Решение № 267 от 29.08.2024, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Момчилград, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100250 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба с с правно основание вр.чл.79 вр.183 вр.чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „А.Ч.- ДЕТАПАЗАРЛАМА B E ТОПТАН ТИДЖАРЕТ“, фирма регистрирана в Р.Турция с Номер на централната система за регистрация /MERSIS/ №***************, със седалище и адрес на управление- Р.**********Меркез/Одрин, бул.“Кемал Кьою Капъкулейолу“ № 34, с управител А.Ч., с турски идентификационен № ************, и данъчен № **********, чрез адв.Д. Х. от АК- Кърджали, против „ЛИНА-07 В.И.“ със седалище и адрес на управление с.Кирково, общ.Кирково, обл.Кърджали, ул.“Димитър Благоев“ № 23, ЕИК: *********, представляван от В.Б.И., с искане за осъждане на ответника да заплати исковата сума /посочена подробно като главница в размер на 2 376,54 ЕВРО и лихви за забава в размер на 922,19 ЕВРО/.

Ищецът заявява, че с ответника ЕТ „ЛИНА-07 В.И.“, имат сключени търговски сделки, при които е продал на ответника различни количества газобетон. В резултат на тези сделки ищецът издавал фактури, които са били приети от ответника и съответните количества стока са били доставени от 1

Р.Турция до Р.България и съответно приети от ответника в склада му в гр.

Свиленград.

Посочва, че Фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е било видно от приложеното към исковата молба извлечение от счетоводна книга, Код на сметка 120.01.004., но не са били заплатени от ответника.

Ищецът твърди, че въз основа на сключените сделки са издадени няколко фактури, сред които е била и Фактура

№

GIB2020000000056/15.10.2020г., за продадени на ответника 8 8 , 0 2 m3 газобетон на стойност 2 376,54 евро. Стоката е била превозена до Р.България, съгласно износна СИМ товарителница № 20220400ЕХ017074/ 15.10.2020г. и получена от ответника в склада му в гр.Свиленград.

Ищецът заявява, че посочените обстоятелства са били служебно известни на съда предвид влязлото в сила Решение № 56/24.04.2023г. по в.гр.д. №14/ 2023г. на ОС- Кърджали, с което е потвърдено Решение № 297/24.11.2022г. по гр. д. № 69/2022г. по описа на РС- Момчилград със страни турската фирма „Дата пазарлама ве топтан тиджарет“ и ответника по настоящото дело.

Ищецът твърди, че цената на доставеният газобетон не е заплатена от ответника и към настоящия момент, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което ответника дължал и лихва за забава от 30.10.2020г. до датата на предявяването на иска- 22.04.2024г. в размер на 922,19 евро, както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на дължимата сума.

Предвид изложеното моли съда постановите решение, с което да осъдите ответника да заплати на ищеца сумата от 2 908,43 евро по Фактура серия

№ GIB2020000000056/15.10.2020г. , лихва за забава от 30.10.2020г. до датата на предявяването на иска 22.04.2024г. в размер на 922,19 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на дължимата сума, Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства; Копие на Фактура № GIB2020000000056/15.10.2020г., с печат на „А.Ч. Дета Пазарлама B e Топтан 2

Тиджарет“, ведно с износна

СИМ товарителница

№

20220400ЕХ017074/15.10.2020г.; Копие от Извлечение от помощна счетоводна книга на А.Ч.; Копие на Документ от дирекция на данъчна служба в Одрин, отдел данъчна служба Къркпънар, Р. Турция с № 46233/28.09.2022г.;

Съобщение на Министерство на финансите на Р. **********публикувано в официалния вестник на Р. **********бр. 26274 от м. август 2006г.; Документ за актуално състояние № 00001218, изд. на 28.02.2024г. от Търговскопромишлена палата, гр. Одрин, Р. Турция.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор, в който се посочва, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Заявява, че ответният едноличен търговец няма задължения за плащане по фактура GIB2020000000056 от 15.10.2020г., издадена от ищеца по делото, понеже дължимата сума е била изплатена на ищеца в брой при закупуване на стоката, предмет на фактурата , газобетон , в Р.Турция .

Посочва, че в брой е заплатил цената на закупения газобетон при осъществяване на сделката в Р.Турция.

Намира за некоректно позоваването на ищеца на Решение № 56 от 24.04.2023г. по В.гр.дело № 14/23г. на ОС- Кърджали, с което е потвърдено Решение № 297/24.11.2022г. по гр.д. № 69/2022г. на РС- Момчилград, като служебно известно обстоятелство на съда.

Посочва, че съгласно чл.298 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното основание на спорното право и заявеното искане, като произнасянето по тях се съдържа в диспозитива на съдебното решение, като концентриран израз и краен извод за това дали спорното право съществува на предявеното от ищеца основание, а при отрицателен установителен иск - дали ответникът притежава отричаното от ищеца право, и то на всички възможни основания, които последният следва да релевира с оглед преклудирането им при уважаване на иска. Заявява, че диспозитивът на решението съдържа какво постановява съдът по съществото на спора- чл.236 ал.1 т.5 ГПК, а съгласно чл.236 ал.2 ГПК- към решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Посочва, че в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 3 от ГПК е прието, че със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото, изразено в диспозитива му, а Мотивите не се ползват със силата на присъдено нещо.

Ответникът сочи, че Страни по гр.дело № 69/2022г. по описа на РСМомчилград са били „Дата пазарлама ве топтан тиджарет", като ищец и ЕТ „ Лина-07-Младимир Иванов", като ответник, и по делото няма данни ищецът по настоящето дело да е правоприемник на ищеца по соченото гр.дело № 69/2022г., поради и което липсвало идентичност на страните по настоящето дело със страните по гр.дело № 69/2022г. по описа на РС- Момчилград.

Твърди също така, че мотивите на решението, постановено по В.гр.дело № 14/2023г. на въззивния Кърджалийски окръжен съд не се ползват със сила на присъдено нещо.

Заявява, че при условията на пълно и главно доказване ищецът по делото следва да установи наличието на търговски взаимоотношения на ищеца по делото с ответника, доставена и неразплатена стока, както и нейния размер. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като претендира присъждането на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, представляван от адв.Д.Х. от АККърджали, заявява, че исковата молба е основателна и доказана, и претендира уважаването на така предявеният иск и за цялата сума, като излага подробни съображения. Претендира и направени по делото разноски.

Ответникът, чрез пълномощник ад.Н.П. от АК- Кърджали намира предявената искова молба за е неоснователна, като развива подробни доводи в тази насока в представеното писмено становище по реда на чл.149 ал.3 от ГПК. Претендира и разноски по делото.

От предявената искова молба се установява, че се иска осъждането на ответника да заплати сумата в общ 3 298,73 ЕВРО /или 6 464,75 лева/, от които главница в размер на 2 376,54 ЕВРО /или 4 658,11 лева/, и мораторна лихва за периода от 30.10.2020г. до 22.04.2024г. в размер на 922,19 ЕВРО /или 1 806,64 лева/. В обстоятелствената част на исковата молба и в петитума на същата се навеждат доводи, че претендираната сума е дължима на основание издадена фактура за продадени на ответника съответни количества газобетон.

4

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства установи следното;

С представените преведени копия на Документ от дирекция на данъчна служба в Одрин, отдел данъчна служба Къркпънар, Р. Турция с № 46233/28.09.2022г.; Съобщение на Министерство на финансите на Р.

**********публикувано в официалния вестник на Р. **********бр. 26274 от м. август 2006г.; Документ за актуално състояние № 00001218, изд. на 28.02.2024г. от Търговско-промишлена палата, гр. Одрин, Р. **********се установява, че ищецът „А.Ч.ДЕТАПАЗАРЛАМА B E ТОПТАН

ТИДЖАРЕТ“, е фирма ,регистрирана в Р.Турция с Номер на централната система за регистрация /MERSIS/ №***************, със седалище и адрес на управление- Р.**********Меркез/Одрин, бул.“Кемал Кьою Капъкулейолу“ № 34, с управител А.Ч., с турски идентификационен № ************, и данъчен № **********О.

От приложената по делото фактура-

Фактура

№

GIB2020000000056/15.10.2020г., се установява, че ищецът е продал на ответника 88,02 m3 газобетон на стойност 2 376,54 евро. Стоката е била превозена до Р.България, съгласно износна СИМ товарителница № 20220400ЕХ017074/ 15.10.2020г. – документите са заверено копие, които са придружени с превод на български език. Така посочените документи са издадени от следното дружество; „А.Ч.- Дета Пазарлама Bе Топтан Тиджарет / с адрес- пътя за Капъкуле, с.Кемал № 34, Меркез/Едирне, Мерсис №***************, Данъчен № ************.

В помощната счетоводна книга, представена с превод на български език по делото като доказателство е посочена името ищеца– А.Ч. „Дета Пазарлама Bе Топтан Тиджарет.

В тази помощна счетоводна книга е описана Фактура

№

GIB2020000000056/15.10.2020г., с която ищецът е продал на ответника 88,02 m.3- газобетон на стойност 2 376,54 евро.

Представено е уведомление от Министерство на финансите на Р.**********публикувано в турският държавен вестник от 29.08.2006г., което е озаглавено като „Общо известие за данъчен и идентификационен номер“, в което са посочени изискванията за съответните номера.

5

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило следното; Не са извършени плащания от ответника по процесната фактура- описана подробно в заключението, а именно МД от 15.10.2020г. за получена стока по Фактура

№

GIB2020000000056/15.10.2020г., се установява, че ищецът е продал на ответника стока- газобетон на стойност 2 376,54 евро. Вещото лице е посочило, че Счетоводна сметка на клиент ЕТ „Лина -07-В.И.“ към 31.12.2020г., по счетоводни документи на ищеца /така, както е записан в исковата молба/ не е закрита. Помощната счетоводна книга, приложена по делото се закривала с „фиш за закриване на сметка“, но не се закривало задължението, и същото се записвало като начално салдо на 01.01.2021г.

По повод на представената помощна счетоводна книга на ищеца, вещото лице заявява, че в сметката на ответика „Лина- В.И.“ съществува като записана процесната фактура от 20.10.2020г., но в същото време вещото лице заявява, че не е проверявала счетоводството па фирма „А.Ч.- Дета пазарлама ве топтап тиджарет", тъй като се намирало в Р**********и не може да отговори на въпроса дали по счетоводните документи на фирмата задължението съществува.

В счетоводството на ответника е било отразено, че е извършено плащане в брой на задължението по процесната фактура, но липсвали писмени документи в тази насока, като сметката е била закрита като заплатена.

Като свидетел по делото е разпитан О.Г., турски гражданин, живущ в Одрин, и собственик на фирма за товаро-разтоварни работи в същият град, който твърди, че е работил към м.октомври 2020г. и с двете страни по делото, като поръчваната от ответника по делото стока се е заплащала авансово т.е., преди да бъде доставена. Свидетелят в своите показания изрично заявява, че ако сумата по фактурата не е заплатена, няма да се получи стоката.

Свидетелят твърди, че е имал пълномощно, издадено от ответника по делото , с което е можел да тегли пари от банковата му сметка в Турция и да се разплаща, когато получи указания за това. Свидетелят е категоричен, че той е натоварил закупеният от ответника газобетон, а сумата е заплатил преди да се извърши доставката. Със показанията на свидетеля се установява, че доставеният газобетон по процесната фактура е заплатен от него в брой, като парите, са били на ответника В.И.. Свидетелят е категоричен в показанията си, 6 че ответникът няма висящи, неразплатени, задължения към ищеца, за доставена стока-газобетон.