Решение № 2057 от 23.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2057 гр. Плевен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430105829 по описа за 2025 година

Настоящото гражданско дело е образувано въз основа на искова молба от К. И. Г. от гр. Плевен против „**** гр. Плевен. В молбата се твърди, че между страните е бил налице сключен трудов договор №***/ 26. 02. 2023 год., съгласно който ищцата е изпълнявала длъжността „****“. Твърди се, че със заповед № **** от **** год. трудовият договор на ищцата е бил прекратен поради съкращаване на щата, считано от **** год., на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ във връзка с прието ново длъжностно разписание на „****, утвърдено от **** на „****“ ЕАД. Твърди се, че на ищцата са били изплатени трудовото възнаграждение за отработените в месец януари дни, както и дължимите по заповедта обезщетения, а именно: обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя по чл. 220 ал. 1 от КТ и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Твърди се, че на 01. 04.

2022 год. в гр. София е бил подписан браншов колективен трудов договор за работещите в „****“ ЕАД със срок на действие 2 години. Твърди се, че съгласно чл. 6 от КТД за работещите в „****“ ЕАД КТД се прилага за всички работници и служители от системата на „****“ ЕАД- членове на синдикалните организации, страна по КТД. Твърди се, че постигнатите договорености са задължителни за централното управление и клоновете на 1 дружеството. Ищцата твърди, че от постъпването си на работа в дружеството е член на **** към „****“ ЕАД. Твърди се, че това обстоятелство е видно от представените към настоящата искова молба фишове за заплати, от които се установява, че ежемесечно е удържан членски внос -КНСБ в размер на 1 % от трудовото възнаграждение. Твърди се, че съгласно чл. 25 от КТД при уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12 работодателят дължи обезщетение на работника или служителя в размер на- при работа от над навършени пълни 10 години в дружеството осемкратния размер на брутното трудово възнаграждение. Твърди се, че през месец юли 2025 год. ищцата отправила покана до управителя на „****, като работник с над 20 г. трудов стаж в дружеството и член на синдикалната организация на КНСБ към „****“ ЕАД, за изплащане на дължимите по чл. 25 ал. 1 от браншовия КТД, подписан на 01. 04. 2022 год. и със срок на действие 2 години за работещите в „****“ ЕАД обезщетение при съкращаване на щатачл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ , при работа от навършени пълни 10 години в дружеството- осемкратния размер на брутното трудово възнаграждение.

Твърди се, че до настоящия момент работодателят не е изплатил на ищцата дължимото й се обезщетение. В заключение ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 11 359, 20 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 359 от КТ във вр. с чл. 50 от КТ и чл. 25 ал. 1 от браншовия КТД, подписан на 01. 04. 2022 год. и със срок на действие 2 години за работещите в „****“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 2 618, 16 лв., представляваща лихва за забава за периода от **** год. до 29. 09. 2025 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищцата К. И. Г. от гр. Плевен е работила по трудово правоотношение в „**** гр. Плевен на длъжност „**** в ****“ до **** год., когато със заповед № ****- 2/ **** год. трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ. Не се спори между 2 страните, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била член на **** към „****“ ЕАД и съответно се е ползвала от поблагоприятните клаузи на сключения браншови колективен трудов договор и по- конкретно разпоредбата на чл. 25 ал. 1, предвиждаща гратификационно обезщетение на работника/ служителя в размер на осемкратния размер на брутното трудово възнаграждение.

От заключението на назначената в хода на съдебно дирене съдебносчетоводна експертиза се установява, че дължимото се на ищцата съгласно чл.

25 ал. 1 от браншовия колективен трудов договор за работещите в „****“ ЕАД обезщетение в размер на осемкратния размер на брутното трудово възнаграждение възлиза на сумата от 11 359, 20 лв., а законната лихва върху това обезщетение за периода от **** год. до 29. 09. 2025 год. възлиза на сумата от 2 618, 16 лв.

Безспорно по делото е, че в хода на съдебното дирене ответникът е изплатил на ищцата горните суми за главница и законна лихва.

При това положение се налага изводът, че предявените при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

Доколкото с извънсъдебното си поведение ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело, същият следва да понесе направените разноски. Видно от приложеното пълномощно с дата 24. 07. 2025 год. е, че при завеждане на делото ищцата е заплатила на адв. Е. М. възнаграждение в размер на 1 300 лв. В съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата. При съобразяване на това възражение, фактическата и правна сложност на делото и разясненията, дадени в постановеното на 25. 01. 2024 год. решение на СЕС, втори състав, по дело ****/ 22, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да бъде намалено от 1 300 лв. на 800 лв. и в този размер същото следва да бъде присъдено със съдебното решение. Отделно от това и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 559, 09 лв. върху цената на исковете, както и направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.

3

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от К. И. Г. от гр.

Плевен против „**** гр. Плевен иск с правно основание чл. 359 от КТ във вр. с чл. 50 от КТ и чл. 25 ал. 1 от браншовия КТД за работещите в „****“ ЕАД за заплащане на сумата от 11 359, 20 лв., представляваща дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение в размер на осемкратния размер на брутното трудово възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от К. И. Г. от гр.

Плевен против „**** гр. Плевен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 618, 16 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 11 359, 20 лв. за периода от **** год. до 29. 09. 2025 год.

НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата от 1 300 лв. на 800 лв.

ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ул. „****“ № ****, представлявано от **** И. ****, да заплати на К.

И. Г. от гр. Плевен, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ул. „****“ № ****, представлявано от **** И. ****, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 559, 09 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4