Определение № 3225 от 19.03.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3225

Пловдив, 19.03.2026 г.

Административният съд - Пловдив - V Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ като разгледа докладваното от съдията Николай Ингилизов частно административно дело № 743/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на В. Ц. К., в която се излага искане за разпореждане да се прекратят незаконосъобразни обиски и претърсвания спрямо ищеца по заповед на Началника на Затвора Пловдив и по самоинициатива на подчинени му служители. Иска се освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на делото и правна помощ с оглед липсата на парични средства.

Във връзка с това искане, от Началника на Затвора Пловдив е изискана справка относно доходите на В. К., от която се установява, че в периода 01.03.2025 г. – 18.03.2026 г. по личната партида на В. К. не са постъпвали средства чрез банкови преводи и пощенски записи, както и същият не е полагал платен труд в Затвора Пловдив.

При така наличните данни, съдът счита че действително е налице основание за освобождаване от държавна такса за производството на ищеца В. К.. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. От доказателствата по делото е видно, че ищецът към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Ето защо ще следва същият да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса от 5.11 евро за образуване на делото.

Що се отнася до оспореното искането за предоставяне на правна помощ следва да се отчита разпоредбата на чл. 23 от Закона за правната помощ, като в случая липсва предвидена от закона задължителна адвокатска защита. В този случай, предвид това, че се касае за производство от административен характер, преценено следва да бъде наличието на втората съвкупност от предпоставки, а именно дали страната по делото разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

В случая, от една страна са налице доказателства за това, че ищецът, като страна по административното дело не разполага с имущество, което да бъде източник на доходи, които да послужат за заплащане на адвокатското възнаграждение, а желае да има такъв.

Не е доказано обаче наличието на третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ – "интересите на правосъдието да изискват това". В конкретния случай не се установява затруднение в подаване на исковата претенция, поради което и настоящата инстанция счита, че не следва да се назначава служебен защитник на ищеца.

При преценка основателността на искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство настоящият съд взема предвид и предмета на делото, заедно с фактическата му и правна сложност. Доколкото се претендира незаконосъобразност на действия на затворническата администрация, то на ответника се пада тежестта да докаже, че е действал законосъобразно.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА В. Ц. К. от заплащане на държавна такса, дължима в производството по исковата му молба срещу Началника на Затвора Пловдив по адм. д. № 743/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Ц. К. за предоставяне на правна помощ.

Определението в частта с която се отказва предоставяне на правна помощ не е окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок пред Върховния административен съд.

Съдия: