Решение № 1637 от 23.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. П., 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220104484 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод подадена молба с правно основание чл. 19 ЗГР от Д. В. Д. от гр. П., обл.П., с искане за постановяване на съдебно решение за промяна на личното /собственото/ и фамилното му име, основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната.

Искането е мотивирано с обстоятелството, че при раждането му, майката на молителя е искала да го запише с личното име Й. името на нейния баща - дядо му по майчина линия. Тогава биологичния баща на молителя е настоял той да бъде записан с името Д. - името на неговия чичо. След кратки пререкания между майка му и биологичния му баща в родилния дом в Акта за раждане молителят записан с личното име „Д.“.

Твърди се, че след изписването му от болницата, родителите на молителя са живели заедно много кратък период от време. Докато е бил бебе на няколко месеца, майка му се е прибрала заедно с него в бащиния й дом. Сочи се, че до настоящия момент родителите на молителя не са прекратили гражданския си брак с развод, но от много години живеят разделени. Всеки има свой собствен живот. Твърди се, че след прибирането на майка му при нейните родители, тя започнала да го нарича с името Й. - така както е искала да се казва от самото начало. Представяла го е пред всички роднини, съседи и познати именно с това име.

Още от най-ранна детска възраст - от няколко месечно бебе, всички започват да се обръщат към молителя с това име - Й.. Сочи се, че той самия се възприемам само и единствено с името Й. и когато се запознавал с някой се представям с това име. Сочи се, че молителят винаги е искал да промени името си, така както се възприема и представя в обществото и така както всички знаят, че се казва, като във всичките му лични документи да бъде записан 1 с лично име „Й."’. Това желание е породено освен от факта, че името „Д." е чуждо за него, а и от това че всички хора от обкръжението му знаят и го идентифицират с личното име Й..

Сочи се, че след заживяването в бащиният дом на майката на молителя, той реално е отгледан от нейните родители - дядо му Й. и баба му В.. Те са хората, които ежедневно са се грижили и помагали на майка му при отглеждането на молителя. Биологичният му баща не се е грижил за него. С него молителя не поддържа връзка, като той никога не е присъствал в живота му като баща. Твърди се, че дядото Й. е бил моделът за подражание в детството на молителя, човекът който го възпитал и го е научил на всичко. Сочи се, че той е най- важната фигура, изиграла най-голямо значение при изграждането му като личност в целия му съзнателен живот.

Това е и причината за категоричното и непоколебимо желание молителя да носи неговото фамилно име - М.. Единствено при раждането му в актовете за гражданско състояние е записан с фамилното име „Д.“. Фамилното име М. е фамилията на дядото и бабата по майчина линия. Сочи се че, когато молителя е ходел на училище, надписвал тетрадките си и учебниците си с имената - Й. М.. Винаги е възприемал себе си с тези имена.

Така се обръщат към него и всички близки и познати. Сочи се, че приемайки официално фамилията М., ще продължи рода на майка си, а и счита същото и за синовен дълг.

Категорично счита, че в настоящия случай е налице посоченото в разпоредбата в хипотезата на „семейна традиция". В случая е изключително важно да бъде продължена родовата идентичност и семейната традиция, като молителя продължи рода на дядото и бабата по майчина линия. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Индивидуализацията обозначаването на родовата му принадлежност се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име. /в този смисъл Решение № 205/17.07.2012 г., постановено по гр. д. № 654/2011 година по описа на Върховен касационен съд, IV-то Г.О./ Сочи се, че със сегашните имена молителя не е известен в обществото, и имайки предвид, че името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за негова индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, и тъй като молителя се индивидуализира в обществото с имената Й. В. М., известен е с това име, счита, че са налице важни обстоятелства, за да бъде променено името му от Д. В. Д. на Й. В. М..

Сочи се, също че за молителя е много важно да нося името Й. и от религиозна гледна точка.

Той е вярващ християнин. Посещава Евангелистка църква. В християнската религия името Й. има особено значение. Името Й. буквално означава - да умножи Бог. т.е. да даде много синове. Самото му име подсказва, че задачата на неговия живот е да съхрани и умножи еврейския народ, така както Бог е обещал при сключването на обета с Авраам.

Сочи се, че е установена и практика, според която от понятието "важни обстоятелства", по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл. 4 от ЗГР, не следва да се изключва 2 субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Името не е само част от личностното самоопределяне на лицата. То е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права - чл. 1, ал. 3 от ЗГР- т. е. отличава го като самостоятелен, конкретен субект на правото - Решение № 180/17.03.2023 г. по В. гр. д. №80/2023 г. по описа на ОС Ямбол;

Решение № 263917 от 14.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2689/2020 г. Оформен е петитум с който се моли съда постанови решение с което да допусне промяна на личното и фамилното ми име в регистрите за гражданско състояние при Община П., като вместо лично и фамилно име Д. Д., молителя бъда записан с лично и фамилно име Й. М.. Да разпореди длъжностното лице по гражданско състояние към Общинската администрация на Община П. да отрази промяната в личното и фамилното ми име в Акта за раждане на молителя и в Регистрите на населението и да бъде записан с имената Й. В. М..

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна Община П. както и становище от РП – П..

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети представените към молбата по чл.19 от ЗГР писмени доказателства, от които се установява гореизложената фактическа обстановка. За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К.И.Л., посредством показанията на които се установява, че ищецът е известен в обществото с имената Й. М., вкл. сред познатите и приятелите си , и всички го наричат с тези имена.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от разпита на св. А.А.Ш., съгласно които, молителят на практика е бил отгледан от неговите баба и дядо по майчина линия, с което семейство той се асоциира и да носи имената им. Молителят е известен в обществото с личното име „Й.“ и с фамилията на своя дядо- М..

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 ЗГР вр. чл.531 ГПК за допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди наличието на важни обстоятелства изразяващи се в това, че ищецът не е известен в обществото с имената Д. В.

3

Д. сред близките, роднините, колегите и приятелите си, а всички го познават като Й. В. М..

Същевременно няма императивни изисквания относно начина на формиране на личното, бащиното и фамилното име на едно лице, които евентуално да има опасност да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. За да се допусне промяна в собственото, бащиното и фамилното име, следва да са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР – в конкретния случай да са налице важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна. Такова важно обстоятелство се явява и доказаната по несъмнен начин известност на ищеца в обществото не с имената Д. В. Д. , а с имената Й. В. М.. Това се установи по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез показанията на разпитаните свидетели. Тези показания кореспондират на фактите, изложени в исковата молба, като освен това са непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни, поради което съдът ги кредитира с доверие и извлича изводи от тях.

Предвид изложеното , то несъмнено са налице важни обстоятелства, обуславящи допускане на исканата промяна в личното и във фамилното име на ищеца. На това основание съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като се допусне исканата промяна в посочения по-горе смисъл. Уважаването на молбата за промяна на фамилното име на ищеца, е не само проява на предвидена в закона юридическа форма за закрепване на установилото се фактическо положение, свързано с идентификацията на лицето, но би довело и до преодоляване на евентуалните затруднения свързани със словесното обозначение на физическото лице в документите му за самоличност. Анализът на важността на тези обстоятелства, води до извода, че същите налагат да бъде допусната исканата промяна, съобразно което, съдът намира за осъществена твърдяната от молителя.

Събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като логични, последователни и еднопосочни, водят до извода, че молителят е възприел собственото име Й. като свое. Използвал е съзнателно това име, за да се идентифицира пред обществото, в т.ч. в социалните мрежи. С името Й. е познат сред роднините си и в общността, към която принадлежи. Субективното му желание също е да носи собственото име Й.. С оглед установеното по делото обстоятелство, че дядото и бабата на молителя по майчина линия са били с фамилията М., съдът намира, че няма пречка да бъде уважено и желанието на молителя да приеме за фамилно име фамилията на неговия род. По този начин ще се запази родовата традиция и ще бъдат почетени родителите на майка му, които са го отгледали.

На това основание съдът намира, че молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като следва да се допусне промяна на името на молителя от Д. В. Д. на Й. В. М..

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд – П.

РЕШИ:

По подадената от чл.19, ал.1 от ЗГР:

Д. В. Д., ЕГН- ********** от гр. П., ул. *******, молба по

ДОПУСКА ПРОМЯНА в собственото /личното/ име, както и във фамилното име на молителя , от „Д. В. Д.“ на „Й. В. М.“ на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на молителя и на заинтересованите страни След влизането му в законна сила, заверен препис от решението да се изпрати служебно на Общинската администрация при Община П. за отбелязване промяната в актовете за гражданско състояние , вкл. за отразяване на промяната в акта за раждане на молителя и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – П. за сведение 4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________