Решение № 97 от 07.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Русе, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлиян Стаменов

Членове:

Милена Пейчева

Александър И. при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Б. Ив. В. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно административно наказателно дело № 20224500600410 по описа за 2022 година Производството е по чл.378 ал.5 от НПК, във връзка с глава ХХI от НПК.

С Решение № 52/25.01.2022г. по АНД № 2335/21 на РРС обвиняемият В.

М. ИВ. е признат за виновен в това, че на 05.01.2016г. в гр.Русе, в качеството си на управител и представляващ на търговско дружество „БГ-С.“ ЕООД изпаднал в неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.2, вр.ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност, по подробно посочените в присъдата размери на отделните суми по конкретно посочените изпълнително дело и Ревизионен акт, както и по изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки, свързани с търговската му дейност, по конкретно посоченото изпълнително дело на ЧСИ, по изпълнителни листи издаден по три граждански дела на РРС, всичко на обща стойност 841 168,57 лева не поискал от съда- Окръжен съд-Русе да открие производство по несъстоятелност на търговското дружество „БГ-С.“ ЕООД, поради което и на основание чл.227б ал.2,вр.ал.1, вр.чл.78а ал.1, вр.чл.54 от Н К е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено 1 административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева. Обвиняемият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от обвиняемия, чрез неговия упълномощен защитник адв.И.Д. от РАК, с твърдения за неговата необоснованост, постановяване при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложеното наказание, по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на оправдателно такова или връщане на делото за ново разглеждане от същия съд.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на съда да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно, правилно и мотивирано, по подробно изложените в съдебно заседание съображения.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, подробно описана в мотивите към решението и тя напълно кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което няма да я преповтаря.

По делото няма спор, че обвиняемият е управител и представляващ търговското дружество «БГ С.» ЕООД, включително и към декември 2015г.януари 2016г. Няма спор, че ТД е имало процесните задължения по вид и размер, посочени в решението, а именно:

-в размер на 95 379,68 лева по изпълнително дело № 18150005286/2015 на ТД на НАП, представляващи задължения за дължим данък върху ДДС от сделки в страната, декларирани със Справки декларации по ЗДДС и задължение за корпоративен данък, деклариран с ГДД по чл.92 от ЗКПО, -в размер на 45 906,46 лева по Ревизионен акт № Р-03000317002755-091001/30.10.2017г на ТД НАП, представляващи задължения за довнасяне за дължим данък върху ДДС и задължения за корпоративен данък, както и по изискуеми задължения, породени от търговски сделки, свързани с търговската му дейност, както следва:

-в размер на 39 927,32 лева по изпълнително дело №

20148090400481/2014 на ЧСИ С. К., поризтичащи от изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д.№ 2263/2014, по ч.гр.д. № 2264/2014 и по ч.гр.д. № 2262/2014, трите по описа на Районен съд-Русе и

-в размер на 659 955,11 лева, задължения към доставчика «АСМ» ЕООД 2 гр.М., представляващи остатък за плащане по фактури.

Няма спор, че общите задължения на «БГ С.» ЕООД са в размер на 841 168,57 лева, както и че търговското дружество е спряло плащанията си по същите.

Възраженията на жалбоподателя са в няколко насоки:

На първо място за неправилно приета от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността на търговското дружество. Съдът е приел, че тя е настъпила на 02.12.2015г., като 30-дневният срок по закон да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност е изтекъл на 05.01.2016. Жалбоподателят счита, че неплатежоспособността на търговското дружество е настъпила много по-рано- още през 2013г. или най-късно през месец май 2014. С оглед на това твърди, че престъплението е погасено по давност и наказателното производство следва да бъде прекратено.

На второ място счита, че съдът не е съобразил съдебната практика в тази насока- ТР №5/2014г на ВКС и други, като неправилно се е позовал на приетата дата на неплатежоспособността, определена от гражданския съдОкръжен съд- гр.К., като не е съобразил фактическата неплатежоспобност на дружеството, която е настъпила по-рано.

На трето място намира, че е налице липса на мотиви именно относно приетата начална дата на неплатежоспособноста на търговското дружество.

Възраженията на защита са неоснователни.

Делото е внесено в РС-Русе с Постановление на РРП по глава 28 от НПК. Въпреки събраните множество доказателства, в хода на ДП, първоинстанционният съд е допуснал до разпит вещото лице А. А., която е изготвила съдебно-счетоводната експертиза в хода на ДП, именно за да изясни началната дата на непратежоспособноста на търговското дружество.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо изключва от доказателствата по делото заключенията на вещото лице М. М.тъй като същата е дала заключението си без да разполага с всички необходими и събрани доказателства. Мотивирано е кредитирал с доверие заключението на в.л. А. А. като компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Неоснователно е възражението за липса на мотиви. Мотивите на съда са подробни, ясни и категорични, като съображенията досежно началния момент на неплатежоспособността са изложени на л.8-9 от мотивите /л.47-48 от делото на РРС/. Аргументите на съда са убедителни, правилни и напълно се споделят от въззивната инстанция.

При постановянето на съдебния си акт районният съд е съобразил съдебната практика относно престъплението по чл.227б ал.2 от НК, в това число и ТР №5/22.12.2014 на ВКС, по т.д. № 5/2014 на ОСНК. Както е посочено в това ТР за престъплението по чл.277б ал.2 от НК понятията неплатежоспособност; лицата, които представляват търговското дружество; спирането на плащанията; откриване на производство по несъстоятелност се тълкуват и прилагат по идентичен с търговското право начин. Съгласно 3 чл.608 ал.1 от ТЗ неплатежоспособността е обективно реално състояние на търговеца, при което той не може да изпълни изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение, породено или отнасящо се до търговски сделки или до публичноправо задължение, свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане.

Спирането на плащанията е външния израз на тази неплатижоспособност и е налице когато търговецът-длъжник не плаща и не може да заплаща изцяло или частично вземанията на отделни свои кредитори.

Престъплеинето по чл.277 ал.2 от НК е извършено от обективна страна, когато са налице следните предпоставки: субектът да има качеството на търговец; да е налице изискуемо парично задължение; търговецът да е изпаднал във факитческа или обявена от съда неплатежоскопосбонт, поради което спира плащанията; до 30-дневен срок не заяви това пред съда.

В настоящия случай всички тези предпоставки са налице. Относно момента на спирането на плащанията първоинстанционният съд е приел, че това е станало на 02.12.2015г. В тази насока е съобразено категоричното заключение на вещото лице А., която изрично сочи, че последното извършено плащане от «БГ-С.» ЕООД е направено на 02.12.2015г. в полза на ТД НАПчастично плащане на корпоративен данък. Освен това експерът е изследвал балансите на дружестовото и обортните му ведомости, преценил е неговите материални активи и вземания и е достигнал до извода, че към декември 2015г. активите на дружеството не били достатъчни да покрият задълженията му, поради което е налице финансова задлъжнялост. След извършения финансов анализ на дружеството вещото лице е приело, че то е изпаднало в неплатежоспособност, с начална дата 02.12.2015г. Тази дата съвпада с обявената от съда- от ОС-К. дата на неплатежоспособността на същото търговско дуржество.

Както правилно е приела първата инстанция фактическото спиране на плащанията по търговска сделка не е дастатъчна оснавание да се приеме, че един търговец е изпаднал в неплатежоспособност. За да е налице неплатежоспособност е необохдимо спирането на плащането да е съчетано с обективното състояние на невъзможност търговеца да изпълнява задълежнията си поради постоянно, трайно затруднение или липса на достатъчно имущество. Доказателствата по делото сочат, че «БГ-С.» ЕООД не е бил в такава невъзможност към м.май 2014г. или по-рано. Докаазтелства за това се съдържат освен в заключението на кредитираната от съда съдебносчетоводна експертиза и от приобщените към ДП изпълнителни дела, от които е видно, че търговецът е извършвал плащания към «Т. Еко МС» до 31.07.2015г.; към ТД на НАП до 24.08.2015г. ; а към републиканския бюджет до 02.12.2015г. Изложеното сочи, че търговецът е имал финансови затруднения назад във времето, но и след май 2014г. е извършвал плащания, с които е покривал краткосрочните си задължения.

С оглед изложеното датата на неплатежоспособноста е правилно определена от първата инстанция и са неоснователни възраженията на защитата, че съдът е приел определената от гражданския съд- ОС-К. дата на 4 неплатежоспособността. Напротив по делото са събрани и други доказателства- събраните на ДП писмени и гласни такива и посочената експертиза, кредитирана от съда, от които по безспорен и категоричен начин е установено, че именно тази е началната дата на е неплатежоспособността на «БГ-С.» ЕООД, а не друга по-ранна такава.

Съдът правилно и мотивирано е кредитирал събраните по делото доказателства, които е съобразил в тяхната съвкупност и е достигнал до единствения възможен извод относно авторството на деянието, времето и начина на извършването му. Първоинстнационният съд е направил анализ на доказателствения материал, като е изложил подробни съображения. Обсъдена е обективната и субективна страна на престъплението, което правилно е квалифицирано като такова по чл.227б ал.2,вр.ал.1 от НК.

Обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.227б ал.2, вр.ал.1 от НК, тъй като н а н а 05.01.2016г. в гр.Русе, в качеството си на управител и представляващ на търговско дружество „БГ-С.“ ЕООД изпаднал в неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.2, вр.ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност, по подробно посочените в присъдата размери на отделните суми по конкретно посочените изпълнително дело и Ревизионен акт, както и по изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки, свързани с търговската му дейност, по конкретно посоченото изпълнително дело на ЧСИ, по изпълнителни листи издаден по три граждански дела на РРС, всичко на обща стойност 841 168,57 лева не поискал от съда- Окръжен съд-Русе да открие производство по несъстоятелност на търговското дружество „БГ-С.“ ЕООД.

Обвиняемият е годен субект на престъплението, тъй като той едноличен собственик, управител и представляващ процесното дружество. Дружеството е регистрирано на 23.07.2012г. със седалище и адрес на управление гр.А., като по-късно същата година в ТР е вписано ново седалище и адрес на управление в гр.Русе. Обвиняемият е бил собственик и представляващ дружеството до 29.05.2017г., когато с договор за прехвърляне на дружествен дял, той е продал дружествените си дялове в „БГ-С.“ ЕООД на „Валстрой елит“ ЕООД със седалище на управление в с.А.. Дружеството е спряло плащанията по посочените по-горе РА и изпълинтелин дела, тъй като в един значителен период от време не е изпълнявало паричното си задължение, установени по същите, дори след образуването на изпълнителните дела. Той не са поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Датата на престъплението е определена от момента на изтичане на 30-дневния срок след като вземанията са станали изискуеми и ликвидни и след направеното последно плащане.