Определение № 1457 от 01.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 01.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000503050 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искане на въззивниците, обективирано в молба от 04.05.2023 г., чрез техния процесуален представител – адв. П. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за изменение на постановеното въззивно решение по делото в частта му за разноските.

Ответникът по молбата е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на искането за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските. Счита за неоснователни всички изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК правни доводи.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок. Въззивният съд с Решение № 339/20.03.2023 г. изцяло е оставил без уважение предявената въззивна жалба.

Съобразно този изход на правния спор, предмет на делото, в полза на ответното дружество и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК е присъдил сторените от него съдебни разноски пред САС – заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция в общ размер от 6480 лв.

По голяма част от правните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в мотивите на крайния си съдебен акт, поради което не следва да ги преповтаря. Единствено – за пълнота на изложението, трябва да поясни, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в посоченото в писмения отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК тълкувателно решение, при разпределяне отговорността за разноските не се изисква извън установената между страните по мандатното правоотношение материална доказателствена сила за извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение този правнорелевантен факт да се установява с 1 други доказателствени средства (от представените два договора за правна защита и съдействие, учредяващи мандатни правоотношения, се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС е изцяло заплатено). Съгласно материалния интерес във въззивното производство (по 25000 лв. за всеки един от въззивниците) нормативно установения минимум на адвокатското възнаграждение е в размер на сумата от по 3180 лв. с ДДС (за защита по въззивната жалба на всеки един от въззивниците), което е незначително по-ниско от уговореното (по 3240 лв. с ДДС), т.е. с 60 лв. Но с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и действително извършените процесуални действия от пълномощника на въззиваемия, вкл. и излагането на правни съображения в писмения отговор срещу обемната и мотивирана въззивна жалба уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Съобразно тези правни доводи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба от 04.05.2023 г., на К. Ф. К. и Н. Ф. Н., подадена от техния процесуален представител адв. П. К. от САК, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 339/20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3050/2022 г. по описа на САС, 8 с-в, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.

ПРЕПИС от Определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2