Акт от 16.12.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 531 град Горна Оряховица,

16.12.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

КРАСИМИРА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена

Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 483 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я. Д. и Г. К., чрез процесуален представител : юрисконсулт Н.Д., твърди в исковата си молба, че ответницата В.Р.Й. е клиент на „Енерго – Про-Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес: с. Д., ул. ... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ ДПЕЕ, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а съгласно чл.26,ал.6, потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Сочи, че поради това потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 16.11.2018г. в Районен съд - Горна Оряховица е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В.Р.Й. и е образувано е ч.г.д. № 2309/2018г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят В.Й. има неизплатени задължения в общ размер на 342.09 лв. за процесния обект на потребление, като в посочената сума са включени сумата 334.61 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по неплатени фактури, издадени в периода 14.05.2018г. - 13.08.2018г., както и сумата от 7.48 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 25.10.2018г. Заявява, че за дължимите от ответника суми са издадени, както следва : фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на обща стойност 107.39 лв.; фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв.; фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на обща стойност 95.85 лв.; фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на обща стойност 74.71 лв.; фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на обща стойност 45.14 лв. Посочва, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което ищецът предявява настоящия иск, като довнася дължимата държавна такса. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.

Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че В.Р.Й. му дължи заплащане на сумата от 342.09 лв., включваща както следва : сума в размер на 334.61 лв. - главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване, по фактури издадени в периода 14.05.2018г. - 13.08.2018г., за обект на потребление, заведен с кл. № **********, за абонатен номер **********, находящ се на адрес: с.. Д., ул. ... както и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 7.48 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 25.10.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Моли съда да му присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП от 06.01.2006 г.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М.. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения.

Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата В.Р.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответницата – адв. В.Х.Д. от ВТАК, със служебен адрес ***, мобилен телефон :

**********, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни, тъй като посочените обстоятелства не отговарят на действителното правно положение между страните. Оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, поради което счита, че следва да бъдат отхвърлени от съда. Заявява, че към доказателствата, представени от ищеца, няма приложен документ, който да сочи, че ответницата В.Р. е абонат на ищеца и в качеството си на такъв ползва предоставена от него услуга /предоставена електрическа енергия/ за процесния период : не е приложен договор за предоставянето на услугата, в който да са отразени страните, срок на същия, тарифа за продажба на предлаганата електрическа енергия, евентуално уговорени неустоечни клаузи, технически параметри на доставената ел. енергия и др., които да установят факта на предоставена и потребена услуга за конкретен абонат през процесния период. Заявява, че от посоченото в исковата молба не става ясно как е изчислен размерът на главницата по фактурите, издадени за ползване на процесната услуга, т.е. неясен е прилаганият метод при тарифиране; не става ясно как е изчислен и размерът на претендираната законна лихва върху фактурите, формиращи главницата. Счита за неизяснено дали лицето е било информирано от ищеца за клаузите на общите му условия. С оглед посоченото в исковата молба обстоятелство, че от страна на В.Р.Й. с ЕГН ********** е депозирано възражение, счита, че ответникът още на по-ранен етап е имал определени съображения срещу ищеца, поради които се е противопоставил срещу претендираните парични вземания. Сочи, че на установяване подлежи именно дължимостта на сумите по издадената заповед на посоченото в нея основание. Счита за недоказано от страна на ищеца и наличието на валидно облигационно правоотношение, по което ответникът да е страна. Счита за недоказана от страна на ищеца и изправността му като доставчик на услугата. Сочи, че ищецът че представя доказателства дали въобще е предоставил услуга за процесния период, и ако е предоставил такава, то дали същата е вярно отчетена от измервателен уред и дали е тарифирана законосъобразно. Посочва, че приложените фактури, на които се позовава ищецът за доказване на реално ползвана услуга, представляват едностранно съставени от оператора/доставчика частни документи, които удостоверяват изгодни за него обстоятелства. Поради това счита, че същите не следва да се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като по своята същност са счетоводни документи, които не носят подписа на абоната, съответно - нямат характер на извънсъдебно признание на неизгоден за него факт и не са достатъчно доказателство, че доставчикът е изпълнил задълженията си на такъв.

Моли съда да отхвърли така предявения иск като недоказан по основание и размер.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приетите писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 376, том 2, рег. № 3125, дело № 290/2014г. на нотариус Ани Маркова с рег. № 252, район на действие ГОРС и заявление № 32408491/28.08.2014г. за снабдяване и разпределение на ел.енергия, считано от 11.08.2014г. ответницата В.Р.Й. е собственик на недвижим имот – къща с дворно място, находяща се в с. Д., ул. ... а считано от 28.08.2014г., по депозирано от нея до ищцовото дружество искане, ответницата е вписана като потребител на ел.енергия за електроснабдения имот, намиращ се на посочения адрес, с клиентски № **********, абонатен № **********.

Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата 21.02.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 21.02.2019г., извлечение за фактури и плащания към 21.02.2019г., 5 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател В.Р. Йрданова, за кл. № **********, аб. № **********, за обект, намиращ се в с. Д., ул. ... както следва : фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на стойност 103.87 лв., фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на стойност 93.46 лв., фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 73.51 лв., фактура № **********/13.08.2018г. на стойност 44.77 лв. и фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв.

Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2309/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2778/20.11.2018г. против длъжника В.Р.Й., за следните суми: сумата 334,61 лв., представляващи цена за консумирана електрическа енергия за обект аб. № **********, находящ се с. Д., ул. ... кл. № **********, по следните фактури: фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 25.06.2018г., на обща стойност 107.39 лв.; фактура № **********/16.07.2018г., с падеж на 16.07.2018г., на стойност 19 лв.; фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 25.07.2018г., на обща стойност 95.85 лв.; фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на обща стойност 74.71 лв.; фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на обща стойност 45.14 лв.; сумата 7,48 лв., представляващи мораторна лихва, определена като математически сбор от мораторните лихви по всички фактури, посочени по-горе в табличен вид, за периода от падежа на всяка фактура до 25.10.2018 г. вкл.; – законната лихва върху главницата от 334,61 лв. за времето от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.11.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението; – 25 лв., представляващи направените разноски за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, както и – 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство;

Безспорни са и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.

Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, към 19.11.2018г. (датата на подаване на ЗИЗИ по чл.410 от ГПК), към 13.03.2019г. (датата на подаване на исковата молба), и към датата на изготвяне на експертизата, за кл. № **********, аб. № **********, за обекта на потребление на ответницата, намиращ се в село Драганово, паричните задължения по фактура № **********/14.05.2018г., фактура № **********/13.06.2018г., фактура № **********/12.07.2018г., фактура № **********/13.08.2018г. и фактура № **********/16.07.2018г. не са погасени и фигурират като неплатени в счетоводството на ,,Енерго-Про Продажби” АД. От приетата СИЕ е видно, че неплатените задължения по процесните фактури са в общ размер от 334.61 лв. Видно от заключението на СИЕ, считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 25.10.2018г., мораторната лихва е на обща стойност 7.48 лв., като към датата на изготвяне на СИЕ – 30.10.2019г. същото не е погасено. От СИЕ е видно, че количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответния период.