Решение № 702 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М.а

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия М.а Въззивно гражданско дело № 20231100502849 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД, ответник пред СРС, срещу решение № 279 от 06.01.2023 г. по гр.д.№ 15221 по описа за 2022 г. на СРС, 138-ми състав, поправено с решение № 287 от 06.01.2023 г., с което е уважен предявения от Й. М. И. срещу ответника/въззивник, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата от 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 10.07.2020 г. в гр.София, причинени виновно от В.П., за управляваното от който МПС била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 10.10.2020 г. до окончателното плащане, както и в тежест на ответника са възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, водещи до нарушаване правото на защита на ответника /въззивник/, тъй като не му били връчени страници 2,3 и 4 от исковата молба. В тази връзка 1 съдът не уважил искането на ответника за продължаване на срока за отговор.

Освен това намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не отговаря на реално претърпените вреди. Твърди, че по делото не били представени медицински документи, които да установят възстановителния период, както и лечението, което било проведено. Счита, че такова не било проведено и всякакви допълнителни неудобства, понесени от ищеца, се дължали на неговото бездействие.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено за присъдената сума над 5000 лв. и вместо това постановено друго с което искът да бъде отхвърлен за разликата над тази сума като неоснователен. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника нарушения, които да накърняват правото му на защита. По делото /пред СРС/ било отразено редовно връчване на исковата молба; липсвало своевременно оплакване за допусната евентуална техническа грешка. Освен това процесуалният представител на ответника бил имал възможност да се запознае с делото. Твърди, че ответника не бил проявил процесуална активност, вкл. и като не изпратил свой представител в първото по делото публично съдебно заседание. Следвало да се вземе предвид, че ответника бил взел становище по твърденията в исковата молба.

Това водело до извода, че ответника бил получил исковата молба в цялост. По размера на присъденото обезщетение намира, че същото е определено при спазване на критериите за справедливост. Решението било съобразено със заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и с гласните доказателства. На ищеца била нанесена средна телесна повреда, която му причинила значителни неудобства. Наред с това съдът бил отчел и извън процесуалното поведение на ответника, който отказвал да разгледа претенцията на ищеца. Това поведение довело до обезценяване на парите във връзка с високия ръст на инфлацията в страната. Вярно било, че върху тази сума се начислявала законна лихва, но тази лихва не покривала ръста на инфлацията. До този извод съдът можел сам да достигне като види цените в магазините за хранителни стоки. Следвало да се вземе предвид, че ищеца е служител на МВР, изплащал кредит и имал заплата под 2 000 лв.,вкл. извънредния труд. Ответникът злоупотребявал с господстващото си 2 икономическо положение и използвал процеса да направи финансово непоносимо продължаването на същия от страна на ищеца, ако процесуалния му представител не му оказвал безплатна правна помощ. Това било така, защото един служител на МВР не можел да си позволи да даде цялата заплата за хонорар на една инстанция.

В хода по същество се излагат доводи, че следвало да бъде съобразено, че към датата на инцидента ищецът била 25-26 годишен. По това време ищецът бил млад и в активна възраст. Винаги бил търсел работа, която му дава възможност за физическа активност. Поради инцидента ищецът бил принуден да стои у дома си повече от 1 месец, както и не можел да се обслужва сам. Въвежда довод, че съда присъжда различни по размер обезщетения на обикновените хора за разлика от тези на магистратите по повод водените от последните дела срещу медии. Счита, че ако съда присъди в случая обезщетение от 5 000 лв., това щяло да позволи на ответника да продължава да злоупотребява.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 18.01.2023 г.

Въззивната жалба е подадена също на 18.01.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

Ищецът е пострадало лице по смисъла на чл.498, ал.1 КЗ при ПТП, причинено от лице, застраховано при ответника по иска със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение по силата на което застрахователят се 3 задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникването на гражданска /деликтна/ отговорност в тежест на застрахования, като при настъпването на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.

Следователно, в резултат на възникналото застрахователна събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Елементите от нейния фактически състав са- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.

Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователното правоотношение между него и застрахования, водач на автомобила. Налице е право на увредения срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. За упражняването на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ бил основателен. Досежно размера на обезщетението СРС се е позовал на критериите по чл.52 ЗЗД, установени от съдебната практика.

Посочил е, че в случая се касаело до средна телесна повреда, довела до трайно затруднение движението на долен десен крайник. Срокът за възстановяване бил около два месеца. Периодът на търпените болки и страдания съответствал на периода на възстановяване. От показанията на свидетелката В. се установили претърпените от ищеца неудобства от личен, битов и социален характер. Налице била необходимост от последваща рехабилитация, което било видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Следвало да се вземе предвид и отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца. Обезщетението следвало да се съобрази и със икономическите условия към 2020 г., към която година размерът на минималната работна заплата бил от 610 лв. Затова сумата от 15 000 лв. представлявала справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение.

Затова и искът е бил уважен в пълен размер. Присъдена е и законната лихва от 10.10.2020 г./датата на която следвало да има произнасяне по претенцията от страна на застрахователя/по арг. от 497 КЗ до окончателното изплащане на 4 обезщетението.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Относно довода за нарушено право на защита на ответника:

Преценката за основателността на този довод се извършва във връзка с правилността на първоинстанционното решение, т.е. довело ли е това до постановяване на неправилно решение.

Видно от данните по делото /пред СРС/ процесуалният представител на ответника е подал на 30.08.2022 г. заявление за електронен достъп до делото и такъв му е бил предоставен /л.79/.

Установява се и, че на 09.05.2022 г. ответникът е подал отговор по исковата молба /л.85 по делото пред СРС/. В същият действително е посочено, че не са му били връчени с.,2,3 и 4 от исковата молба. Поискано е да му бъдат връчени липсващите страници, както и да бъде продължен срока за отговор. Същевременно така предявеният иск е бил оспорен по основание и размер. Взето е и становище по представените с исковата молба писмени доказателства. Ответникът не е възразил срещу поисканите от ищеца експертизи. Видно от съдържанието на исковата молба доказателствените искания на ищеца са направени на с.4, за която ответника твърди да не е получил.

С определението си от 25.10.2022 г., представляващо доклад по чл.140 ГПК, СРС е приел, че отговора по исковата молба е в срока по чл.131 ГПК /л.89 по делото пред СРС/.

При това положение налага се извод, че правото на защита на ответника не е било нарушено.

Относно размера на обезщетението:

Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.

Противно на соченото от въззивника, по делото /пред СРС/ са 5 представени медицински документи, установяващи състоянието на ищеца след претърпения от него инцидент.

Видно от представените по делото болнични листове ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода от 10.07.2020 г. до 08.08.2020 г. /30 календарни дни/ и от 09.08.2020 г. до 28.08.2020 г. /20 календарни дни/.

Действително, с оглед медицинските документи, както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е налице средна телесна повреда. В резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване без разместване на четвърта метатарзална /предноходилна/ кост на десния долен крайник, което е довело до трайно затруднение на движенията на същия крайник, за срок попродължителен от тридесет дни, които наранявания осъществяват медикобиологичните характеристика на средна телесна повреда.

От същото заключение на СМЕ се установява, че това счупване е получено по начина, описан в събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно : от водач на мотоциклет при удар от врата на автомобил и притискане между долния ръб на вратата и степенката на мотоциклета.

Видно от показанията на свидетелите /Д. и В./, разпитани на страната на ищеца, последният вследствие на инцидента е изпитвал силни болки, не е можел да ходи; изобщо не е можел да стъпва на увредения крайник, куцал е, препъвал се. Свидетелката В., с която с ищеца са двойка, му е носела храна, тъй като той не можел да си готви; помагала му е с къпането, тъй като бил доста затруднен. Тъй като използвал основно за транспорт мотоциклет, то не можел да кара такъв, нито можел да ходи до магазина. Възстановяването му траело около 2 месеца, през който период ищеца се придвижвал с патерици.

Счупването на предноходилните кости при липса на разместване на костните фрагменти, какъвто е процесния случай, налага лечение чрез имобилизация за срок не по-малко от 30 дни, последвано от поне 10 процедури рехабилитация за раздвижване на крайника до възстановяване на функцията му. Съгласно съвременните схващания за лечението на подобни счупвания, е възможно при лечението им да не се поставя имобилизираща шина. Установява се от гласните и писмени доказателства, че на ищеца такава шина не е била поставяна. Вещото лице сочи, че се използват помощни 6 средства за придвижване /патерици/ с цел недопускане натоварване на крайника, за срок не по-малко от 20 дни, последвано от постепенно дозирано натоварване в зависимост от субективното. При изразен болков синдром след 20-я ден от травмата е възможно да се приложи физиотерапевтично лечение в обем 10 процедури за 14 дни и продължава за срок до около 1,5 месеца до пълното възстановяване на функцията на долния крайник. Вещото лице заключава, че при благоприятно протичане на оздравителния процес за пълно възстановяване на функцията на крайника е необходим и период от поне 2 седмици /след 30 дневен срок на използване на помощни средства/. От разпита на свидетелката С. В., л.119 по делото пред СРС, която се е грижела за ищеца през периода на неговото възстановяване, е видно, че ищеца не е ходил на рехабилитация.