Решение № 221 от 20.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр.Б. 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от В. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500097 по описа за 2023 година взе предвид следното:

А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К. и И. К., чрез адвокат В. Ф., обжалват решение № 711 от 09.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 1677 от 2021 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Първата инстанция не обсъдила всички събрани по делото доказателства. Установило се, че Р.В. А., наследодател на ищците, е придобила, по наследство, 1/8 идеална част от придобитото от родителите й жилище /апартамент/ № 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“, VII етаж, комплекс „С.“, гр.Б. и ½ идеална част от придобитото от брат й Д. жилище /апартамент/ № 27, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“, VII етаж, комплекс „С.“, гр.Б.

Според приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, сградата била строена през 1976-1978 г. Апартаментите били с обща входна врата, зад нея се влизало в малко коридорче /обща част на блока/ и след това имало отделни входни врати към жилищата. Нямало одобрени проекти за обединяване на апартаменти с № 27 и 28. В одобрения архитектурен проект имало 28 апартамента /по 4 на етаж/, а в изработените схеми били отразени 14 апартамента /по 2 на етаж/, като била грешна и номерацията на апартаментите, което водело до непълнота и грешка в одобрените КККР. По всички етажи липсвали нанесени средните два апартамента. Процесните 2 жилища представлявали самостоятелни обекти, но не били отразени като такива в КККР. Там фигурирал апартамент, който им съответствал само като общ контур. В неговата площ били включени общи части на сградата, представляващи коридорче от около 2,5 кв. м. Вещото лице заявило, че проектът е бил преработен, като от тристаен апартамент били направили един едностаен и един двустаен. Към момента на построяването му, жилище № 27 отговаряло на изискванията за самостоятелно такова.

1

Тези данни изцяло били игнорирани от районния съд и същият не се съобразил с тях.

Съгласно утвърдената съдебна практика, на оспорване в първата фаза на делбата подлежали и констативните нотариални актове, с които на едно лице са били признати права, които същото не притежавало, като в този случай оспорените актове не се ползвали с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Тежестта на оборването на тази доказателствена сила била върху този, който я оспорва. На отменяне по реда на чл.

537, ал. 2 от ГПК подлежали само констативните нотариални актове. Констатациите в констативния нотариален акт на ответницата били оспорени като неверни.

Ответницата никога не била упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху наследствените имоти, нито отблъснала правата на другите наследници, поради което и не била придобила собствеността върху тях на основание давностно владение.

Към датата на снабдяване с нотариалния акт - 09.05.2017 г., същата не била придобила процесните имоти по давност, понеже не осъществила самостоятелно владение върху тях, годно да я направи едноличен собственик, в 10-годишен период от време, считано от 2007 г., съгласно хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правел впечатление фактът, че пред нотариуса не е било представено копие на договора за апартамент № 27.

Констативният нотариален акт бил съставен на 09.05.2017 г. Ответницата била родена на 22.08.1989 г. и навършила пълнолетие на **** г. Не били изтекли 10 години от навършване на пълнолетието й, за да може тя свободно да изразява воля. Към датата на изготвяне на нотариалния акт, по отношение на същата не бил изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Нямало непрекъснато владение на имотите в продължение на 10 години. В. В.ов И., баща на ответницата, починал на **** г., т. е. повече от една година след съставянето на нотариалния акт по давностно владение. Ответницата не заявила, че ще се ползва от неговото владение и че го присъединява към своето владение. Не можело да се приеме, че тя е упражнявала владение върху идеалните части на ищците за предвидения от закона срок, годно да я направи техен собственик по давност, тъй като през част от срока същата не е могла да изразява пълноценно волята си да владее и свои имотите. Районният съд изцяло кредитирал показанията на свидетелите, но те били неистински. Наблюдавало се рязко противоречие между сведенията, дадени от свидетелката Д.М. пред съда, и показанията й пред нотариуса.

Свидетелят И.В. пък буквално повтарял нейните думи. Това навеждало на извод, че тези свидетели са подготвени за отговорите им пред съда. Показанията им били като под индиго. Двамата повтаряли едно и също без никакви изменения. И трите свидетелки пред нотариуса също като под индиго рецитирали едни и същи обяснения.

Исковете били основателни и доказани. Обжалваното решение трябвало да бъде отменено. Претенциите следвало да бъдат изцяло уважени.

Подаден е отговор от адвокат В. Г., процесуален представител на Г. В. И.. В него се посочва, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Решението на първоинстанционния съд било правилно и законосъобразно. Правилно районният съд приел, че не се установява ищците да са придобили по наследство процесните имоти.

Последните не отговаряли на действащите нормативни изисквания и не били самостоятелни обекти с предназначение „жилища“. Не било доказано от страна на въззивниците, че жилището от 54,68 кв. м. е било придобито в режим на СИО. Не било доказано също така, че съпругата на В. И. е притежавала част от същия имот. Не било доказано съществуване на претенции за упражняване на права от страна на въззивниците по отношение на процесния имот. Не било доказано от страна на въззивниците и наличие на възражения и спорове през годините назад, относно начина на фактическо разпределение, ползване и стопанисване на въпросното жилище.

2

Вещото лице ясно и категорично заявило, че жилището само фиктивно е разделено на две отделни жилища. Стаята от 18,83 кв. м. не отговаряла за самостоятелно жилище, съгласно действащото към момента законодателство. На място апартаментите се ползвали като един. Жилището винаги е било един самостоятелен обект с един вход.

Това ясно се виждало на представения и приет като доказателство архитектурен проект. Въззивниците не доказали твърдението си, че имотът е бил собственост на общите им наследодатели и че е бил изцяло наследствен. ТвърдЯ.та съсобственост останала недоказана. Не се установило и упражнено владение върху имота от някой от общите им наследодатели. Нотариалният акт от 2017 г., издаден по обстоятелствена проверка, представлявал официален документ - съставен бил от надлежно оправомощено длъжностно лице, в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползвал с доказателствена сила досежно извършените от нотариуса действия - че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи и че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важала спрямо всички и можела да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство. Такова оспорване от страна на въззивниците не било направено, а към настоящия момент била настъпила преклузия.

Издаването на констативен нотариален акт за собственост било предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително правел и при съставянето на нотариален акт за сделка. Тази проверка се извършвала въз основа на представени документи или чрез т. нар. „обстоятелствена проверка“, включваща разпит на трима свидетели. След преценка на тези доказателства нотариусът правел своя извод относно принадлежността на правото на собственост, като издавал мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признавал собствеността, издавал нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт притежавал обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължавал да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В първоинстанционното производство се установило придобиването на собствеността върху имота от страна на ответницата.

Не се доказало наличие на съсобственост върху процесния имот и той не подлежал на делба. Мотивите на първоинстанционния съд били правилни, обосновани и законосъобразни. Неговото решение трябвало да бъде потвърдено.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха нови доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.

От гласните доказателства пред първата инстанция действително се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху самостоятелния обект в сграда, заснет с идентификатор *** по КККР на гр.Б. по давностно владение.

Както е ноторно, владението се характеризира с обективен признак - осъществяване на фактическа власт върху имот, и субективен признак - намерение за своене на този имот.

Съгласно правната теория - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Цветалина Петкова, Нов български университет, С., 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият 3 състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.

Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно доказването на правото на собственост.

За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 /респективно 5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

Съгласно задължителните постановки, залегнали в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименована „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС.