Решение № 416 от 22.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Добрич, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Х.ва като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230102252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от С. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „***“ № 26 срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № 1075599/20.05.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Иска се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 229, 00 лева, получена без правно основание.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1075599/20.05.2024 г. Сочи се, че ищцата е получила сумата от 1900, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 50, 00 % и със срок на погасяване от десет месеца. В договора е посочен ГПР от 62, 64 %.

Ищцата заявява, че по силата на чл. 6, ал. 1 от договора изпълнението му се обезпечава с поне едно от посочените обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2. Поръчителство на едно или две физически лица , които следва да отговарят кумулативно на изискванията 1 съобразно чл. 6 от договора.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора, при непредставяне на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора или ако представеното обезпечение не отговаря на изискванията, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 1952, 92 лева. Ищцата счита, че неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Развива тезата, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника. Отрича обезпечителната и обезщетителна функции на уговорената неустойка. На тази основа настоява, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Черпи аргументи и от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

С исковата молба се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Подчертава се, че ГПР е посочен само цифрово – 62, 64 %, но без допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин.

На следващо място се заявява, че възнаградителната лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави. Според ищцата, максималният размер, до който може да бъде уговорена възнаградителна лихва е 30 %.

Уговореният лихвен процент е 50 %, от което следва, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Ответната страна е депозирала отговор в законоустановения срок.

Със същия се въвеждат твърдения за злоупотреба с права.

Дружеството сочи, че пред Районен съд Добрич са образувани две дела с идентичен предмет – гр.д. № 548/2025 г. и 2252/2025 г. Уточнява, че се отнасят до различни договори, но и в двете производства се оспорва клаузата за заплащане на неустойка. Счита, че единствената цел на ищеца е да генерира разноски по две отделни производства. На тази основа прави искане в полза на ищцата да не бъдат присъждани разноски за воденето на две отделни производства.

Ответникът се противопоставя на твърденията от исковата молба.

Счита, че недействителността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор. В тази връзка сочи, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем.

Заявява, че процесният договор е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК. Ответникът отрича твърденията от исковата молба за превишаване на максимално допустимия размер на ГПР. Уточнява, че към датата на сключване на договора ГПР е бил 62, 64 %, а максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – 68, 90 %.

С отговора се застъпва тезата, че неустойката не следва да бъде включвана в изчислението на ГПР. Ответникът се мотивира с различната правна характеристика и функция на разходите по кредита, от една страна и 2 неустойката, от друга страна. Подчертава също, че към момента на сключване на договора не е могъл да предвиди дали неустойката ще бъде дължима в един бъдещ момент. Поради тази причина, доколкото ГПР включва само разходи, съществуващи към момента на сключване на договора, неустойката правилно не е била включена при изчисления на ГПР.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че в закона липсва лимит на размера на възнаградителната лихва. Сочи също, че възнаградителната лихва е част от ГПР. След като последният не надвишава максимално допустимия размер от 68, 90 %, то и възнаградителната лихва не би могла да бъде прекомерна.

В заключение ответникът акцентира на обстоятелството, че ищцата е сключила не един, а четири договора за заем. Оттук извежда аргументи за оборване на твърденията на ищцата за извършени нарушения на ЗПК.

По отношение на осъдителния иск сочи, че освен пълния размер на главницата, ищцата е надплатила сума от 229, 00 лева.

Иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Страните не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е в тежест на ищцата да установи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1075599/20.05.2024 г.; че ГПР (годишен процент на разходите) надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.“ Настоящият случай е именно такъв, защото кредиторът „Кредирект“ ЕООД, който е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на потребителя С. М..

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се 3 установява от представения договор за потребителски кредит № 1075599 от 20.05.2024 г. (Договора). Между ищеца и „Кредирект“ ЕООД е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ищцата е получила сумата от 1900, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 50, 00 % и ГПР от 62, 64 %.

Задължила се е да върне общо дължима сума в размер на 2467, 08 лева на десет вноски до 20.03.2025 г.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора гласи, че кредитът ще бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения: да предостави банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните изисквания – при един поръчител осигурителният му доход да е в размер не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама осигурителният доход на всеки един да е в размер не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната; да представят служебна бележка от работодателя за размера на получавания трудов доход; да не е/са поръчител/и по друг договор за паричен кредит, сключен в „Кредирект“ ЕООД или кредитополучател/и по договори за кредит с „Кредирект“ ЕООД, по който е налице неизпълнение; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус „редовен“. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави едно от обезпеченията в срок до два дни от сключване на договора.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от договора предвижда заплащане на неустойка в размер на 1952, 92 лева от кредитополучателя, в случай че не представи обезпечението по чл. 6.

Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза може да бъде направен извод, че годишният процент на разходите по процесния договор не е коректно посочен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК сочи, че „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в 4 т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв разход е и неустойката по чл. 18 от Договора. В договора за кредит е отразен ГПР от 62, 64 %, но при изчислението не е взета предвид неустойката в размер на 1952, 92 лева.

Настоящият състав не споделя възраженията на ответника, че в случая неустойката е разход, който се заплаща при неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит и затова е изключена от ГПР. На пръв поглед аргументите на ответника са правилни и теоретично обосновани. В конкретната хипотеза обаче, се касае не за неустойка, а за допълнително възнаграждение. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени достатъчно съображения.

Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. Релевантни са и въпросите за нейните характер и цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.

№ 1/2009 г., ОСTK е посочено много ясно, че неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.

Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите, тъй като на втория ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси вземането си), за да подлежат на обезщетяване. Освен всичко изложено, предвиденият двудневен срок за намиране на поръчители, които да отговарят на всички изброени условия, прави самото задължение неизпълнимо.