Решение № 2190 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2190 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100512819 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20033220 от 29.04.2022 г. по гр.д. № 61626/2019 г. по описа на СРС, 64 с-в е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК по отношение на Б. С. К., ЕГН *******, адрес: гр. София, ул. „*******, че дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ******* Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 519,42 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. до имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб.№ 065635, ведно със законна лихва от 14.12.2018г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 30 лева - цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 14.12.2018г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за цена за доставка на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 519,44 лева,изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 43,67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забавата от 14.09.2017г. до 06.12.2018г. и за сумата от 5,68 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата от 30.12.2015 г. до 06.12.2018 г.; съответно е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С. Г. Е., 1

ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „******* ул.******* дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

******* Б на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 259,71 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. до имот на адрес: гр. София, ул. „*******, аб.№ 065635, ведно със законна лихва от 14.12.2018г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 15 лева - цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ ведно със законна лихва от 14.12.2018г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за цена за доставка на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 259,72 лева, изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 21,83 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 14.09.2017г. до 06.12.2018г. и за сумата от 2,84 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 30.12.2015 г. до 06.12.2018 г.

Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК *******, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника С. Г. Е. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не било установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума.

Установени били нарушения при отчет и измерване на потребената в имота ТЕ, което съдът не е отчел при постановяване на решението. При постановяване на решението не било съобразено, че не е пасивно легитимиран да отговаря за незаплатените задължения за потребена в имота ТЕ.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца. В своя молба изразява становище за нейната неоснователност.

Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е собственик на ¼ ид.ч. от имот находящ се в гр. София, ул. „******* *******, представляващ ап.40 с аб.№ 065635, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия съобразно притежаваната от него квота, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Чрез представените пред СРС доказателства (нотариален акт № 53, том XXXV, дело № 6833/68г. от 15.07.1969г., удостоверение за наследници № 86/20.01.2017г., издадено от СО, р- н „Триадица“, на С.Е.Г. и удостоверение за наследници № 87/20.01.2017г. издадено от СО, р- н „Триадица“, на Л.А. Е.) се установява, че процесният имот е придобит от К.С. Е. и Б. С. К. при равни квоти, по наследствено правоприемство от родителите им. Установява се, че К.С. Е. е починал в хода на заповедното производство, като в производството по чл.422 ТПК участва само една от неговите наследници - ответницата и негова съпруга С. Г. Е., като другата наследница неговата дъщеря Цветанка К.ова Е., не е подала възражение по чл.414 ГПК и заповедта за изпълнение спрямо същата е влязла в сила.

С оглед това в производството е установено, че ответниците имат право на собственост върху процесния имот, като ответницата С. Е. притежава ¼ ид. ч. от същия и ответницата Б. К. - притежава ½ ид.ч. от имота - арг. чл.5, ал.1, чл.9 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

При така установеното доводите на въззивника- ответник С.

3

Е., че не е потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни. Приложеното пред първата инстанция писмо на ищеца № Г - 5814/13.03.2017г. (л.23 от делото на СРС) не установява изрично заявена воля от наследниците, че титуляр на партидата ще остане единствено наследника Б. К., а не и праводателят на ответницата К. Е.- носител на правото на собственост върху ¼ ид.ч. от имота. С посоченото писмо ищецът е изразил своята воля спрямо наследниците Б. К. и К. Е., а именно, че съгласно Общите условия при смърт на физическо лице, придобило жилището, следва да уведомят ищеца чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Същите са уведомени, че партидата служебно е била променена на името на един от наследниците - Б. К., но при представяне на писмено споразумение между наследниците ищецът ще извърши необходимите промени. По делото няма данни Б. К. в качеството на един от наследниците на родителите си, собственици приживе на имота, да е изразила воля, чрез подаване на заявление пред ищеца за промяна на титуляра на партидата на нейно име съгласно чл.63, ал.2 ОУ. Поради това и съдът намира, че в производството не е установено, че договор за доставка на ТЕ в имота е бил сключен само между наследника Б. К. и ищеца. При това не може да се направи извод по делото, че само единият от съсобствениците - Б. К., е бил клиент на ТЕ за процесния период.

През процесния период клиенти на ТЕ съобразно придобитото вещно право на собственост върху процесния имот са Б. К. и К. Е. (починал в хода на заповедното производство и заместен от наследника - ответница С. Е., която е придобила по наследствено правоприемство 1/4 ид.ч. от имота) - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Същите са били обвързани от облигационно правоотношение по договор с ищеца за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

В случая не е установено да е налице и хипотезата обсъдена с дадените разяснения с т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 4

2/2017 г. на ОСГК на ВКС. За да бъде налице същата следва топлоснабденият имот да е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. Такива твърдения, съответно такова доказване не е проведено в производството, поради което съдът намира дадените разяснения за неприложими в случая.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ, съдът намира за доказано реалното количество потребена ТЕ за битови нужди в имота за процесния период възлизащо на сумата 1038,83 лева. При съобразяване притежаваната от ответницата квота от собствеността, съдът намира за установено, че същата дължи на ищеца сумата 259,71 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Доводите на въззивника – ответник, че не дължи такса за дялово разпределение за исковия период, съдът намира за неоснователни. В производството е установено, че в сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответницата е била извършвана услугата дялово разпределение от страна на „Б.“ ООД, поради което са приложими правилата на чл.139 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово разпределение - чл.139в, ал.1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата - чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.

С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ от 2014г. и чл.22, ал.2 от ОУ от 2016г. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача.