Определение № 144 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500493 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото Решение №5/09.01,2026г. по в.гр.д. №493/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, от ответника „Ню Билд Констракшън" ЕООД е подадена молба с вх.

№876/29.01.2026г. за изменение на същото в частта за разноските, с която „Ню Билд Констракшън“ ЕООД е осъдено да заплати на „Държавен фонд Земеделие“ сумата в размер на 4865,45 евро с ДДС /с левова равностойност 9516 лв. с ДДС/ разноски за адвокатско възнаграждение, като бъде намален размерът на присъденото възнаграждение на 1227,10 евро с ДДС /с левова равностойност 2400 лв. с ДДС/ разноски във въззивното производство, или в друг намален размер, който е справедлив и обоснован, в т.ч. и съгласно посочените в решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г. критерии за определяне на размера на адвокатските възнаграждения.

В молбата се възразява срещу констатацията на въззивния съд съда, че поради липса на диференцираност на възнаграждението, платено от ищеца за въззивното производство, възражението отправено от „Севмилк труп“ ЕООД по отношение на прекомерността на това възнаграждение касае единствено половината от стойността на разноските, а в останалата част- не. В тази връзка, счита, че в настоящата хипотеза е налице липса на конкретизация какъв е размерът на претенцията на въззиваемата страна за разноски за 1 адвокатско възнаграждение от всеки въззивник, поради което и стореното възражение за прекомерност касае цялото посочено в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение и следва да се счете като сезиращо съда за произнасяне по отношение на пълния размер на адвокатското възнаграждение, претендирано от Държавен фонд Земеделие“, още повече, че възражението за прекомерност също е било направено по отношение на пълния размер на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, а не по отношение на отделна част от него.

В молбата се посочва също, че претенцията за присъждане на разноски в съществено увеличен размер представлява и злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК (Определение №174/26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.

№560/2021г., III г.о., ГК), тъй като с претендирания от въззивника адвокатски хонорар в пълния му размер се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес, като при наличието на такава хипотеза, дори и при липса на сезиране, съдът служебно осуетява злоупотребата, произнасяйки се по недължимостта на прекомерното претендирано адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения, че този въпрос е от обществен интерес и засяга допустимостта на претендираните разноски. /Определение №2045 от 19.12.2025г. по в.ч.гр.д№1091/2025г. на Софийски окръжен съд/.

В законния срок, от ищеца ДФ „Земеделие“ е подаден отговор по молбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

По същество на молбата е неоснователна, по следните съображения:

Изходът на въззивното производство е обусловил право на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да му бъда присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски. След като в представения по делото договор за правна защита от 27.05.2025г. (л.124-124), сключен между ищеца и представляващото го адв. дружество, е посочено, че предметът по договора е защита на правата и законните интереси на ДФ Земеделие във връзка с подаването на писмени отговори на въззивни жалби и осъществяване на процесуално представителство, защита и правно съдействие по делото пред Апелативен съд-Пловдив, във връзка с депозираните от „Ню Билд Констракшън" ЕООД и Севмилк груп“ЕООД въззивни жалби срещу Решение №5/09.01,2026г. по 2 в.гр.д. №493/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, то без съмнение, уговореното и платено възнаграждение по договора от 15 860 лв без ДДС (19 032 лв с ДДС) съставлява извършен от ищеца разход по делото за защитата и срещу двете въззивни жалби. Предвид предмета на делото и потърсената с предявените от ищеца искове срещу посочените ответници защита, материалният интерес, произтичащ от посочената цена на иска, е един и същ срещу всеки от ответниците, тъй като атакуваните сделки касаят последователно прехвърляне на едни и същи имоти. Това, от своя страна, обуславя логичния извод, че и възнаграждението за защитата срещу всяка от двете въззивни жалби е идентично, респ. че платената по договора за защита сума от 15 860 лв без ДДС (19 032 лв с ДДС) е формирана от две възнаграждения от по 7 930 лв без ДДС ( 9 516 лв с ДДС). Отделно от изложеното, в подобни случаи, съдилищата като цяло процедират точно по този начин, когато няма отделно посочване на разноските срещу всяка от насрещните страни. В случая, ищецът безспорно е сторил въпросните разноски, същите касаят защитата му срещу двете въззивни жалби и няма причина да се приеме, че защитимият интерес по защитата срещу всяка от подадените въззивни жалби е различен, съответно, че платеното от ищеца възнаграждение за защитата срещу всяка жалба е или би следвало да е различен.

На следващо място, но не по значимост, в случая ответникът „Ню Билд Констракшън" ЕООД изобщо не е упражнил процесуалното си право да възрази относно прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е могъл да стори в проведеното по делото заседание на 07.11.2025г., когато ищецът е представил списък на разноските и доказателства за извършването им, в което заседание вкл. е присъствал и представител на „Ню Билд Констракшън" ЕООД – адв.В.. Това процесуално право е лично и не може да бъде упражнено от другия ответник от името на „Ню Билд Констракшън" ЕООД, нито дори в конкретния случай това е сторено. Този извод намира потвърждение и в разпоредбата на чл.216, ал.1 ГПК, според която, всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.

Предвид горното, съдът намира за неоснователни доводите в молбата по чл.248 ГПК, че в случая, поради липсата на конкретизация какъв е размерът на претенцията на въззиваемата страна за разноски за адвокатско възнаграждение 3 от всеки въззивник, направеното от „Севмилк груп“ЕООД възражение за прекомерност касае цялото посочено в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение и следва да се счете като сезиращо съда за произнасяне по отношение на пълния размер на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че възражението за прекомерност на Севмилк груп касае пълния размер на платеното възнаграждение, то би могло да бъде разгледано само в аспекта на дължимостта на тези разноските и намаляването му от тази страна, както е процедирал и съда, но не и относно другия ответник, който не е възразил за прекомерност на същото.

По отношение на останалите доводи в молбата по чл.248 ГПК, свързани с въпроса дали претенцията на ищеца за присъждане на разноски в съществено увеличен размер представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, както и дали платеното от ищеца адв. възнаграждение не е прекомерно с оглед посочените в решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г. критерии за определяне на размера на адвокатските възнаграждения, в т.ч. фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че същите не подлежат на преценка, поради липсата на своевременно направено възражение за прекомерност от страна на „Ню Билд Констракшън" ЕООД. Визираната от молбата за изменение съдебна практика на ВКС не е относима в случая, тъй като предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на молителя, въпросът дали от страна на ищеца е налице злоупотреба с право чрез претендиране на разноски за адв. възнаграждение в прекомерен размер изобщо не подлежи на преценка. По отношение на визираната в молбата практика на ОС-София, следва да се посочи, на първо място, че не се касае за задължителна такава, а освен това, изразеното със същата виждане, че съдът и служебно може да намали възнаграждение поради прекомерност, без страната на е възразила своевременно, не се споделя от настоящия състав на ПАС.

Ето защо, молба с вх.№876/29.01.2026г. от „Ню Билд Констракшън“ ЕООД за изменение на Решение №5/09.01,2026г. по в.гр.д. №493/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта за разноските, в която „Ню Билд Констракшън“ ЕООД е осъдено да заплати на „Държавен фонд Земеделие“ сумата в размер на 4865,45 евро с ДДС /с левова равностойност 9516 лв. с ДДС/ разноски за адвокатско възнаграждение, ще се остави без уважение.

4

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№876/29.01.2026г. от „Ню Билд Констракшън“ ЕООД за изменение на Решение №5/09.01.2026г. по в.гр.д.

№493/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта за разноските, в която „Ню Билд Констракшън“ ЕООД е осъдено да заплати на „Държавен фонд Земеделие“ сумата в размер на 4865,45 евро с ДДС /с левова равностойност 9516 лв. с ДДС/ разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5