Решение № 344 от 08.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. гр.Н., 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20232150100320 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Н. Ж. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., общ. Н., ул. „Я.Л.“ № 15а, против „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Н.“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г..

Ищцата сочи, че на 12.12.2022 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит № 300829224 за сумата от 1300 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 450 лв. или 34.6 % от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Излага съображения в насока, че посочената клауза по чл. 10, ал. 1 от договора е неравноправна, следователно нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Изтъква, че клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Обръща внимание, че съгласно т. 7.3 от Общите условия бързото разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедура по разглеждане на искането и произнасяне по одобрението в рамките на два часа от момента на подаване на самото искане. Развива доводи, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че така договореното заплащане на суми и такси води до оскъпяване на кредита, с което се цели допълнителна печалба. Навежда се, че клаузата противоречи на императивните разпоредби на ЗПК. Цитират се нормите на чл. 10а и чл. 19 от ЗПК.

Акцентира се нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Претендира се съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора, на основание чл. 26, ал. 1 от 1

ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорват твърденията в исковата молба като неоснователни. Сочи се, че с клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора не се накърняват добрите нрави. Цитира се съдебна практика. Навежда се, че твърденията на ищцата, че предлаганото от кредитора „бързо разглеждане“ представлява скрита възнаградителна лихва било неоснователно.

Неоснователно било и твърдението, че годишния процент на разходите не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката. Развиват се съображения, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора. С тези доводи се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че между „Б.Е.Д.К.“ ООД и Н. Ж. В. е сключен договор за кредит № max_300829224 от 09.12.2022 г. От съдържанието на същия се установява, че ответното дружеството, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищцата В., в качеството на кредитополучател, сумата в размер на 1300 лв. Страните са се уговорили, че ищцата следвало да върне сумата за срок от десет месеца, на десет погасителни месечни вноски, всяка в размер на 153.73 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/- 43,56 %, и годишен лихвен процент /ГЛП/- 38.04 %.

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно правоотношение по процесния договор за кредит. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че страните притежават качествата на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал.

4 от ЗПК.

Видно от съдържанието на клаузата на чл.10, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят изрично бил изявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия. Общите условия са публикувани на интернет страницата на „Б.Е.Д.К.“ ООД, като при справка на последната се установява, че цитираната клауза на т.7.3 регламентира, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, кредитополучателят има възможност да ползва бързо разглеждане по своя кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен 2 за забавяния, възникнали поради невярно декларирана от кредитоискателя и/или непотвърдена от кредитора информация, невъзможност за контакт с кредитоискателя или с допълнителните лица, посочени за контакт (например при изключен мобилен телефон или неотговаряне при телефонно позвъняване), както и но не само при технически проблеми. Заплащането на паричната сума за бързото разглеждане се дължи от кредитоискателя само в случаите, когато кредитът бъде усвоен и не се дължи ако искането за отпускане на кредит не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от кредитния продукт, за който кредитоискателят кандидатства, като за негова информация този размер е посочен в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) за продукта, за който той кандидатства и след изрично изявено желание от страна на кредитоискателя за нейното ползване и в случай, че бъде одобрен за Кредит, тя се залага в неговия Договор за кредит. В случай, че Кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от Бързо разглеждане по своя Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща дължимата парична сума за Бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния Договор за кредит. В чл. 10, ал. 1, изр. второ от договора е посочено, че паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 473.20 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Според чл. 10, ал.

3 от договора размерът на общо дължимото по кредита е 2720.30 лв., като сумата е разсрочена на десет погасителни вноски, всяка от които в размер на 272.02 лв. Наред с това в чл. 11 от договора е посочено, че при пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързо разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да се ползва от него.

На първо място по делото не са представени доказателства, от които да се следва извода, че ответницата действително е дала изрично съгласие, че желае да се ползва от бързо разглеждане на кредита, в какъвто случай само, съобразно общите условия на дружествотоищец, е допустимо да се начислява процесната такса.

На следващо място, ако се приеме, че все пак такова изрично съгласие е било дадено от кредитополучателя, настоящата инстанция счита, че клаузата на чл.10, ал.1 от договора е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. В нормата на чл.10а от ЗПК е посочено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В конкретния случай клаузата, с която се договаря парична сума за услугата бързо разглеждане, представлява уговорка, заобикаляща разпоредбите на ЗПК. С посочената услуга, изискваща допълнителното плащане, се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, с което се нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде по-голям от петкратния 3 размер на законната лихва. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците на сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1. ДР от ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл в разходите по кредита следва да бъде включена и сумата на посочената такса за бързо разглеждане на кредита, което от своя страна би довело до надвишаване на размера на ГПР, посочен в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В общият разход по кредита, който формира годишния процент на разходите следва да бъдат отразени или включени сумите, които са пряко свързани с договора за кредит, известни са на кредитора и които потребителят следва да заплати. Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула. От своя страна спазването на това изчисление предоставя информация на потребителя по какъв начин е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В посочената величина, като израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Както беше коментирано, в конкретния случай е посочено, че годишния процент на разходите е 43.56 %, а годишната лихва за ползване на кредита е 38.04 %. Тоест, липсва разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти са включени в него, по какъв начин е формиран, как годишната лихва е изчислена по общия ГПР, съответно въпросната такса за бързо разглеждане на кредита включена ли е в ГПР. Всичко това поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяването му по кредита. Наред с това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Напротив, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК има за цел на потребителя да се предостави пълна, точна и ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и обоснован избор дали да го сключи.

На следващо място клаузата за бързо разглеждане противоречи и на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която изрично указва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посоченото като услуга бързо разглеждане е довело до оскъпяване на вземането и обогатяване на кредитора. Реално визираната клауза има за цел заобикаляне забраната на чл. 10а от ЗПК, с което се нарушава и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, предвижаща, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон 4 е нищожна.