Решение № 3511 от 09.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3511 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110109213 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Т. И. Д. срещу С. Н. К. кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми по сключен между страните договор за паричен заем от 08.02.2023 г., както следва: 3250 евро-главница, 593.13 евро-договорна възнаградителна лихва по чл. 5 от договора за периода от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г., както и сумата от 2681.25 евро-неустойка за забава по чл. 14 от договора за периода от 09.02.2024 г. до 22.07.2024 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба - 22.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за паричен заем през м. февруари 2023 г., по силата, на който ищецът като заемодател е предоставил на ответника като заемател сумата в общ размер на 3250 евро. Сочи, че по банков път е заплатена сумата в размер на 2010 евро, с плащания, както следва: 320 евро на 15.02.2023 г., 100 евро на 16.02.2023 г., 330 евро на 08.06.2023 г., 250 евро на 23.08.2023 г., 150 евро на 27.08.2023 г., 300 евро на 06.09.2023 г., 350 евро на 16.09.2023 г., 140 евро на 07.12.2023 г. и 160 евро на 08.02.2024 г. Твърди, че сумата от 1150 евро е 1 предадена в брой на 08.02.2023 г., за което е изготвена разписка. Излага, че е уговорен 12- месечен срок за връщане на заетата сума от подписване на договора. Сочи, че в чл. 5 от договора страните са уговорили договорно възнаграждение в размер на 0,05 % дневно от стойността на заетата сума, като претендира заплащането на същото в размер на 593.13 евро за периода от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г., респ. за 365 дни. Излага доводи, че в чл. 14 от договора страните са предвидили неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден от стойността на заетата сума. Сочи, че от падежа на задължението до датата на исковата молба са изминали 165 дни, като счита за дължима неустойка за сумата в размер на 2681.25 евро за периода от 09.02.2024 г. до 22.07.2024 г.

Излага доводи, че в производството по ч. гр. д. № 6593/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е допуснато обезпечение на настоящия иск, до размера на сумите, които са били изискуеми към момента на депозиране на молбата за допускане на обезпечението, в общ размер на 5541.25 евро или 10831.87 лева.

Моли за уважаване на исковете. Претендира заплащането на съдебноделоводни разноски за настоящото и за обезпечителното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 о т ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника – С. Н. К.. В същия се излагат доводи за допустимостта и неоснователността на исковете.

Оспорва твърдението за предаването на сумата от 3250 евро на заемателя ма 08.02.2023 г. или на други дати. Оспорва автентичността на подписа на С. К., поставен на представения писмен документ „суми, изплатени на С. К. по договор за паричен заем от 08.02.2023 г.“. Сочи, че в договора за заем не е посочено, че представената разписка представлява неразделна част от същия.

Отделно от това, посочва, че същата не е датирана, както и не са посочени лицата, които са я подписали. Оспорва представената Вайбър кореспонденция.

Оспорва представените потвърждения за преводи от „Револют“ да са с основание договора за паричен заем от 08.02.2023 г. Уговорената възнаградителна лихва намира за нищожна, доколкото е неясна, не е ограничена със срок, от където извежда доводи за прекомерността на същата.

Оспорва начина на начисляване на възнаградителната лихва, доколкото се твърди заетата сума да е предадена на девет транша в продължение на една година, като посочва, че задължението за заплащането й не може да възникне преди предаването на заетата сума. За нищожна намира и уговорената неустойка за забава, доколкото на годишна база надхвърля два пъти размера 2 на дълга. Посочва, че за същата не е определен предел и краен срок за начисляването й. Евентуално, моли в случай, че съдът не приеме, че същата е нищожна, да я намали поради прекомерност. Излага, че доколкото в чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят дължи връщане на заетата сума, заедно с уговорената лихва в срок от 12 месеца, то следва да се приеме, че 12 месечният срок започва да тече от датата на пълното предаване на сумата – 08.02.2024 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

С определение № 6186 от 31.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6593/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предмет на настоящото производство.

В производството е представен договор за паричен заем от 08.02.2023 г., по силата, на който Т. Иван И. Д. предоставя на С. Н. К. сумата от 3250 евро на 08.02.2023 г. по банков път и в брой, от която дата се счита за сключен договорът. В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят следва да върне сумата в 12 месечен период, като съгласно чл. 5 от договора дължи възнаграждение на заемодателя под формата на лихва в размер на 0,05 % дневно от стойността на заетата сума. В чл. 13 от договора страните са предвидили неустойка в случай на невръщане на заетата сума в посочения срок от 0,1 % на ден от стойността на заетата сума и в размер на 0,5 % на ден от стойността на заетата сума, при невръщане на заетата сума на падежа, заедно с уговорената лихва.

От съдържанието на представения писмен документ суми, изплатени на С. К. по договор за паричен заем от 08.02.2023 г. се установява, че в брой на 08.02.2023 г. е заплатена сумата от 1150 евро, а с онлайн преводи сумата в общ размер на 2100 евро, както следва: на 15.02.2023 г. – 320 евро, на 16.02.2023 г.

– 100 евро, на 08.06.2023 г. – 330 евро, на 23.07.2023 г. – 250 евро, на 27.08.2023 г. – 150 евро, на 06.09.2023 г. – 300 евро, на 16.09.2023 г. – 350 евро, ма 07.12.2023 г. – 140 евро и на 08.02.2024 г. – 160 евро.

В производството са представени преводни нареждания за сумите за заплащане на сумите посредством „Револют Банк“, както следва15.02.2023 г. – 3

320 евро, на 16.02.2023 г. – 100 евро, на 08.06.2023 г. – 330 евро, на 23.07.2023 г. – 250 евро, на 27.08.2023 г. – 150 евро, на 06.09.2023 г. – 300 евро, на 16.09.2023 г. – 350 евро, на 07.12.2023 г. – 140 евро и два превода на 08.02.2024 г. от 130 евро и 30 евро.

В производството е назначена съдебно-почеркова експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. Вещото лице при извършването на обследване на сравнителни образци е посочило, че подписът, положен за заемател в документ суми, изплатено на С. К. по договор за паричен заем от 08.02.2023 г. е изпълнен от С.

Н. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективо кумулативно съединени осъдителни искове са с правно на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаването им ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен договор за заем от 08.02.2023 г., по силата на който е предоставил на ответника сумата в размер на 3250 евро, която е изискуема и невърната към настоящия момент, действителното уговаряне на договорната възнаградителна лихва по чл. 5 от договора и неустойката за забава по чл. 14 от договора, настъпване на падежите на тези задължения, както и размерите на същите.

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните едната предаде пари /или други заместими вещи/, а другата ги получи по аргуменр от чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, т. е. фактическият състав на договора е осъществен при реално предаване на парите /или вещите/.

В производството се установява сключването на договор за заем на 08.02.2023 г. между страните по делото. Предвид оспорването на подписа на представения документ, суми изплатени на С. К. по договора за паричен заем от 08.02.2023 г. е назначена съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписът е положен от страна на заемателя – С. К.. Затова и съобразно представените извлечения за банкови преводи, се установява, че 4 цялата сума, предмет на договора за заем от 3250 евро е получена от ищеца, посредством девет броя преводи, осъществени в периода от 15.02.2023 г. до 08.02.2024 г. Макар и в съдържанието на представените по делото преводи да не е посочено, че са във връзка с процесния договор за заем, същите като размери и дати напълно съответстват на отразеното съдържание в писмения документ суми, изплатени на С. Н. К. по договора за паричен заем от 08.02.2023 г., поради което и не следва да бъдат съобразявани наведените възражения от страна на процесуалния представител на ответника в тази насока.

Писменият документ, именуван суми, получени във връзка с процесния договор за кредит представлява разписка, която по естеството си е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за съставителя обстоятелства и като такава съставлява пълно доказателство, както за обстоятелството, че неин автор е лицето, от което се сочи, че изхожда, така и за верността на удостоверените в нея изявления. Същата доказва сключването на договора, тъй като удостоверява получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната, респективно последната има характер на признание /така решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. и решение № 119 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС и други/

Във връзка с изискуемостта на задължението за връщане на заетата сума, съдът съобрази разпоредбата на чл. 4 от договора. В същия е предвидено, че заемателят дължи връщане на сума, предмет на договора за заем в срок от 12 месеца по изплащане на цялата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Разпоредбата на чл. 4 от договора следва да бъде тълкувана във връзка с чл. 2 от договора, в който страните са предвидили, че договорът за заем се счита за сключен от предаване на заетата сума, което е следвало да стане на 08.02.2023 г. Затова и следва да се приеме, че действителната воля на страните е падежът на задължението да е 12 месеца, считано от предоставяне на сумата. Обратното тълкуване би довело до извод, 5 че заемателят дължи връщане на целия размер на заетата сума още преди реално да я е получил от страна на заемодателя. В случая, последното плащане във връзка с договора за заем е направено от заемодателя на 08.02.2024 г., поради което 12 месечният период за връщане на заетата сума е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 08.02.2025 г., респ. в хода на производството по делото, което следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

С предаване на заетата сума от 3250 евро в тежест на заемополучателя е възникнало задължението за връщане на получената в заем сума в уговорения срок, като ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнили задължението си. Затова и следва да се приеме, че искът за осъждане на ответника да върне заетата сума от 3250 евро се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на искането за присъждане на левовата равностойност на дължимата и уговорена между страните суми, съдът намира, че когато плащането е уговорено между страните в чуждестранна валута, то не може да присъди левовата й равностойност /така ТР № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС/.