Акт от 08.01.2021, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- 58/2020
- Подписан
- 08.01.2021
- В сила
- 11.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 1 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 15, т. 4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027 08.01.2021 година град Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг на осми декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 58 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.222, ал. 3 от КТ и акцесорен иск с правно основание чл.228, ал.3 от КТ.
Ищецът Н.Х.М., с адрес: ***, действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А.С. ***, твърди в исковата си молба, че е работила в „Дом за деца лишени от родителска грижа“ гр. Омуртаг от 14.07.2008 г. до 20.08.2013 г., като през този период е положила трудов стаж от 5 години, 1 месец и 6 дни в предприятие, което е бюджетно към Общ. О.. На 19.08.2013 г. същата получила предизвестие с изх. № 112/19.08.2013 г., с което била уведомена по чл. 326, ал. 2 от КТ, че трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и Заповед № РД 01-491 от 25.04.2013 г. на Изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ към Министерството на труда и социалната политика, поради закриване на предприятието. На 20.08.2013 г. със Заповед № 38/20.08.2013 г. на Директора на Дом за деца лишени от родителска грижа гр. Омуртаг трудовият договор на Н.М. бил прекратен не по нейно желание, нито по нейна вина, а поради закриване на бюджетно предприятие, но поради грешка в заповедта прекратяване като правно основание било записано: чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - намаляване обема на работата, вместо по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - поради закриване на цялото предприятие. На 18.08.2014 г. ищцата започнала работа в Постоянна детска ясла № 1 гр. Омуртаг, което предприятие също било бюджетно към Общ. О.. На 17.12.2019 г. със Заповед № 100/17.12.2019 г. на Директора на Постоянна детска ясла гр. Омуртаг трудовият договор на ищцата бил прекратен на основание чл. 325, т. 1, във вр. с чл. 328, т. 10 от КТ и чл. 15, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и със същата заповед било разпоредено на лицето да бъде изплатено обезщетение по чл.
222, ал. З от КТ- 2/две/ брутни работни заплати в размер на 1 467.20 лв. Ищцата се позовава на чл. 1, ал. 1 от Постановление на МС № 31/11.02.1994 г., и заявява, че при прекратяване на трудово правоотношение на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се увеличи в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване (какъвто бил случаят по настоящия казус), откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Същата изтъква, че има изискуемия 10 /десет/ годишен трудов стаж, за да й се увеличи обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ от 2/два/ месеца на 6/шест/ месеца, тъй като в Дом за деца лишени от родителска грижа към Общ. О. имала заработени 5 години, 1 месец и 6 дни, а в Постоянна детска ясла, от където и получава право на пенсия, има 5 години, 4 месеца и 14 дни. Ето защо като счита, че й се полага обезщетение на посоченото основание в размер на 4 401.60 лева, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 2 934.40 лв., представляваща обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с законна лихва от датата на подаване на исковата молба до съда. Наред с това счита, че ответникът е изпаднал в забава относно плащането на процесното обезщетение, поради което моли съда да го осъди да й заплати на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 69,29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.12.2019 г. до 10.03.2020 г. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. С. и поддържа исковете, като уточнява началната дата на периода, за който претендира обезщетение за забава по втория от тях. Претендира съдебни разноски.
Ответникът Постоянна детска ясла № 1 – град
Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, обл. Т., ул. *** № ***, представляван от Ш. М. – директор, се представлява от упълномощения от нея адв. Н.С. ***, който оспорва исковете и прави искане да бъдат отхвърлени. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който е посочено, че през описания в исковата молба десетгодишен период ищцата е работила при двама различни работодатели, които са били отделни второстепенни разпоредители с общински бюджетни средства. Посочва, че по смисъла на цитираното от ищцата ПМС закритият „Дом за деца лишени от родителски грижи - гр. Омуртаг“ и „Постоянна детска ясла № 1 - гр. Омуртаг“ не са една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Излага съображения за разликите между двете предприятия по отношение статута на служителите им и кодовете на длъжностите в Единния класификатор. Изтъкнато е, че през част от този десетгодишен период ищцата е работила като перач, чиито функции били съвсем различни от тези на детегледача. Наред с това ответната страна се позовава и на факта, че ищцата е подала и подписала заявление, с което иска изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни работни заплати. Ето защо настоява за отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждане на съдебните разноски.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените по делото доказателства приема за установено следното:
По делото е приложена Заповед № 38/20.08.2013 г. на директора на ДДЛРГ – гр. Омуртаг, с която е прекратен трудовия договор между ищцата и посочения дом, като е посочено правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Същевременно в приложеното Предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ М. е уведомена, че трудовият ѝ договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и Заповед № РД 01-491/25.04.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика, считано от 20.08.2013 г. поради закриване на предприятието. Цитираната заповед е изискана и от приложения заверен препис от същата към делото се установява, че със заповедта се разрешава намаляване на капацитета на ДДЛРГ – гр. Омуртаг от 30 на 10 места. От приложения Т. договор № 00-074/18.08.2014 г., сключен между ответника и ищцата е видно, че последната е била назначена в ответната постоянна детска ясла, считано от 18.08.2014 г. на длъжност „перач“, категория персонал „друг“. Установява се от приложената по делото Заповед № 100/17.12.2019 г. на директора на Постоянна детска ясла № 1 – град Омуртаг, че със същата е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.01.2020 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно същата заповед на ищцата е следвало да се заплатят обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – две брутни работни заплати в размер на 1 467.20 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ. В приложената Производствена характеристика хронологично са отразени периодите, в които ищцата е заемала различни длъжности, предприятията, в които ги е заемала и стажа. От приложените заверени преписи от страници от трудови книжки на ищцата се установява, че на стр. 20 – 21 от трудова книжка на ищцата е вписано назначаването ѝ в ДДЛРГ – Омуртаг, функции социални услуги, на длъжност „помощник – възпитател“, на 14.07.2008 г., последващи преназначавания, последното на длъжност „детегледач“ и прекратяването на трудовия ѝ договора на 20.08.2013 г., като общо зачетения ѝ трудов стаж в дома е пет години, един месец и шест дни, на който е равен и осигурителния ѝ стаж. Приложени са и стр. 6 – 7 и стр. 8 – 9 от трудова книжка на ищцата, на които е вписано назначаването на последната в детска ясла, функции здравеопазване, на длъжност „перач“, преназначаването ѝ на тази длъжност, преназначаването ѝ на длъжност „детегледач“ – на 01.01.2017 г., последващи преназначавания на тази длъжност и прекратяването на трудовия ѝ договор на 01.01.2020 г., като общо зачетения ѝ трудов стаж в яслата е пет години, четири месеца и четиринадесет дни, на който е равен и осигурителния ѝ стаж. Приложено е Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. По делото е приложен представен от ответника заверен препис от подадено от ищцата заявление, в което е направила искане да ѝ бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни работни заплати и обезщетение по чл. 224 от КТ.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът стига до извод, че искът е неоснователен. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. “. С ПМС № 31/11.02.1994 г. са регламентирани случаи, при които въпреки, че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираното постановление „При прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. “. Безспорно предвид даденото легалното определение на понятието „бюджетна организация“ в § 1, т. 1 от ДР на Закона за държавната финансова инспекция, вр. с § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси ДДЛРГ – гр. Омуртаг и ответника са бюджетни организации - на бюджетна издръжка към Общ. О., като не се спори между страните, че са били второстепенен разпоредител на бюджет в общината. Не се спори между страните и че ищцата е работила в ДДЛРГ – гр. Омуртаг в периода от 14.07.2008 г. до 20.08.2013 г., към която дата трудовото правоотношение с нея било прекратено по обективни причини. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 18.08.2014 г. ищцата е била назначена в ответната детска ясла на длъжност „перач“, а на 01.12.2006 г. била преназначена на длъжност „детегледач“ и считано от 01.01.2020 г. трудовото правотношение с нея било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31/11.02.1994 г. от значение за решаване на правния спор е къде е работила ищцата през последните десет години преди пенсионирането си. Налице са доказателства, че към началото на този период до 20.08.2013 г. ищцата е работила в ДДЛРГ – гр.
Омуртаг. Не са ангажирани категорични доказателства от ищцата във връзка с посоченото в исковата молба, че в периода от 20.09.2013 г. до 17.08.2014 г. е получавала обезщетение за временна безработица от НОИ. Единствено в приложената производствена характеристика се съдържат данни в подкрепа на това твърдение, но от същата е представена и приложена само първа страница и не е налице страницата съдържаща дата на издаване, печат и подписи на съответните длъжностни лица. Липсват каквито и да е доказателства по делото за това работила ли е или не ищцата в периода от 20.08.2013 г. до 20.09.2013 г. Наред с това ДДЛРГ – гр. Омуртаг и ответника не са изпълнявали едни и същи основни функции и задачи, което се установява, както от събраните по делото доказателства, така и от нормативната уредба. Видно е от приложените страници от трудови книжки на ищцата, че ДДЛРГ – гр. Омуртаг е предоставял социални услуги, а функциите на Постоянна детска ясла № 1 – гр. Омуртаг са свързани със сферата на здравеопазването. Съответно към периода, в който ищцата е работила в ДДЛРГ – гр. Омуртаг дейността на същия е била нормативно регламентирана от ЗСП и подзаконови нормативни актове, а създаването, преобразуването, издръжката, закриването, дейността и устройството на детските ясли са регламентирани от Закона за здравето и издадената въз основа на него наредба на министъра на здравеопазването.
Разпечатката съдържа 18 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f68e7e3-d5a9-47b8-b1a1-43ad09362f22