Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 07.04.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3125/2025
Вид
Решение № 192
Подписан
07.04.2026
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 60,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 , ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10,ал.3 и 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10,ал.3 и 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, т.3, изр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 192 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 193 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 196,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 203 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 221 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 227, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 235 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ямбол, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. в присъствието на прокурора П. Ив. Ч. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20252330103125 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на П. Д. Г. от гр.Я., с която са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците ПРБ и ОД на МВР-Я. да заплатят на ищеца сумата от 5 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6 747 лв. – обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба от 60 лв. и пропуснати ползи от 6687 лв. / от незаконно досъдебно производство № ***/2023 год. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увредата – 20.12.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба е изложено, че на 20.12.2023г., при управление в гр.Я. на лекия си автомобил ищецът бил проверен от полицейски служители за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на бензодиазепини. На ищеца бил съставен АУАН за нарушение по чл.5 , ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, със заповед му били наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и била издадена заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Бил издаден и талон за извършване на проба.

Във връзка със случая било образуваното ДП №***/2023г. , като с постановление на прокурора била назначена химико-токсикологична експертиза за установяване наличие на наркотични вещества в кръвта и урината му, която експертиза била изготвена след повече от осем месеца и същата установила, че в кръвта и урината на П. Г. няма присъствие на наркотични вещества, Ищецът посочва, че от деня на отнемане на СУМОС е претърпял вреди във всякакъв план. С оглед действията на ответниците претърпял неимуществени вреди болки и страдания, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам , стрес , тревожност и притеснения от неоснователно обвинение и др. Уронен бил престижът и 1 доброто му име, т.к. бил задържан за първи път. Станал тревожен, затворил се в себе си, влошило се здравето му. Отнемането на СУМПС станало достояние на много хора, т.к. до него момент се придвижвал само с автомобил. Твърди и, че в резултат на незаконното обвинение е пропуснал полза в размер на 6678 лв. , т.к. на 20.12.2023 год. бил назначен на работа за по 2 часа дневно вместо за 8 часа, като и трудовото му възнаграждение било за два часа. Бил лишен от възможност да работи на пълен работен ден до връщане на книжката му, т.к. поради отнемането й нямал възможност да управлява МПС и да изпълнява служебните си ангажименти в пълен обем. Освен изложеното твърди да е претърпял имуществени вреди в размер на 60 лв. за кръвно изследване.

Излага подробни доводи и съображения за основателност на исковете си, като моли за уважаването им, както и за присъждане на разноски в производството.

С отговора на исковата молба ответникът ОД на МВР-Я. е оспорил исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Излага твърдения, че ищецът не е бил привличан като обвиняем и не му е налагана мярка за неотклонение. Твърди се, че липсват доказателства за действително претърпени вреди. Изтъква доводи за неоснователност на претенциите, като моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът ПРБ в депозирания в срок отговор оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Излага се, че обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличането на лицето обвиняем, едва след което срещу него могат да бъдат осъществени мерки на процесуална принуда предвидени в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл.

2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е изцяло недоказа. Оспорват се като неоснователни и недоказани претенциите за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба и пропусната полза, последната не било сигурно, че ще бъде реализирана. Възразява се срещу претендираната законна лихва от сочената в ИМ дата – 20.12.2023 година, както и срещу искането за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковата молба.

Ответникът чрез прокурор Ч. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.

Ответникът ОД на МВР – Я., чрез упълномощен представител оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ДП № ***/2023 год. по описа на РУ-Я. /приложено в цялост/е било образувано на 22.12.2023 год. , на осн. чл. 212,ал.3 от НПК, за това, че „на 20.12.2023 год. , около 14, 05 часа, в гр. Я. е управлявано МПС , управлява л.а. „Фиат Добло“ след употреба на наркотични вещества– бензодиазепини, установено чрез изследване с техническо средство- престъпление по чл. 343 б,ал.3 от НК.

На 20.12.2023 год. е бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в Протокол от същата дата.

На същата дата на ищеца е бил издаден талон за изследване и му е взета съответната проба.

Със заповед за прилагане на ПАМ № ******* от 20.12.2023 год. на П. Г. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б“ – временно 2 отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като на осн. чл. 60,ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта и на същата дата е отнето СУМПС № *******.

На 20.12.2023 год. в качеството на свидетели по ДП са били разпитани А. О. и Д, А. – служители на РУ – Я..

С постановление от 28.12.2023 год. по ДП е била назначена токсико – химична експертиза с поставени задачи.

По предложение на разследващия полицай при ОД на МВР, срокът за разследването по ДП е удължаван многократно, т.к. назначената експертиза не е била изготвена.

На 12.09.2024 год. е била изготвена съдебна – химокотоксична експертиза, според заключението на която при извършено изследване на предоставените биологични проби от лицето не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози.

С постановление от 19.09.2024 год. ДП е било прекратено на основание чл. 199 и чл. 243,ал.1,т.1, вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и субективна страна за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Същото е връчено на ищеца на 25.09.2024 год., не е обжалвано и е влязло в сила на 03.10.2024 год.

Със заповед от 20.12.2024 год. ищецът е бил задържан от органите на РУ – Я. за срок от 24 часа в 14, 09 часа, и освободен на същата дата 16, 25 часа.

От приетата фактура от 20.12.2023 год. и фискален бон към нея, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 60 лв. за кръвна проба за наркотици.

Представена е и извадка от интернет сайт, в който е публикуван материал озаглавен – „За ден МВР – Я. образува две ДП за управление на МПС след употреба на наркотици“.В същия е посочено, че при извършена в града проверка на 19 – годишен младеж , тестът за наркотици и техни аналози отчита положителна проба. Аналогичен материал е бил публикуван и в интернет сайта – *******.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил трудов договор ***20.12.2023 год. , видно от който на същата дата е започнал работа на длъжността „*******“ , при работно врене – 2 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 195 лв. Трудовия договор е сключен със срок за изпитване 6 месеца. Представена е и длъжностна характеристика от същата дата.

От ДС от 01.10.2024 год. е видно, че страните са се споразумели за следните изменения в договора – работно време – 8 часа и основно месечно възнаграждение 933 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. И. – работодател на ищеца посочва, че не помни точната дата, на която го е назначил на работа , като много го харесал, взели го на пробен период 5- 6 дни да видят как ще работи и после щели да го назначат на 8 часа, както другите, но той останал без книжка още на първия час от назначаването. Още на първия разнос, който правил му се обадил, че го спрели полицаите и искали да задържат колата. Свидетелят посетил местопроизшествието и заварил ищеца уплашен, направо го задържали и взели с патрулката. Във фирмата взел ищеца за да разнася авточасти по сервизите и за работа на компютър.Основното му задължение изисквало да има книжка. Бил назначен на два час, но малко след това свидетелят го назначил на 3

8 часа, т.к. му харесал. Ищецът приел много зле отнемането на книжката. Притеснявал се, че ще го освободят от работа, но свидетелят го оценява като много добро момче, читав човек, а и с компютърни знания. Бил много притеснен от цялата ситуация, т.к. не му се били случвали такива неща. Колеги и познати му се подигравали и му казвали, че е наркоман. За случая те разбрали от свидетеля, като техен работодател и от ищеца,когато се върнал на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв. – неимуществени вреди и сумата от 6 747 лв. – обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба от 60 лв. и пропуснати ползи от 6687 лв. / в резултат на образувано срещу ищеца и прекратено ДП с постановление от 19.09.2024 год.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или , че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер. Според чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Както се посочи , в случая ищецът претендира ангажиране на солидарна отговорност на ПРБ и ОД на МВР – Я. за обезщетяване на претърпени от него неимуществени и имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, като твърди, че образуваното срещу него наказателно производство е прекратено поради недоказаност.

Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от страна на ищеца на следните предпоставки - незаконно обвинение в извършено престъпление и претърпени вреди- имуществени и неимуществени , които да са пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на ответниците.

В случая е безспорно установено, че на 20.12.2023 год. е образувано процесното ДП, както и че спрямо ищеца са били осъществени определени процесуално – следствени действия, задържан е от органите на МВР, включително наложена ПАМ – отнемане на СУМПС, както и че ДП е било прекратено с Постановление от 19.09.2024 год.на осн. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, без на ищеца да е било повдигано обвинение.

В практиката на ВКС на Р България се приема, че искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни- причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение , е същия иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като 4 неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.