Решение № 52 от 14.10.2019, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Тутракан, 14.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 446/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД с осъдителни искове по чл. 240, ал. 2 и чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (изменени - вж. Молба вх. № 5548/26.09.2018 г. - л. 47, Молба вх. №

5899/16.10.2018 г. - л. 54 и

Определение № 702/17.10.2018 г. - л. 58) от „П. К. Б.“ ЕООД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно юрисконсулт Р.И., за 1.1. установяване на вземането му, предмет на Заповед № 299/14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 191/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника Т.И.Б., на

1.1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за потребителски паричен К.с номер **********/21.12.2015 г. в размер на 401,63 лв.

1.1.2. неустойка по чл.

92 от ЗЗД, дължима въз основа на т. 12.4 от Общи условия на „П. К. Б.” ЕООД към договор за потребителски К. (ОУ) в размер на 175,00 лв.

1.1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението;

1.2. осъждането на ответника да заплати:

1.2.1. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 56,94 лв.;

1.2.2. възнаграждение за „допълнителни услуги” по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, уговорено в Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, инкорпорирано в договора, в размер на 361,17 лв.

1.3. Твърди се, че на 21.12.2015 г. между ищеца и ответника бил сключен договора за потребителски паричен к. „П.К. Б.” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 22.12.2015 г. превежда паричната сума по посочена от длъжника Т.И.Б. банкова сметка.

1.4. ***, че предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора задължения, и е направил две пълни погасителна вноска, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно - просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпило автоматичното прекратяване на ДПК и обявяването на неговата предсрочна изискуемост. На 12.04.2016 г. договорът й за К. бил прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.” ЕООД, и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

2. Ответникът Т.И.Б. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписка към Съобщение от 18.10.2018 г. на ТнРС препис от исковата молба е връчена на 05.12.2018 г. чрез М. И. К.- сестра.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 21.12.2015 г. е сключен Договор за потребителски паричен К. с номер **********/21.12.2015 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 22 и сл.). Заетата сума - 500 лв., е преведена на ответника съгл. Преводно нареждане от 22.12.2015 г. (л.

40).

4. На същата дата между същите страни е сключено Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги (л. 26), инкорпорирано в самия договор.

5. Към договора и споразумението са приложени Общи условия към договора за К. (л. 27).

6. На 13.04.2016 г. е изготвено уведомление от ищеца до ответника за едностранно прекратяване на договора за кредит, което няма доказателства да е получено от адресата (л. 42).

7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 90 и сл.).

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

II.

Общи положения

9. По отношение на релевираната предсрочна изискуемост:

9.1.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия К. или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

9.2. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков К. (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно - логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на потребителските кредити (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по - неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити (Решение №

188 от 22.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 141/2019 г.).

9.3.

Поради тази причина съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост възникват в момента, в който тя е обявена на длъжника.

10. По отношение на момента на установяване на вземането:

10.1. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия К. или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

10.2. В тази връзка в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. са развити следните хипотези:

10.2.1. Ако волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението, заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.

10.2.2. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението, заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл. 418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта.

Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер.

10.2.3. Ако волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК или волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство, моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Последиците са същите, както при предходната точка.

10.2.4. В обобщение в последното цитирано решение е прието, че, предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на

ОСГТК на ВКС, обуславя извода, че искът вземането не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.

10.3. Независимо от това съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков К. поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков К. поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК.

10.4. Тези постановки следва да намерят разрешение и в настоящия случай поради съображенията, изложени по - горе (вж. т. 9.2).

11. Изискуемост на вземанията по установителните искове в контекста на предявените искове 11.1. Ищецът не отправил волеизявление до кредитополучателя преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка съдът приема, че предсрочна изискуемост на процесните задължения не е настъпила към този момент.

11.2. Независимо от това, процесните вземания произтичат от договор за К. с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и настъпването на изискуемостта им не е обусловена от сбъдването на допълнително условие. В тази хипотеза искът по чл.