният си разпит актосъставителят, след проведената очна ставка, същият отново потвърди, че жалбоподателят е извършвал умишлен дрифт, като същото го е забелязал от разстояние от 30-40-50 метра.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г.

Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани и други санкции за същото по вид нарушение, а именно 4 (четири) на брой наказателни постановления именно за извършването на дрифт, което прави жалбоподателят системен нарушител на ЗДвП заради „дрифт“.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, 5 намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на 6