Решение № 674 от 19.12.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Ямбол, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330103931 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М. Г. Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че на 06.03.2018 год. между праводателя на ищеца – „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит с № ***,при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписване на договора за кредит страните се съгласили и декларирали, че същия е сключен на основание предложение за 9сключване на договор за потребителски кредит, отправено от кредитополучателя към кредитодателя и стандартен европейски формуляр, представен предварително на кредитополучателя, в който били посочени индивидуалните условия на потребителски кредит. Кредиторът предоставил кредита на кредитополучателя чрез системата на ePey.bg. Договарянето между страните са било осъществило чрез средства на комуникация от разстояние, като договора бил сключен във формата на електронен документ или на хартиен носител или друг траен носител и правоотношенията между страните се реализирали при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на кредитополучателя, който попълвал заявка за кандидатстване, намираща се на уеб страницата на кредитора, където предоставил пълни и верни лични данни. В края на заявката за кандидатстване същия посочил, че бил съгласен с приложимите ОУ, като приемането им било необходимо условие за изпращане на заявка. След изпращането на заявката кредитополучателя получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение ( СМС) на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Кредитополучателя потвърждавал заявката си като активирал линка, при което се зареждал част от уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – *** където кредитополучателя трябвало да въведе ПИН кода на заявката, след което да натиснел бутон „Потвърди“, който действия били необходимо условие за разглеждането на заявката за кандидатстване. Кредиторът го уведомявал за одобрението и отпускане на кредита чрез 1 изпращане на съобщение на електронната му поща и/или със СМС. В случай на одобряването на кредита, кредитора изпращал на електронната поща на кредитополучателя договора за кредит, в едно с ОУ и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Договора за кредит се считал за сключен след изпращане от кредитополучателя на кредитора съгласието за сключването на договора за кредит и ОУ, като отговорът на същия потвърждавало неговото желание за незабавно превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез системата на ePey.bg. Съгласно сключения договор за кредит,кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 350,00 лв., представляваща главница и чистата стойност на кредита, като кредитополучателя се бил задължил да върне на кредитодателя обща стойност на плащанията по кредита в размер на 361, 96 лв. Договорната лихва била уговорена между страните в размер на 11,96 лв. съгласно погасителния план, като кредитополучателя се бил задължил да върне кредита в срок до 05.04.2018 г., посредством заплащането на една месечна вноска в размер на 361, 96 лв. Договорът за кредит не бил обявяван за предсрочно изискуем, като процесните суми били предявени на краен падеж.

Съгласно т.3.2 от договора, при забава на което и да е парично задължение кредитополучателя дължал законна лихва за забава върху неплатената главница. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която била в общ размер на 110,18 лв., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

На 26.11.2020 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземанията от 26.11.2020 год., по силата на което ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на изрично упълномощаване.

В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В с.з. ответника не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***/2021 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № ***/29.07.2021 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че в срока по чл.414 ГПК, длъжника М. Г. Д. възразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представен Договор за кредит № ***/06.03.2018 г., от който се установява, че на 06.03.2018 г., между " Ай Ти Еф Груп" АД, като кредитодател и ответника М. Г. Д., като кредитопучател, е сключен договор, по силата на който посоченото дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 350,00 лв., със срок на кредита – 30 дни и започвал да тече от датата на изплащане на сумата по кредита по т.1.6.1 по сметка на кредитополучателя или по негова микросметка в системата на еPay, като погасяването му следвало да се извърши със заплащане на цялата главница по кредита и всички дължими лихви, такси, разноски и други дължими суми. Съгласно погасителния план кредитът следвало да се погаси на 05.04.2018 г. на една вноска в размер на 350 лв., 2 представляваща главница, като лихвата към датата на падежа било 0,00 лв. В договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита се дължала законна лихва, такси, разноски и др., съгласно сроковете на условията по договора и приложимите към него ОУ и актуална тарифа на кредитодателя. Предоставеният кредит е потребителски кредит с цел: " Кредитополучателя да финасира свой лични нужди и/ил да финансира получена от него услуга ".

По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити приложение № 3 към чл.5, ал.2 ЗПК; Приложение № 2 към договор за потребителски кредит „Кредит до заплата“ № ***, като настоящото приложение № 2 било неразделна част към договора за кредит сключен между страните; ОУ на „Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. С., приложими към договора за потребителските кредити „Кредит до заплата“ ; погасителен план за кредит № *** от който се установява, че размера на вноската е 350 лв., с дата на вноската 05.04.2018 г., лихвен процент 0,00 %, главница 350 лв. и лихва 0.00 лв.

На 26.11.2020 г. бил подписан договор за продажба на прехвърляне на вземанията ( цесия) между „Ай Ти ЕФ Груп“- продавач и „АСВ“ ЕАД- купувач, с което вземането на М.

Г. Д., произтичащо от договор за кредит № ***/06.03.2018 г. било прехвърлено.

Видно от представеното по делото от третата страна неучастваща по делото разписка от 06.03.2018 г. се установява, че сумата от 350,00 лв., е получена от ищеца на каса на „Изипей“ АД и която сума е наредена от „ ***“, като са посочени имена на получателя М. Г.

Д., ЕГН **********, док. номер *** от дата 28.10.2010 г. и с адрес на получателя ***, с основание за превода по договор за кредит ***.

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава,е установено,че по сметки на „Ай Ти Еф Груп“ АД и „АСВ“ ЕАД по процесния кредит нямало извършени плащания. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 28.07.2021 г., размерът на непогасената главница по договор за кредит № ***/06.03.2018 г. била в размер на 350 лв. От представеното извлечение от системата на„Ай Ти Еф Груп“ АД се установявало, че за периода 06.03.2018 г. до 05.04.2018 г. била начислена договорна лихва в размер на 11,96 лв.

Размерът на лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница- 350 лв., изчислена от датата, следваща падежа-06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -28.07.2021 г. била в размер на 117, 65 лв. От допълнителната ССЕ се установява, че на 06.03.2018 г. в 19.07.16 ч. на каса „Изипей“ АД в „ОМВ България“ ООД, ЕИК*** в гр. Я., на ***, чрез системата на еPay.bg, на ответника М. Г. Д., ЕГН ********** била изплатена сумата в размер на 350 лв., с основание : „ по договор за кредит ***“, за което била издадена разписка № ***/06.03.2018 г., референтен № ***, с наредител на превода „ Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК***.

От заключението на вещото лице-инжинер, с професионална квалификация „магистър –инженер по компютърни системи и технологии“, със специалност компютърни системи и технологии, извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че на 06.03.2018 г. потребителя бил създал профил в системата като клиент № *** и бил подал заявка регистрирана под № ***, като за да получи исканата сума, потребителя бил попълнил форма за кандидатстване. С оглед на това, че полетата били задължителни, не попълването им водило до невъзможност процедурата да бъдела извършена, като наличните в системата на „ Ай Ти Еф Груп“ АД лични данни били видни от приложение № 2. Без поставена отметка в чек бокса „съгласие за обработка на личните данни“ процедурата по кандидатстване на заем не можело да бъде продължена и съответно завършена. Следователно по време на попълване на формата за регистрация потребителя се бил съгласил с това, че личните му данни да бъдат съхранявани и обработени. В процеса на кандидатстване потребителя бил създал профил и бил посочил електронна поща- *** и 3 телефон за връзка ***. На 06.03.2018 г. н 17.04 ч. бил изпратен имейл на посочената електронна поща с договор, общи условия и погасителен план. С натискване върху активен бутон „потвърди“/ „откажи“ от същия имейл, кандидата за заем приемал или отказвал договора за заем, в едно с ОУ и стандартния европейски формуляр. След като статуса на потребителя в системата бил променен „одобрен“, то той бил избрал да потвърди искането за заем и се бил съгласил с предоставените условия. Според предоставената информация хронологията била следната : на 06.03.2018 г., 15: 59: 41- клиент *** се регистрирал и подал заявка №***; 06.03.2018 г., 17:13: 44 клиент *** потвърдил договор № ***; 06.03.2018 г., 17:43:23 били изпратени парите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за кредит №***/ 06.03.2018 г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.