Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1379 от 15.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 287/2024
Вид
Решение № 1379
Подписан
15.10.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61 ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 608/24.09.2024 г. по ч.т..д. № 731/2024 г. по описа на Апелативен съд - София е прекратено производството по делото, а депозираната жалба срещу определение № 2625/08.07.2024 г. е определена като искане за поправка на очевидна фактическа грешка.

Видно от жалбата "У.Ф.Х." АД упреква Софийски градски съд, че обявеният по делото акт е неотносим към повдигнатия с жалбата въпрос. Иска се да бъде прогласена нищожността на акта, а съответно да бъде отстранено допуснатото несъответствие.

Съдът констатира, че в обявеното определение липсват доводи досежно поставеното за разглеждане искане за защита - изложените съображения не касаят повдигнатия с жалбата въпрос. Следователно налице е порок, който обаче не може да бъде отстранен по пътя на очевидната фактическа грешка - липсващата воля в мотивите изключва възможността за съпоставянето й с постановения диспозитив. Според настоящия състав обаче липсващото произнасяне по същество на искането не препятства, а напротив - задължава съда да се произнесе по него. Погрешно обявеният акт не препятства това.

Предмет на разглеждане е жалба от името на „У.Ф.Х.“ АД, представлявано от Е.Б. – изпълнителен директор, срещу отказ № 20240126145359/01.02.2024 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да бъде вписан действителен собственик за заличаване на вписания действителен собственик на дружеството и вписване за такъв лице, изпълняващо длъжността висш ръководен орган. В жалбата се сочи, че към датата на заявеното обстоятелство вписаното лице не изпълнява длъжността висш ръководен 1 служител, обусловило вписването му Твърди се никой от акционерите не притежава пряко или непряко 25 % или повече от капитала на акционерното дружество, съответно да е невъзможно да бъде идентифицирано друго физическо лице освен изпълняващото длъжността висш ръководен служител, за да бъде вписано като действителен собственик.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

По основателността на жалбата

Предмет на регистърното производство е заличаване на С.К. П. – вписан по партидата на „У.Ф.Х.“ АД като действителен собственик на основание изпълняващо длъжност на висш ръководен служител и вписване за действителен собственик на Е.Г.Б. – вписан за член на съвета на директорите и представляващ дружеството.

Длъжностното лице по регистрацията е указало необходимост от представяне на доказателства, позволяващи проследяване на веригата на собственост.

В изпълнение на тези указания е представено извлечение от книгата на акционерите, водена от Централния депозитар. От представеното извлечение от книгата на акционерите към 31.12.2023 г. се установява, че никой от шестимата акционери не притежава повече от 25 %. Сред акционерите фигурират регистрирани в България търговски дружества, фонд, регистриран в страната и две чуждестранни лица, притежаващи право на глас.

В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че не е установена пречка за идентифициране действителния собственик на дружеството поради непредставени извлечения от чуждестранните регистри за чуждестранните юридически лица, акционери в „У.Ф.Х.“ АД, съответно за преценка възможността техните управителни органи във веригата на собственост на българското юридическо лице да се приемат за действителни собственици поради упражняван от тях контрол чрез други средства върху дружеството.

Отказът е незаконосъобразен по отношение заявеното заличаване на лицето, обявено за действителен собственик на дружеството. След като основание за огласяване на това обстоятелство е заемана от С.С. ръководна длъжност, преустановяването й води до отпадане на основанието да бъде третиран за такъв. Настоящият състав смята за наложително своевременно вписване на надлежно заявена и документално удостоверена промяна дори и това да не изчерпва цялото искане. Това задължение пряко следва и от правилото на чл. 61 ал. 1 ЗМИП. Фигуриране като действителен собственик на лице, по отношение на което не 2 съществува основание да се смята за действителен собственик компрометира преследваната от правилата цел за осигурена публичност на точна и актуална информация. Заличаването на променено обстоятелство е самостоятелно действие. Ето защо при установена промяна от материалите по партидата длъжностното лице по регистрацията дължи да осигури заличаване дори и да не установи предпоставките за вписване на заместващото го обстоятелство.

В случая обаче налице са и предпоставките за вписване на заявения действителен собственик. Възложените компетенции на длъжностното лице по регистрацията обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на определени обстоятелства, за които законът предписва да бъдат огласени. При едностранно развиващото се производство изводът да достоверност се извежда от съдържанието на представени към заявлението документи (чл. 21 т. 5 ЗТТРЮЛНЦ). Длъжностното лице по регистрацията е ограничено до изводимата от тези документи информация – те подлежат на преценка от външна страна и обвързват длъжностното лице да възприеме за достоверна изводимите от документите данни, освен ако самият документ било поради съдържанието си, било поради видимо допълване, поправяне или заличаване, не внася разумно обосновано съмнение в действителното му съдържание, а и останалите материали не позволяват еднозначен фактически извод. В случая законът изисква от длъжностното лице по регистрацията и служебно да се увери, че заявеното и изводимото от съдържанието на декларацията лице като действителен собственик на дружеството, отговаря на нормативно предписаните критерии за идентифицирането му за такъв, а огласените обстоятелства не позволяват това.

Законът не предписва огласяване имената на акционерите, но при съобразяване източника на информация настоящият състав приема длъжностното лице за ограничено до подлежащата на документиране такава.

Законът определя за действителен собственик било лице, притежаващо пряко или чрез друго лице мажоритарен дял от капитала – повече от 25 % от акциите или дяловете (§ 2 ал. 1 т. 1 ДР на ЗМИП в случая), било правна възможност да контролира дейността на регистрираното лице (§ 2 ал. 3 ДР на ЗМИП).. Ако притежанието произтича от титулярство върху документ, гарантиращ според приложимия закон право на глас, контролът предполага изводимо от вътрешните отношения влияние върху дейността на съответното дружество.

При тези съображения съдът приема, че действителен собственик въз основа на притежание или контрол се идентифицира физическото лице, концентриращо било притежание в указания от закона размер, било влияние при определяне икономическото поведение на дружеството посредством нормативно предписани средства.

Данните от книгата на акционерите потвърждават поддържания от заявителя довод, че никой от акционерите поотделно не притежава предписания от закона праг, обосноваващ извод за влияние на основание притежание. Длъжностното лице по регистрацията правилно отчита, че и този документ не позволява надлежната проверка за косвено притежание – акционерите са юридически лица, сред които фигурират и чуждестранни юридически лица.

При все това дадените общи указания не осигуряват нужното съдействие от заявителя, в 3 което се изразява и допуснатото съществено процесуално нарушение.

От допълнително представените доказателства в настоящото производство не се установяват данни, които да сочат конкретно физическо лице като концентриращо у себе си собственост, обезпечаващо му контрол върху дейността на „У.Ф.Х.“ АД. Идентификация на притежаващите акции у акционера „ПХЛ Груп“ АД – Швейцария не е възможна, но и при зачитане правото на държавата по регистрация да регламентира правилата за разкриване на тази собственост, настоящият състав приема за обективно невъзможно установяване на действителния му собственик при проследяване на публично достъпните, поради което и обективно проверими данни.

Не се установява от публично достъпната информация и потенциал у когото и да било акционер или конкретно физическо лице да окаже влияние върху решаването на ключови въпроси от дейността на дружеството – липсват обективни данни за връзка между представляващите акционерите, които да разкриват потенциал за съществено влияние при решаване на очертаните въпроси.

Невъзможността действителният собственик да бъде еднозначно установен обуславя приложение на изключението по § 2 ал. 5 ДР на ЗМИП. Настоящият състав приема предвидената от закона декларация и за средство да бъде удостоверено фактическото положение, изводимо от специфики във вътрешните отношения в дружеството. Ето защо депозираната декларация от лице, съвместяващо у себе си качеството член на съвета на директорите и изпълнителен директор (видно от вписаните обстоятелства), позволява извод, че то заема длъжност на висш ръководен служител, обуславящо и приложение на нормативно утвърденото предположение. Ето защо отказът следва да бъде отменен и да бъде разпоредено огласяване на заявените обстоятелства.

По разноските

Агенция по вписванията не е страна в настоящото производство, а орган, чийто акт подлежи на преценка за законосъобразност. Провокираният спор по повод законосъобразността на отказа не придава самостоятелен правен интерес, за да обоснове ал. приложението на чл. 78 ГПК, поради което безпредметно остава обсъждането дали и доколко е налице защита, обосноваваща отговорност по чл. 78 ал. 8 ГПК.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „У.Ф.Х.“ АД отказ № 20240126145359-2/01.02.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши исканото заличаване и съответно вписване на обстоятелствата по заявление № 4

20240126145359.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията по чл. 78 ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да бъде връчено на Агенция по вписванията за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5