Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 664 от 12.09.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 434/2024
Вид
Определение № 664
Подписан
12.09.2024
В сила
12.09.2024
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Сливен, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500434 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. чрез пълномощника юриск. К. против Разпореждане №9747 от 27.08.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№4333/2024г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Й. Р. за сумата от 216,14лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на договаряне. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва 1 по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваното вземане за договорно възнаграждение. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. против Д. Й. Р. за заплащане на следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 216,14лв. за периода 01.04.2022г. – 05.04.2023г. по Договор за потребителски кредит №40007465509 от 12.01.2022г.; лихва за забава в размер на 23,96лв. за периода 02.03.2022г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 05.04.2023г. – дата на предсрочна изискуемост и лихва за забава в размер на 30,56лв., дължима от 05.04.2023г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2024г.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №40007465509 от 12.01.2022г.; общи условия към договора за кредит, погасителен план и обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост.

Не е представен СЕФ.

С договора за потребителски кредит е договорена сума по кредита от 800лв. за срок от 18 месеца, ГПР 49,12%, ГЛП 41,00%, дължима сума по кредита 1066,32лв.. В договора са включени допълнителни услуги Факт и Флекси и е предвидено заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 280лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси от 440лв., т.е. общото задължение възлиза на 1786,32лв. с вноска от 99,24лв.

С Разпореждане №9747 от 27.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№4333/2024г.

Сливенски районен съд е отхвърлил искането на заявителя изцяло като неоснователно, като се е позовал на чл.22 и чл.23 от ЗПК.

Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. на 27.08.2024г.

Частната жалба е подадена на 04.09.2024г.

2

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС само в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора – жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 216,14лв. В останалата отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Д. Й. Р., имаща качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,12%. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК.

Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,12% /като петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет „допълнителни услуги“, /който макар и да не е предмет на заявлението по чл.410 от ГПК не променя факта на наличието на съглашението и относимостта към преценките за спазване на императивните изисквания на ЗПК/, цената на този пакет – общо 720лв.

/почти равна на главницата по кредита/, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно 3 петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита.

Фактът, че кредиторът не е претендирал възнаграждението по допълнителния пакет услуги, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуването му, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по него и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.

С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги, надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане на договорната лихва – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на тази възнаградителна лихва е неоснователно /между впрочем и по отношение на останалите претендирани обезщетения за забава по посочените съображения/.

С оглед изложеното, като е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за договорно възнаграждение, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №18588 от 04.09.2024г., подадена чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. С., ЕИК 175074752 против Разпореждане №9747 от 27.08.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д. №4333/2024г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Й. Р. за 4 сумата от 216,14лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №40007465509 от 12.01.2022г., дължимо за периода от 01.04.2022г. до 05.04.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5