Решение № 332 от 18.12.2019, Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Козлодуй, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Козлодуйския районен съд, гражданска колегия, първи състав, в публично съдебно заседание на 27.11.2019г. /двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:

Председател: Цветанчо Трифонов при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Цв. Трифонов гр.дело

№ 973 по описа за 2018г. на

Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното.

„А.з.с.н.в.”

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, чрез юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова – Милчева е предявил установителен иск с правно основание чл.415 във вр. чл.422 от ГПК срещу К.С.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** с който иска да бъде установено, че по отношение на К.С.К. съществува изискуемо вземане на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД в размер на 1321.99лв. от които 799.03лв. /седемстотин деветдесет и девет лева и три стотинки/ главница по договор за паричен заем № 2406039 сключен на 15.10.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, договорна лихва 47.13лв. /четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/, считано от 22.10.2015г. до 04.02.2016г., такса разходи в размер на 45.00лв. /четиридесет и пет лева и нула стотинки/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 287.70лв. /двеста осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ за периода от 29.10.2015г. до 04.02.2016г., обезщетение за забава в размер на 143.13лв. /сто четиридесет и три лева и тринадесет стотинки/ за периода от 23.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до изплащане на вземането, както и направените процеса разноски за платена държавна такса в размер на 26.44лв.

/двадесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. /сто и петдесет лева и нула стотинки/.

Към молбата са приложени следните писмени доказателства: копие на договор за паричен заем № 2406039/14.10.2015г. и Предложение за сключване на договор за паричен заем; рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД и Приложение към него, доказващо, че процесния договор е предмет на цесия; уведомление за цесията; потвърждение за сключена цесия, удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество – извлечение от ТР; пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което упълномощава А.з.с.н.в.“ да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията, Уведомително писмо, известие за доставяне.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника – адвокат М.С. ***. Същия оспорва иска като неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения. Според него в Договора за паричен заем № 2406039 от

14.10.2015г., предмет на настоящето дело, съществува нищожна клауза в чл.4, ал.2, която води до неравноправност на договарящите, до противоречие с добрите нрави и е сключена при заобикаляне на закона. Иска от съда в мотивите на решението да констатира наличието на нищожност на клаузите в чл.4 ал.2 от договора и да го постанови съобразно тази констатация. Заявява, че вземането на ищеца е погасено по давност.

Козлодуйският районен съд в настоящият си състав намира следното.

Ответната страна е предявила възражение за нищожност на неустоечната клауза на чл.4, ал.2 на договора за паричен заем като противоречаща на чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от Закона за потребителският кредит и като сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от Закона за задълженият и договорите. Счита, че чрез неустоечната клауза кредиторът, в нарушение на принципа, забраняващ неоснователното обогатяване, е прибавил към договорената възнаградителна лихва допълнителна печалба, без да изпълни задължението си по чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, като посочи в договора реалният лихвен процент и съответно действителният годишен процент. С оглед на невключването на потребителският контакт на задължителните елементи от съдържанието на договора по чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК са настъпили правните последици на чл.23, във вр. чл. 22 от ЗПК, а именно: поради нищожност на договора за заем, заемополучателят дължи на търговеца единствено възстановяване на чистата стойност на кредита, без за него да е възникнало задължение за заплащане на лихви и други такси и разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 14.10.2015г. бил сключен договор между К.С.К. и

”Изи Асет Мениджмънт” АД за паричен заем № 2406039. Съгласно същия Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 800 лева, която сума е предоставена за вписване на горепосоченият договор и с това Заемодателят изпълнил задължението си по договора. Длъжникът се задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 53.33лева, съгласно условията на сключеният договор, като заплати общо сума в размер на 853.28 лева на шестнадесет седмични погасителни вноски.

По този договор К. е извършил едни плащане в размер на 26.30 лева.

В чл.2 на договора било уговорено срокът за връщане на заема да е на 16 седмични вноски от по 53.33лева; бил фиксиран годишен лихвен процент на заема 40% и лихвен процент при отказ от договора равен на 0.11%. общата сума, която дължал заемателя възлиза на 853.28 лева.

В чл.4, ал.1 било поставено условие, че Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящият договор да предоставени на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителният му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад, да е със статус не по-лош от 401 „редовен”.

Поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство.

Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, т.е. за общата сума на дълга от 853.28 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящият договор.

В чл. 4, ал. 2 било уговорено, че при неизпълнение на задължението по настоящия договор – да предостави обезпечение в срока по ал.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 306,88 лева, като тази неустойка ще се плаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските посочен в чл.2, т.2 – 53.33лева се добавя сума в размер на 19.18 лева.

Имайки предвид условията на чл.4, ал.2 от Договора заемодателят отнесъл погасителната вноска за погасяване на неустойка и за такси „Разходи”, вместо към главницата и лихвите по заема. По този начин ответника по делото, въпреки направеното от него плащане съгласно определените седмични вноски, останал задължен с 799.03лева - непогасена главница и 47.13лева - лихви.

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е:

1. всяка уговорка в негова вреда;

2. която не отговаря на изискването на добросъвестността;

3. води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл.143 от ЗЗП.

Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано, неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е изпълнен по вина на една от страните. Така, както е уговорена в чл.4, ал.2 от Договора означава, че тя е загубила своята обезщетителна функция, тъй като тя не предвижда заплащане на обезщетение на вреди в следствие на неизпълнение на договора, а е включена в погасителната вноска към този договор в следствие на неизпълнение на отделна негова клауза, с която е уговорена.

Заемодателят е поставил редица условия на които заемателят следва да отговаря /описани по-горе/, но не като условие за предоставяне на кредита, а единствено и само като условие за обезпечаване на неустойката. Съдът счита, че някои от изискванията са неизпълними в срока от 3 дни поставени от заемодателя – напр. условията за лицата – поръчители, за размера на притежаваното от тях имущество и доход. Нормално и логично би било, след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Очевидно е, че с тази клауза, заемателят е поставен в неравностойно положение от заемодателя.

Така стои въпросът и с уговореното обезщетение в размер на 306.88 лева представляващо над 60% от заетата сума. Фрапиращото тук е, че обезщетението не служи за обезпечаване на главницата по дълга, а за неизпълнено условия за отпускане на кредита.

Имайки предвид това съдът прави извода, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземането си, а по-голяма и недължима печалба от уговорения заем. Това означава, че той е договорил за себе си вземане, което не му се следва и по този начин неоснователно се е обогатил.

Неустойката по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредите. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя, с което е нарушена нормата на чл.5 от ЗПК. Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

В чл.86 от ЗЗД е вменено, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законна лихва, а за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

В чл. 87 от ЗЗД е записано, че когато длъжникът по един двустранен договор не е изпълнил задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение.

В чл.88, ал.1 от ЗЗД отново е записано, че кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

По този начин формулирана клаузата на ал.2 на чл.4 заобикаля закона, в случаите цитираните норми на ЗЗД, поради което съдът я счита за нищожна /при неиздължение на задължението си към настоящия договор – да предостави обезпечение в срока по ал.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 306.88 лева, като тази неустойка ще се плаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските посочен в чл.2, т.2 – 53,33 лева се добавя сума в размер на 19,18 лева/.

Иначе казано, във всички случаи обезщетението, уговорено като неустойка, се дължи единствено и само при виновно неизпълнение на договора. Поради това е недопустимо в погасителните вноски, представляващи главница и лихви, да бъде включена и неустоечна клауза, тъй като не е налице неизпълнение на договора.

Посочения размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР /годишен процент на разходите/ от 48,09%, както и ФГЛП /фиксиран годишен лихвен процент/ от 40,00% нарастват допълнително с размера на неустойката по чл.4, ал.2 от Договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца –заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалба на заемодателя. Така изискването на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице /или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изискванията, създаващи значителни затруднения /чл.4, ал.1 от Договора/ за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4, ал.2 от Договора. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора ФГЛП от 40,00%. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая клаузата на чл.4, ал.2 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по–силната страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР – 48,09% и посочения общ размер на плащанията от 853.33 лева /главница и договорна лихва/.

Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f6c3c71-78a1-4ded-806b-202bd831fd48