Определение № 24063 от 28.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24063 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511454 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 297015/10.09.2025 г. по регистъра на СРС, подадена от Н. Н. А., чрез адв. С. И. срещу Определение № 32734/04.08.2025 г. по гр.д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. С последното районният съд е върнал искова молба с вх. № 64176/07.10.2022 г., депозирана от Н. А. срещу Софийски районен съд, с която са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДиск., и е прекратил производството по гр.д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че предявените искове са допустими съобразно заявените с исковата молба факти и търсената от ищеца защита. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото обратно на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Софийски районен съд. Изложени са съображения за законосъобразност на обжалваното определение, доколкото ищецът не е изложил твърдения, обуславящи допустимостта на производството по чл. 71 ЗЗДискр.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба с вх. № 64176/07.10.2022 г. С нея жалбоподателят ищец е сезирал съда с искане на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДиск. за установяване на извършена спрямо ищеца „пряка“ и „непряка“ дискриминация от СРС, 38 състав, в производството по гр.д. № 42757/2017 г., изразяваща се в отказ на съдебния състав да назначи на ищеца служебен защитник и отказ да му махне крачните белезници в открито съдебно заседание по посоченото дело, с което се поддържа ищецът да е бил неравно третиран спрямо процесуалния представител на насрещната страна по посоченото гражданско дело – юрисконсулт, притежаващ юридическо образование, с възможност да използва интернет и нормативна уредба, на който не са поставени крачни белезници в съдебно заседание и иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди в размер на 30 000 лв.

С Разпореждане № 28655/02.03.2023 г. по гр.д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, първоинстанционният съд е констатирал нередовност на исковата молба и я е оставил без движение. Дадени са указания на ищеца с писмена молба с препис за ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи конкретни факти, въз основа на които счита, че е бил дискриминиран. Указал е, че изразите „пряка“ и „непряка дискриминация“, както и „лично положение“ са правни квалификации, съдържащи се в закона, като ищецът следва да изложи конкретни обстоятелства, въз основа на които е бил третиран по – неблагоприятно от други лица, както и да формулира конкретно искане към съда.

Съобщението заедно с разпореждането са връчени на Н. А. на 01.12.2021 г.

Жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 97194/06.04.2023 г., в която е уточнил, че личното положение е като ищец, който няма юридическо образование в сравнение с личното положение на ответника, като в това му качество не е била удовлетворена молба за правна помощ, не му е бил назначен адвокат и не са му свалени крачните белезници, а ответникът е бил представляван от юрисконсулт с юридическо образование и без крачни белезници, което му е позволило спокойно да упражни защитата си. Излага съображения, че е бил нарушен принципът на равнопоставеност и състезателност, доколкото неназначаването на служебен адвокат и несвалянето на крачните белезници препятствали възможността му да се защитава. Изложил е съображения и за дискриминация по признака лично положение в сравнение с лишения от свобода С.Д., доколкото на последния са свалени крачните белезници в производства пред ВАС и АССГ и същият е представляван от адвокат. В тази връзка с уточнителната молба ищецът е направил и доказателствено искане за задължаване на председателя на АССГ да представи справка по административните дела, по които С.Д. е страна.

С обжалваното Определение № 32734/04.08.2025 г. по гр.д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството по делото. В мотивите на съдебния акт е отбелязано, не са изложени надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството, за осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което да причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на признаците по чл. 4 ЗЗДискр. Съдът е изложил съображения, че отказът на съда да назначи служебен адвокат подлежи на самостоятелен инстанционен конрол и е недопустимо да се преразглежда в рамките на производството по чл. 71 ЗЗДиск. По отношение на държането на ищеца с крачни белезници в съдебно заседание, в сравнение с процесуалния представител на ответника съдът е обсъдил, че не е налице хипотеза на различно третиране на лица при сравними сходни обстоятелства. В заключение съдът е приел, че в случая липсва правен интерес от предявените искове, доколкото твърдяните от ищеца факти не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) представлява различно, по-неблагоприятно третиране на физическо лице, основано на признак, описан в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, 2 сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Последователна е съдебната практика по въпроса, че за да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятно третиране, но и това че то се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.

ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл Решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о., ГК.

Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. установява специално правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. То изисква фактите на дискриминация да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, който провежда по отношение на тях насрещно доказване /което може да бъде и непълно/. Едва след това тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който следва да установи чрез провеждане на пълно доказване, че не е налице неравенство в третирането.

Тежестта на доказване по този закон е възложена на ответника и това изцяло важи за последните две предпоставки на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – наличието на преследвана правомерна цел и пропорционалност на средствата за постигането /в този смисъл Решение № 274 от 14.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2007 г., II г. о., Решение № 74 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4046/2021 г., III г. о., ГК/.

Следователно, на фазата на допустимостта исковата молба трябва да съдържа твърдения за: неблагоприятно третиране, при наличие на защитен признак, което е в причинно-следствена връзка с този признак, както и за сравнителна група – лица в сходно положение, третирани по-благоприятно (чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3).

В настоящия случай съдът намира, че ищецът не е изложил фактически твърдения за сходни обстоятелства, от които да се направи извод, че е бил третиран по-неблагоприятно спрямо други страни от страна на ответника. Не е посочен обективен, същностен белег, който да изпълва съдържанието на защитния признак „лично положение“, доколкото „ищец“ и „ответник“ по делото не представляват такива белези.

По отношение на друг лишен от свобода и доколкото може да се изведе от твърденията на ищеца, че „личното положение“ в случая се изразява именно в обстоятелството, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ – липсват конкретни твърдения за сходство на обстоятелствата, при които е била предоставена твърдяната правна помощ и са били свалени крачните белезници на лицето. Също така, липсва идентичност на субектите, тъй като са изложени твърдения за производства пред ВАС и АССГ, докато ответник по настоящото производство е СРС. Поради това не се създава валидна сравнителна група, необходима за извод за дискриминация.

Следователно, дори и след направените уточнения, исковата молба не съдържа факти, които биха могли да бъдат подведени под хипотезата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Поради липса на твърдения за дискриминационно действие, подлежащо на съдебен контрол по този ред, 3 респективно поради липса на годен предмет на иска, правилно първоинстанционният съд е приел, че производството е недопустимо и е приложил чл. 130 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 297015/10.09.2025 г. срещу Определение № 32734/04.08.2025 г. по гр.д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4