Решение № 202 от 02.09.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. ЛЕВСКИ, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100131 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ответника е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени указания от съда, в указания срок, е депозирана искова молба за установяване на вземането от частния правоприемник на заявителя.

Твърди се, че на 10.05.2023 г. между ***** ЕАД в качеството му на кредитор и ответника М. С. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №720031147032, по силата на който на А. е предоставен кредит в размер на 566,52 лева, който е усвоен на същата дата по посочена банкова сметка. Твърди се, че договорът за кредит не е сключен при общи условия и всички клаузи по договора са индивидуално уговорени, че в момента на сключване на договора ГПР е в размер на 42,49%, като е посочена и общата дължима сума към момента на сключване на договора с включен ГПР, която възлиза на 773,42 лв. Твърди се, че съгласно условията за издължаване на кредита и погасителния план в договора, длъжникът следва да заплати 20 месечни вноски на 25-то число с първоначална дата на падеж 25.06.2023 г. и последна 25.01.2025 г., че поради просрочени три поредни месечни вноски кредита е станал предсрочно изискуем на 09.08.2024 г., за което е уведомен надлежно длъжникът за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо с обратна разписка и считано от тази дата върху цялата непогасена сума за главница на потребителя е започнало начисляване на законната лихва по чл. 9.4 от договора до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се, че на 28.07.2025 г. е сключен договор за продажба на вземания /цесия/ между „*****“ ЕАД в качеството на цедент и ***** ЕООД в 1 качеството на цесионер, по силата на който кредитора е прехвърлил на цесионера портфейл от необслужвани вземания изрично посочени в Приложение № 1 към договора за цесия, включително и вземанията на ***** ЕАД към М. С. А.. Заявява се, че в последствие ***** ЕООД е преобразувано в ***** ЕАД, за което прехвърляне е уведомен длъжника.

Заявява се, че за дължимите от длъжника суми е образувано заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, както и че до момента на подаване на исковата молба сумите не са заплатени от ответницата.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. С. А. дължи на ***** ЕАД като частен правоприемник /цесионер/ на „***** ЕАД /ценет паричните суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 730/2024 г. по описа на РС Левски, както следва: сумата от 406,90 лв. /208,04 евро/ главница, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 61,48 лв. /31.43 евро/ - договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 09.08.2024 г., както и сумата от 25,85 лева /13,22 евро/ обезщетение за забава за периода от 25.02.2024 г. до 11.09.2024 г.

Претендират се направените деловодни разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител е представила отговор на исковата молба и е заявено, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява се, че сключеният договор за потребителски кредит между ***** ЕАД и ответницата не отговаря на изискванията на ЗПК и че договора е недействителен. Заявява се, че в процесния договор е посочен размер на кредита 320 лева, както и общ размер на кредита 566,52 лв., като не е ясно от посочената формулировка какво се има предвид и по какъв начин е формиран общият размер на кредита, доколкото сумата не отговаря на действително предоставената на потребителя парична сума. Заявява се, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него не са включени всички разходи по кредита, както и че от формулировките дадени в договора не става ясно по какъв начин е формиран и изчислен посочения в договора ГПР, Заявява се, че с договора е уговорено заплащането на застраховка, която не е включена като разход при определяне на ГПР. Заявява се, че е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК и това е основание за недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК.

Заявява се, че общите условия към договора не са подписани на всяка страница, така както повелява нормата на чл. 11 ал.2 от ЗПК, което се явява самостоятелно основание за недействителност на договора.

Освен твърдения за пълна недействителност на договора са изложени твърдения и относно недействителност на отделни негови клаузи. Към отговора на исковата молба са представени доказателства за извършени плащания.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Претендират се направените деловодни разноски, както и присъждане 2 на адвокат А. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 730/24 г. на РС Левски е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 381/27.09.2024 г., с която е разпоредено М. С. А. да заплати на кредитора ***** ЕАД сумата от 406,90лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва считано от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 61,48 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 09.08.2024 г.; сумата от 25,85 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2024 г. до 11.09.2024 г., както и направените деловодни разноски включващи държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съобщението за издадената заповед е връчено на лицето, посочено като длъжник и същото в срок е депозирало възражение по чл. 414 от ГПК.

С определение е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т., след което в указания срок е депозирана искова молба, въз основа която е образувано настоящото производство и е предявен иск от ***** ЕАД за вземанията, които са претендирани от ***** ЕАД със заявлението по чл. 417 от ГПК и за които е издадена заповед за изпълнение, като се претендират и направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство. В исковата молба се твърди, че на 28.07.2025 г.

/след издаване на заповедта за изпълнение/ е сключен договор за продажба на вземания /цесия/ между „*****“ ЕАД в качеството на цедент и ***** ЕООД в качеството на цесионер, по силата на който „***** ЕАД е прехвърлило на ***** ЕООД портфолио с необслужван вземания, изрично посочени в Приложение № 1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Твърди се, че предмет на посочения договор за цесия са и вземанията на „*****“ ЕАД към М. С. А., поради което кредитор на процесното вземане се явява „*****“ ЕАД /след преобразуване на „*****“ ЕООД/.

Към делото е представено копие от Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания /цесия/ между „*****“ ЕАД и ***** ЕОД от 28.07.2025 г., видно от което е, че в същото приложение е посочен и договора сключен с М. С. А., по който договор се претендира установяване на вземането.

Представено е и Приложение № 2 към Договор за продажба на вземания /цесия/ от 28.07.2025 г. сключен между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕООД за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД, с което е потвърдена извършената цесия на всички вземания, цедирани от „*****“ ЕАД и „*****“ ЕООД, които са индивидуализирани в Приложение № 1/28.07.2025 г.

По делото е представено уведомително писмо до М. С. А., с което същата се уведомява за извършената цесия. Не са представени доказателства 3 писмото да е получено от М. А..

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит е че на 10.05.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване с № 720031147032 по силата на който ***** ЕАД е предоставил на М. С. А. потребителски паричен кредит с размер на кредита 320 лв. Посочено е, че е договорена застраховка: защита на кредита и сметките с общ размер на застрахователната премия 246,52 лв. В резултат в договора е посочено, че общия размер на кредита е 566,52 лв. В договора е посочено, че предоставения кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 38,01 %. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е 42,49% и че общата сума дължима по кредита от потребителя е 773,42лв., която е прието да се върне под формата на разсрочено плащане на 20 месечни погасителни вноски, от които 19 вноски по 38,67 лв. и последна вноска от 38,69 лв. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план отразяващ броя вноски, размера на всяка вноска, каква сума от вноската погасява главницата, каква сума от вноската погасява лихва и каква е остатъчната главница след съответната вноска. В погасителния план е посочено, че общия размер на главницата е 566,52 лв. /т.е. предоставената в заем сума от 320 лв. и посочената в договора застраховка в размер на 246,52 лв./.

По делото е допуснато извършването на съдебно счетоводна експертиза и от заключението на вещото лице се установява, че посочения в договора ГПР е в размер на 42,49 %, че при размер на кредита от 566,52 лв., с 20 месечни погасителни вноски и ГЛП от 38,01%, ГПР е в размер на 45,38% с включена застрахователна премия, а при главница от 320 лв., 20 месечни погасителни вноски, от които 19 с размер от 38,67 лв. и една последна изравнителна от 38,69 лв., при включване на застрахователната премия от 246,52 лв. при изчисление на ГПР, то ГПР би бил в размер на 170,46%.

Видно от посоченото в чл. 7.2.3. от договора е, че частта от средствата по кредита, представляваща дължимата сума за конкретната застраховка се превежда от Кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател – т.е. в нито един момент сумата за застраховката не е била на разположение на потребителя и ответницата не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Потребителят в нито един момент не е имал достъп до сумата от 246,52 лв., а същата е включена в общия размер на главницата по кредита. Застрахователната премия никога не е била на разположение на потребителя, същият не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховката, при какви рискове и за каква сума.

С оглед изложеното, съдът приема, че главницата по договора за кредит е в размер на 320 лв., която сума не е оспорено, че е получена от ответницата.

Сумата от 246,52 лв. за застрахователна премия следва да се приеме, че реално не е усвоена от ответницата в качеството й на кредитополучател. Тази сума представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. Както бе посочено по-горе от заключението на вещото лице се установява, че при включване на застрахователната премия в ГПР, размерът на същия е различен от посочения в договора. Отделно от това сумата за 4 застрахователна премия е включена в погасителния план, но не самостоятелно, а като компонент от главницата.

В случая получаването на кредита, съгласно параметрите и условията, предвидени в процесния договор включва заплащането на застрахователна премия в общ размер на 246,52 лв. Застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на Договора на основание чл. 22 от ЗПК.