Решение № 639 от 13.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120102016 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

****, представлявано от всеки двама измежду ***, против З. З. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. ***, ул. ****, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 4381/20.12.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 8594/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 16 109. 25 лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на МПС по застрахователна полица № BG/22/11900539709, със срок на действие от 19.02.2019 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2024 г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на търсената сума се основат на твърдения за съществуването на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по горния договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Излага се, че на 1

18.03.2019 г., около 06. 20 часа, на аутобан BAB1-Km 337.00 Krais Unna, Република Германия, при управлението на влекач марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ****, ответникът реализирал ПТП и напуснал мястото на произшествието, виновно отклонявайки се от проверка за алкохол и без да изчака контролните органи на реда. В резултат на ПТП са причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***. Щетата на увредения автомобил е определена на база представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция на Зелена карта от Германското бюро и е в размер на 16 109. 25 лева в левова равностойност, изплатена на 21.10.2020 г. Образувана е застрахователна преписка № 0000-1909-19603454. Към датата на събитието отговорността на водача на влекач марка „М.“, модел „А.“, с рег. № **** е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/22/11900539709, със срок на валидност от 19.02.2019 г. до 18.02.202 0г. На основание чл. 500, ал. 1, пр. 3 от Кодекса на застраховането застрахователят има регресно вземане срещу виновния водач до размера на изплатеното обезщетение, чието установяване се претендира в настоящото производство.

Правно основание на иска е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва участието на ответника в твърдяното ПТП, като се сочи, че липсва книжа, носещи неговия подпис, които да установяват подобно обстоятелство, още пък по-малко такива досежно вината му, като от данните по наказателно дело било видно, че е образувано срещу неизвестен извършител.

Излага, че не помни да е участвал в подобно ПТП, като оспорва механизма и вината. Оспорва се и задължителното посещение на органите на контролните органи, като се излага, че съобразно описания механизъм от свидетелите, които не били категорични в показанията си, могло да се касае до удар, който да не е усетен от водача на товарния автомобил. Оспорва се и извършвано управлението на процесното МПС на „ОББ И.“ ЕАД - клон Г. от страна на ответника. Оспорва се и съществуването на застрахователно правоотношение по сочената застрахователна полица BG/22/11900539709, като се сочи, че такъв договор не е представен по делото. Същото се заявява и досежно заявено от страна на ищеца заплащане на застрахователно обезщетение. Излага се, че в исковата молба липсва описание на щетите, които се твърди, че са причинени от ПТП, като съответно се оспорват и причинна връзка с ПТП и размера им, като се оспорват приложените документи в тази връзка. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете, като се 2 депозира и евентуално възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Също търси присъждане на направените по делото разноски.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 8594/2024 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело.

Длъжникът – ответник е депозирал в законоустановения срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто производство.

Установява се от приложения препис на Протокол за ПТП настъпване на такова на 18.03.2019 г., около 06. 20 часа, на автомагистрала 1 – км. 337, Шверте, окръг Уна, Германия, като няма в наличните книжа по образуваната наказателна преписка срещу неизвестен извършител данни за първият участник в ПТ, който по събраните данни е управлявал товарен автомобил М. с рег. № *** по данни от свидетеля С.К., и е напуснал местопроизшествието без да спира. За МПК е посочено също така, че е собственост на ОББ И. ЕАД, клон Г., България. Фигурира само вторият участник – М.Д.Д., управлявал МПС Д. В 200 с рег. № ***, D.

Причинени са материални щети на МПС Д. В 200, като размера на посочените такива в протокола е от 1 500 евро. Образувана е щета пред застрахователя по застраховка Каско на собственика на МПС Д. В 200– Р.Д.. Определено е обезщетение от 7 108. 50 евро за множество щети, описани във фактура № 190734, а съгласно остатъчна рекапитулация – 6 778. 09 евро. Няма данни каква точно сума е заплатена на застрахованото лице, но заявена от застрахователя по Каското претенция пред ищеца /л. 150/ е в размер на 10 347. 50 евро. Следва представянето на фактура на стойност от 8 236. 53 евро

С оглед правното естество на предявения иск е в тежест на ищцовото дружество да докаже съществуването на валидна застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил и управлението му от ответника към датата на настъпване на ПТП-то; настъпването на застрахователното събитие по него – настъпване на процесното ПТП, вина на ответника, както и че същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на 3 органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, вредите настъпили от него, в това число и техния размер и причинна връзка между деянието и вредите, както и заплащането на обезщетението в полза на пострадалото лице. Горното е изрично съобщено и с доклада по делото.

Независимо от това на първо място липсват каквито и да било доказателства ответникът да е участник в процесното ПТП. Не е ясно каква е връзката му с дружеството ОББ И. ЕАД, клон Г., България и въобще по какъв начин ищцовото дружество е установило, че е участник в това ПТП. При това положение само на това основание заявената претенция се явява недоказана и подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението и предвид останалите направени оспорвания от страна на ответника следва да се отбележи допълнително, че по никакъв начин не се установява да е заплатеното и обезщетение от ищеца по валидна застраховка Гражданска отговорност по реда на чл. 500 от КЗ за да има право на регрес и то срещу лице, за което не се установява да е бил водач на автомобила, да е виновен за настъпване на ПТП, както и да се налице други предпоставки за ангажиране на отговорността му.

С горните мотиви съдът намира, че иска като недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора неоснователна се явява претенция на ищеца за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи направените от него разноски по делото, възлизащи на 2 600 лв. – 600 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 8594/2024 г. и 2000 лв. за настоящото гр.д. № 2016/2025г., с равностойност от 1 329. 36 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля иска на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду ***, против З. З. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. ***, ул.

****, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4381/20.12.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 4

8594/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 16 109. 25 лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на МПС по застрахователна полица № BG/22/11900539709, със срок на действие от 19.02.2019 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2024 г.

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду ***, да заплати на З. З. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. ***, ул. ****, сумата от 1 329. 36 € /хиляда триста двадесет и девет евро и тридесет и шест евроцента/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5