Решение № 168 от 02.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100601463 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано по въззивна жалба от адв. З. К. от АК – Бургас, упълномощен защитник на осъдения М. Б. М. ЕГН ********** от гр.Бургас, против Определение № 2139 от 28.09.2023г., постановено по ЧНД № 3375/ 2023г. по описа на Районен съд - Бургас. С оспореното определение съдът на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК, определил и наложил на осъдения М. общо наказание по общо 4 влезли в сила присъди и споразумения за извършени престъпления, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл.24 от НК увеличил с 1 година до общ размер от 4 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Със същото определение, на основание чл.25 ал.2 и чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, районният съд приспаднал от срока на определено общо увеличено наказание изтърпяната до момента част и времето, пред което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР във връзка с включените в съвкупността присъди. На основание чл.70 ал.7 от НК съдът постановил отделно изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца и 20 дни, представляващо остатък от наказание, от което осъденият бил условно предсрочно освободен, като на 1 основание чл.25 ал.2 от НК приспаднал изтърпяната до момента част от приведеното в изпълнение наказание.

С жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на определението само в частта, с която определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години е увеличено по реда на чл.24 от НК с 1 година, с твърдения за липса на необходимост от такова увеличение. Изложени са съждения, че определеното общо наказание съответства на целите на чл.36 от НК, увеличаването му на основание чл.24 от НК е предвидено като изключение, и не е необходимо да се прилага на всяка цена, осъденият страда от заболяване – множествена склероза, чието лечение не може да се осъществява ефикасно в затвора, както и че очаквал решение от ТЕЛК, и раждането на дете. С жалбата са представени епикриза от МБАЛНП „Свети Наум“ - гр.София и удостоверение от ОС „ИН“ – Бургас, претендира се отмяна на обжалвания първоинстанционен акт в оспорената част.

Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи за принципната приложимост на института по чл. 24 от НК, както и за наличието на солидни мотиви и съображения от страна на районния съд в подкрепа на решението му да приложи максималното допустимо по закон увеличение на общото наказание на осъдения. Позовава се на обремененото съдебно минало на осъдения М., както и на факта, че са групирани наказания за престъпления, извършени в условията на опасен рецидив. Възразява, че наличието на заболяване и евентуално очаквано раждане на дете не влияят на критериите за приложение на чл.24 от НК. Предлага определението на районния съд да бъде потвърдено изцяло.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения М. М. поддържа жалбата с изложените в нея съображения, към които добавя и твърдения, че съпругата на осъдения била бременна в шестия месец и очаквала раждането на детето им.

Според защитника, увеличението на общото наказание, извършено от районния съд, не съответствало на становищата на прокурора и защитника в първоинстанционното производство, а било собствено виждане на съда, което защитата счита за необосновано и незаконосъобразно. Моли жалбата да бъде уважена и за отмяна на първоинстанционното определение в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК.

Осъденият М. участва лично във въззивното производство, представя аналогични на изложените от защитника му аргументи в нарочна писмена молба, а в последната си дума претендира оспореното определение на районния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

Бургаският окръжен съд, след собствена проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и 2 съдържание доказателства, от които се установява следното:

М. Б. М. ЕГН ********** от гр.****** е осъждан до момента с 16 влезли в сила присъди и споразумения за извършени умишлени престъпления от общ характер, а прокурорът от Районна прокуратура – Бургас е предложил групиране и определяне на общо наказание по последните влезли в сила четири осъждания, както следва:

1. С присъда по НОХД № 748/ 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 08.08.2023 г., за деяние, извършено на 10.10.2018 г., на осъдения М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим;

2. Със споразумение по НОХД № 1848/ 2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 11.01.2019 г., за деяние, извършено на 24.07.2017 г., на осъдения М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което се да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим;

3. С присъда по НОХД № 5583/ 2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 07.07.2020 г., за деяние, извършено на 19.09.2018 г., на осъдения М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим;

4. С присъда по НОХД № 883/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в сила от 03.06.2022 г., за деяние, извършено на 08.06.2018 г., на осъдения М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.

При така установените релевантни факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на районния съд, че гореизброените четири осъждания имат за предмет престъпления, извършени от осъдения М. в условията на чл.23 ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления са наказани с отделни присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, което налага наказанията да бъдат групирани и на осъдения да се наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото – в случая наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 година, наложено му НОХД № 748/ 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Напълно се споделят и изложените от първата инстанция съображения, мотивирали решението за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК. По-горе вече бе казано, към момента спрямо осъдения са постановени и влезли в сила 16 осъдителни присъди и определения за тежки умишлени престъпления преобладаващо против собствеността на гражданите. Подложените на групиране в настоящото производство 4 осъждания касаят извършени от М. в условията на опасен рецидив квалифицирани кражби и грабеж в много кратък период от около година и три месеца – от 24.07.2017 г. до 10.10.2018 г. Събраните по делото доказателства мотивират еднозначен извод, че осъденият безусловно е личност с изразени и отдавна утвърдени престъпни стереотипи и нагласи, започнал е да 3 извършва престъпления още в непълнолетна възраст, и липсват изобщо данни той да притежава потенциал и мотивация да устрои живота си на свобода по приемлив за обществото и съобразен със закона начин. Преди да осъществи престъпленията, включени в настоящата съвкупност, осъденият е извършил и множество други престъпления, за които е бил наказан и ефективно е изтърпял множество наказания „лишаване от свобода“ за различни периоди, но без да е налице очаквания поправителен и превъзпитателен ефект.

Категорично доказателство за това становище са последвалите нови престъпления, всички без изключение тежки умишлени престъпления против собствеността и прояви на рецидивна престъпност. В този контекст осъденият правилно е бил възприет като личност с висока обществена опасност и степен на криминализация, трудно поддаваща се на педагогическо въздействие. За постигане на поставените пред наказанието цели, спрямо М. са явяват наложителни по-дълга изолация от обществото, засилено пенитенциарно въздействие и постоянен контрол, които са възможни само в местата за лишаване от свобода.

Следва да се напомни, че една от целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 2) от НК е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Тази цел с положителност може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото наказание.

По повод оплакванията на защитника на осъдения относно същината, основанието и целите на института по чл.24 от НК, настоящата инстанция намира за нужно да отбележи следното:

За разлика от съда, разглеждащ дело с предмет – конкретно престъпление, където обстоятелствата по чл.102 от НПК се вземат предвид само с оглед конкретното обвинение, разпоредбата на чл.24 от НК дава възможност на съда, натоварен с определяне на общо наказание, да прецени в пълнота всички данни за личността на дееца и обстоятелствата относно всички извършени от него престъпления, включени за групиране в съвкупността.

Това е особено важно тъкмо в случаите по чл.25 ал.1 от НК, когато престъпленията от съвкупността са предмет на отделни присъди, както е по настоящото производство. Следва да се отбележи, че вложената в разпоредбата на чл.24 от НК законодателна идея не включва ревизиране или промяна на наказанията, наложени на дееца с отделните присъди от съвкупността, а има за цел индивидуализация на определеното общо наказание по начин, че в най-пълна степен да отговаря на доказателствата за броя, тежестта и обществената опасност на извършените в съвкупност множество престъпления, характеристиката на дееца, и максимално да способства за постигане всички дефинирани в чл.36 от НК цели на държавната санкционна принуда.

В конкретния случай, с оглед коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, решението на първата инстанция да увеличи определеното на осъдения М. общо най-тежко наказание с 1 година, в рамките на допустимия от закона максимум на увеличението по чл.24 от НК. Обсъденото увеличение, и общата продължителност от 4 години на увеличеното общо наказание най-пълно съответстват на данните за извършените 4 престъпления, очертаните характеристики на личността на дееца и неговата висока обществена опасност, както и на липсата на видим позитивен ефект наложените му и изтърпени от него наказания за предходни престъпления.

Законосъобразно, от срока на определеното общо увеличено наказание „лишаване от свобода“, на основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2, и чл.25 ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от общото наказание, както и периодите, през които осъденият е бил задържан или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по включените в съвкупността присъди.

В съгласие с императивните законови правила на чл.70 ал.7 от НК, районният съд постановил неизтърпяна част от наложеното на М. по НОХД № 668/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас наказание „лишаване от свобода“, в размер на 11 месеца и 20 дни, да бъде изтърпяно отделно при първоначален „строг“ режим, като при изпълнението му, на основание чл.25 ал.2 от НК, се приспадне изтърпяната до момента част от това наказание.