Решение № 127 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100901270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „СОФ К.“ АД твърди, че по силата на сключен договор за концесия между него и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията разполага с изключителното право за експлоатация на концесионните дейности на гражданско летище за обществено ползване София, в това число изключителното право да определя и събира в своя полза летищните такси от ползвателите /чл. 3.1.1, б.

„а“ от договора/. Посочва, че „СОФ К.“ АД е лицензиран летищен оператор, по смисъла на чл. 43б, ал. 1 от Закон за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/. Твърди, че „Г.“ ЕООД е ползвател на Летище София, съгласно легалната дефиниция, въведена в т.

60 от § 3 от ДР на ЗГВ и е лицензирано, съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 1008/2008 да извършва въздушните услуги по превоз на пътници, товари и поща.

Твърди, че между страните са налице търговски отношения по предоставяне на услуга от страна на летищния оператор за използване на гражданско летище за обществено ползване София, представляващо част от земната повърхност, предназначена изцяло или частично за кацане, излитане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства /ВС/ и за обслужване на техните пътници, товари и поща, като били сключени множество неформални договори за услуга, за която услуга се дължи заплащане на цена, представляваща летищна такса. Посочва, че сключените неформални договори били обективирани във фактури, издадени по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, които съдържат всички 1 съществени условия на договора. Съгласието на страните, обективирано във фактурите чрез тяхното издаване от страна на летищния оператор и получаването им от превозвача, се изразява в предоставянето на съответните съоръжения /писта, перон, площи за паркиране на въздухоплавателни средства, пътнически терминални сгради/ от страна на летищния оператор и тяхното съответно използване от превозвача за осъществяване на търговската му полети. Твърди, че всички фактури, предмет на исковата молба, били получени от превозвача по системата E Doc. Посочва, че в качеството си на ползвател, въздушният превозвач „Г.“ ЕООД осъществил използване на гражданското летище за обществено ползване София в периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., във връзка с което са издадени описаните в исковата молба 16 броя фактури. Твърди, че ответникът извършил частично плащане по втората фактура на 19.12.2022 г., като длъжникът изрично посочил както в самото платежно, така и в последваща кореспонденция кои свои задължения погасява. Посочва, че първата фактура била частично погасена за сумата от 257,49 лева с извършено плащане по платежно нареждане от 28.04.2023 г. и писмо за уведомяване на длъжника за извършените погасявания. Твърди, че видно от кореспонденцията между ищеца и ответника относно неплатени летищни такси за периода превозвачът не оспорва факта на използване на съоръженията на летището, извършването на полетите /излитания и кацания/ и времетраенето на престоя на съответните въздухоплавателни средства, а оспорва вида на местостоянката, за която му се начислява съответната дължима такса за паркинг. Ответникът направил възражения, че неоснователно му е начислен паркинг за краткосрочен престой, вместо за дългосрочен такъв. Счита, че фактът на коя точно стоянка са се намирали процесните самолети в процесния период не е от значение за факта на ползването на местостоянки на Летище София и съответно за заплащането на това ползване. Твърди, че ответникът неправомерно отказва да заплати какъвто и да било престой под предлог, че не е изчислен правилно с оглед вида на мястото на престой, като злоупотребява със своето право на възражение, използвайки го като основание да не извърши никакво плащане за осъществения от него престой. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Г.“ ЕООД да заплати на „СОФ К.“ АД сумата от 202 802,58 лева, представляваща неизплатена част от дължими летищни такси за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., за които са издадени фактури, както следва: № 0000020147/31.07.2022 г.; № 0000021475/31.08.2022 г.; № 0000021476/31.08.2022 г.; № 0000023098/30.09.2022 г.; № 0000023356/30.09.2022 г.; № 0000024415/31.10.2022 г.; № 0000024417/31.10.2022 г.; № 0000027324/31.12.2022 г.; № 0000027453/31.12.2022 г.; № 0000027454/31.12.2022 г.; № 0000028812/31.01.2023 г.; № 0000028821/31.01.2023 г.; № 0000028823/31.01.2023 г.; № 1000104459/20.04.2023 г.; № 0000033746/30.04.2023 г. и № 0000033933/30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата 12 703,39 лева за лихва за забава от падежа по всяка една от фактурите до 10.07.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита, че сумите, представляващи част от такси за паркиране на въздухоплавателните средства са изчислени в нарушение на приложимите правни и законови разпоредби, като по този начин са лишени от правно основание и техният размер не е надлежно установен и доказан с исковата молба. Твърди, че приложимите летищни такси определят такса за паркиране единствено за оперативна местостоянка и/или зона за дълговременен престой, но не и за паркиране върху техническата площадка или рульожка, която не е и съответно оборудвана за тази цел, поради което не би могло за нея да се дължи същата по размер такса. Посочва, че е единствен 2 оператор на особено големи въздухоплавателни средства, като поради техния размер и тегло има специфични изисквания за тяхното паркиране на перона. Твърди, че както AIP Сборникът за аеронавигационна информация и публикация, издаден от Ръководство „Въздушно движение“, така и Тарифата не допускат паркиране на ВС на техническата площадка за антиобледнителна обработка и рульожка, а паркирането на ВС от категорията се допуска единствено на оперативни стоянки 3, 4, 14, 30А и 33А.

Посочва, че въпреки множеството опити от негова страна въпросът с мястото определено за паркиране на самолетите на ответника да бъде изяснен по законосъобразен и справедлив начин, ищецът не откликнал на предложенията му. С оглед на това обстоятелство и липсата на законово определена тарифа, бил принуден да отказва фактурите по отношение за сумите за паркинг в тях. Сочи, че в срок и в цялост заплаща всички останали дължими такси, които са законно определени както по основание, така и по размер, и за които няма спор между страните. Поддържа, че предявените от ищеца искове са преди всичко без правно основание. Счита, че нито в приложимото законодателство, нито във вторичните норми е предвидено правно основание за начисляване такса паркинг за самолети, паркирани върху техническата площадка за противообледенителна обработка или рульожка. Посочва, че с оглед липсата на такса за паркиране на техническата площадка за противообледенителна обработка, то предявените от ищеца искове не са доказани по размер. Счита, че таксуването на престоя на тази площадка или на рульожка с тарифата за паркиране би довело до заобикаляне на целия ценови модел, от една страна, а от друга страна, до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди, че размерът на такса за престой на техническата площадка за противообледенителна обработка би могъл да бъде определен само и единствено в хода на процедурата по чл. 122 ЗГВ и при спазване на принципите на Приложение № 1 към Наредбата за таксите. Ищецът не доказва наличието на такава цена, поради което предявените искове не са установени по размер. Предвид изложеното иска да се оставят без уважение исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът посочва, че както е отбелязано и в отговора, спорно между страните остава единствено обстоятелството дали за осъществения от ответника престой, превозвачът е длъжен да заплаща такса „паркиране“ по чл. 120, ал.

1, т. 2 ЗГВ и в какъв размер. Твърди, че не е спорен фактът, че въздухоплавателните средства, използвани от превозвача, са престоявали на площадки, които не са определени за местостоянки за паркиране, поради липса на свободни такива, на които по безопасен и сигурен начин да бъдат разположени типа самолети на ответника.

Сочи, че съгласно разпоредбите на Методиката, по която се формират размерите на летищните такси на Летище София, Приложение № 1 от Наредбата на таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, в размера на всички такси влизат разходни елементи, посочени в раздел I от методиката, както и конкретните разходни елементи за всяка такса, като разходите, които участват при формиране на такса „паркиране“ са посочени в Раздел III, т. 2 от Методиката /поддръжка, осветление, персонал и административни разходи/.

Твърди, че тези разходи реално се извършват от летищния оператор, като не са обвързани с конкретно място за паркиране. Оспорва възражението на ответника, че се е обогатил, възстановявайки направените за антиобеденителната площадка разходи както чрез такса кацане, така и чрез такса паркиране. Посочва, че към настоящия момент превозвачът „Г.“ ЕООД не оперира на летище София, не разполага със самолетите, описани в отговора към исковата молба и не е направил заявки да осъществява полети в бъдещо от и до Летище София.

3

В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа направените възражения. Счита, че допълнителната искова молба съдържа в себе си редица неверни твърдения и спекулации, които целят единствено да объркат съда и да отвлекат вниманието му от факта, че ищецът СОФ К. претендира такси за престой и паркиране без правно основание и в нарушение на механизма за ценообразуване за престой и паркиране на самолети на територията на Летище София. Не оспорва, че дължи такса за това, че самолетите му са били разположени на Летище София, а оспорва начина на изчисляване и окончателния размер на тази такса. Посочва, че съгласно приложимите документи и правила, не се допуска съответните противообледенителни площадки да бъдат използвани за каквато и да било друга цел, като тяхното предназначение е строго ограничено до процедури по противообледеняване. Твърди, че именно поради злоупотребата от страна на СОФ К. и неправомерното налагане на такси, към днешна дата нито един самолет на Г. не е разположен на територията на летището.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. Заявените фактически твърдения в исковата молба и формулирания петитум определят предявеният иск за главница като такъв за реално изпълнение на задължение на ответника да заплати възнаграждение за услугата „такса паркинг“ за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г.

Регламентацията на услугите, предоставяни от ищеца са уредени в Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ и Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване на Република България.

Не се спори, а това обстоятелство се установява и от приетите доказателства, че на 09.04.2021 г. между „СОФ К.“ АД и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сключен концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“– публична държавна собственост. В чл. 3.1.1., б. „а“ е предвидено, че ищецът има изключителното право да определя и събира летищните такси от ползвателите – чл.