Определение № 592 от 18.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Благоевград, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20241200900223 по описа за 2024 година и да се произнесе, съдът съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от "МЕЛИСТАР“ ООД, ЕИК 200865839, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, п.к. 2800, бул. Свобода № 5, представлявано от управителя А. Г. К., чрез процесуалния му представител адвокат Д. К., САК, срещу Л. Г. В., дата на раждане ***г., с лична карта № ***, дата на издаване ***г., издадена от полицейско управление Л. П., Р. Г., с адрес ***

Исковата претенция е основана на доводи, че ответника Л. Г. В., дължи на „Мелистар“ ООД изпълнение на парични задължения, представляващи вземания на дружеството по Договор за заместване в дълг от 17.06.2021г., който дълг произтича от цената по договор за продажба на стоки с отложено плащане, сключен между „Мелвита“ ООД и „Мелистар“ ООД.

Поддържа се че Л. Г. В., не е изпълнил поетите от него парични задължения в полза на „Мелистар“ООД, индивидуализирани в приложение към Договор за заместване в дълг от 17.06.2021г.

В подкрепа на исковата претенция изложени са с ИМ, с която е сезиран ОС Благоевград, следните фактически твърдения:

Между „Мелвита“ ООД в качеството му на купувач и „Мслистар“ ООД в качеството му на продавач с сключен Договор за продажба на стоки с отложено плащане от 01.07.2020г. В изпълнение на договора от „Мелистар“ ООД са извършвани доставки на стоки, в срок и в съответствие с изискванията за качество.

Сочи се с ИМ, че всички извършени доставки са документирани от „Мслистар“ ООД, като са издавани първични счетоводни документи-фактури, в изпълнение на действащото счетоводно и данъчно законодателство. Собствеността върху продадените стоките е прехвърлена на „Мелвита“ ООД с тяхното предаване, за което надлежно са съставяни протоколи. Всеки от протоколите, обективиращ всяка една от извършените доставки, е двустранно подписан и съпътства издадените фактури, индивидуализиращи по вид, 1 количество и стойност стоките, предмет на конкретната доставка.

Сочи се от ищеца, че всички доставени стоки са приети от "Мелвита" ООД, в качеството му на купувач, след като са прегледани и без да са установени недостатъци.

Поддържа се че през периода на търговски взаимоотношения между двете дружества, датиращи от 2017г., "Мелистар“ ООД е изпълнявал задълженията си коректно, с грижата на добър търговец, и по силата на приложимото законодателство, като е бил изправна страна по Договор за продажба на стоки от 01.07.2020г.

Предявеният иск е основан на твърдения за неизпълнени от „Мелвита“ ООД задължения по Договор за продажба на стоки от 01.07.2020г. да заплати в уговорения срок дължимите суми за доставените стоки, за периода от 23.05.2020г. до 25.09.2020г., когато от страна на „Мелистар“ ООД са извършени общо 71 доставки, по които „Мелвита“ ООД не е извършило плащане, поради което са възникнали непогасени парични задължения към „Мелистар“ ООД на обща стойност 4 639 300.19 лева.

Изложени са доводи с ИМ, че „Мелвита“ ООД е в неизпълнение на задълженията си, произтичащи от уредения срок в чл. 2.1. ал.3 от Договора за извършване на плащания за получените стоки. Съгласно условията за заплащане, уредени между страните, плащането следва да се извършва в срок до девет месеца от датата на издаване на фактурата за покупка на съответната стока. „Мелвита“ ООД не е извършвало плащания по нито една от доставките за периода от 23.05.2020г. до 35.09.2020г., макар стоките по тях да са доставени и приети, без установени несъответствия.

Сочи се още в ИМ, че между „Мелвита“ ООД, "Мелистар“ ООД с ЕИК 200865839 и г-н Л. Г.

В. с адрес ***, е сключен Договор за заместване в дълг от 17.06.2021г., съгласно който г-н В., в качество си на поемател по договора, е заместил длъжника „Мелвита“ ООД по отношение на неговите безспорни, ликвидни и изискуеми задължения към „Мелистар“ ООД произтичащи от Договор за продажба на стоки от 01.07.2020 г., сключен между "Мелвита" ООД и "Мелистар“ ООД възлизащи общо в размер на 4 639 300.19 лева.

Съгласно приетото между страните по Договора за заместване в дълг от 17.06.2021г., поетите от г-н В. задължения са обективирани във фактури, индивидуализирани в приложение към Договора от 17.06.2021г., като същият е заявил, че приема дължимите суми по основание и размер и няма да противопоставя възражения на кредитора „Мелистар“ ООД.

Навеждат се доводи от ищцовата страна, че поемателят, г-н Л. Г. В. се е задължил да погаси вземанията на „Мелистар“ ООД предмет на Договора за заместване в дълг от 17.06.2021г., в пълен обем, съгласно договорените условия между "Мелвита" ООД и "Мелистар“ ООД в Договор за продажба на стоки от 01.07.2020г.

Доколкото става въпрос за поети парични задължения, предмет на Договора за заместване в дълг от 17.06.2021г., поемателят, г-н В. дължи изпълнение в съответствие с чл. 2 от Договор за продажба на стоки от 01.07.2020г., сключен между "Мелвита" ООД и "Мелистар“ ООД.

Така поемателят дължи плащане на договорената цена в размер, посочен в издадените от „Мелистар“ ООД фактури, в срок до девет месеца от датата на издаване на съответната 2 данъчна фактура.

Поддържа се с ИМ, че поемателят г-н Л. Г. В. не е изпълнил задължението си по Договора за заместване в дълг от 17.06.2021г. за заплащане на дължимите суми по фактури, по които е настъпил падеж, както следва:

-Фактура № 1967 от 18.09.2020г. с размер на задължението 61 364.16 лева, с падеж на дата 18.06.2021г.;

-Фактура № 1971 от 23.09.2020г. с размер на задължението 47 361.60 лева, с падеж на дата 23.06.2021г.;

- Фактура № 1972 от 24.09.2020г., с размер на задължението 47 361.60 лева, с падеж на дата 24.06.2021г.;

- Фактура № 1973 от 25.09.2020г., с размер на задължението 47 361.60 лева, с падеж на дата 25.06.2021г.

Излагат се доводи от ищцовата страна, че в качеството си на поемател г-н В. дължи изпълнение по горепосочените фактури на стойност 203 448,96 лева. Като не е изпълнил задължението си да заплати посочените суми в договорения срок, падежирали с изтичане на деветмесечния срок за заплащането им от датата на издаването им, за „Мелистар“ ООД възниква правен интерес от предявяване на частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 203 448,96 лева, като част от общия размер на вземането на „Мелистар“ ООД по Договора за заместване в дълг от 17.06.2021г. на стойност 4 639 300.19 лева.

В подкрепа на исковата претенция, сочат се представените с ИМ писмени доказателстваДоговор за заместване в дълг от 17.06.2021г., Договор за продажба на стоки с отложено плащане от 01.07.2020г., приемо- предавателни протоколи и фактури, от които се установява че Л. Г. В., гражданин на Р. Г., роден на ***г., е поел да изплати задължението на „Мелвита“ ООД по договор за продажба на стоки с отложено плащане от 01.07.2020г. към „Мелистар“ ООД, ЕИК 200865839, в размер на 4 639 300.19лв., като в договора е посочено, че задълженията са падежирали.

Въз основа на така представените по делото писмени доказателства, поддържа се от ищцовата страна, че с между дружеството ищец и ответника поемател е възникнало облигационно правоотношение въз основа на Договор за заместване в дълг от 17.06.2021г., като вземането по договора е изискуемо, с оглед уговорката в него.

Същевременно твърди се, че е налице предаване на доставените стоките по Договора за продажба от 01.07.2020г., поради което е падежирало вземането за цената, което вземане е поето от поемателя, каквото условие в настоящия случай е налице. Това обуславя материално правната легитимация за кредитора да претендира вземането от поемателя, а не от купувача по договора. Налице е неизпълнение от страна на поемателя по договора за заместване в дълг, което не е довело до погасяване на задължението, а изпълнението е все още възможно.

3

Сочи се с ИМ, че с Определение № 489 от 02.10.2024г., постановено по ч.гр.дело № 197/2024г. по описа на ОС Благоевград, съдът на основание чл. 390 ал. 1 ГПК, е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен частичен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД срещу Л.

Г. В., като е издадена Обезпечителна заповед № 21 от 02.10.2024г., с която е наложена обезпечителна мярка запор на притежаваните от Л. Г. В. дружествени дялове в капитала на „ВИ-ПА 21“ ООД с ЕИК 206527844, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. „Полк. Димов“ № 1, ет. 1, представляващи 90% от капитала на дружеството.

Запорът на дружествените дялове е наложен със запорно съобщение по изпълнително дело № 20247010400770 по описа на ЧСИ А. Ц., №701 с район на действие Окръжен съдБлагоевград.

При така изложените факти и обстоятелства иска се от съда, след като установи основанията обуславящи основателността на предявения частичен иск, както и принадлежността на материалното право по него, да постановите решение, с което:

ДА ОСЪДИ на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, Л. Г. В., с адрес: ***, дата на раждане ***г., да заплати на „Мелистар“ ООД с ЕИК 200865839, сума в размер на 203 448,96 лева, представляваща общ размер на дължими суми по издадени от „Мелистар“ ООД към „Мелвита“ ООД фактури, по които е настъпил падеж, както следва:

-Фактура № 1967 от 18.09.2020г, с размер на задължението 61 364.16 лева;

-Фактура № 1971 от 23.09.2020 г. с размер на задължението 47 361.60 лева;

-Фактура № 1972 от 24.09.2020 г. с размер на задължението 47 361.60 лева;

-Фактура № 1973 от 25.09.2020 г. с размер на задължението 47 361.60 лева, като частично вземане на "Мелистар“ ООД, от вземането в общ размер на 4 639 300.19 лева, заедно сьс законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.

Да присъдите направените от ищеца деловодни разноски за водене па делото, както в производство по обезпечаване на бъдещ иск по чл.390 ГПК, така и в производството по настоящия същински осъдителен иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Поискано е назначаването на съдебно икономическа експертиза.

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.

128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявените искове изведени от фактическите твърдения в исковата молба и представените към нея доказателства счита, че предявените искове с правно основание чл.

327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД са процесуално допустими.

След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявените пред съда за разглеждане искове, съдът извърши проверка за приложимия 4 процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото. Безспорно е, че е предявените искове визират правоотношение между търговски субекти, въз основа на спор по сключена търговска сделка, а исковата претенция се основава на неизпълнението на задълженията по сключения търговски договор за продажба от купувача. Следователно възникналото между дружеството правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.

Следва препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба, да бъдат изпратени на насрещната страна, като се укаже на ответника, че в двуседмичния срок по чл. 367 ал.1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.

В отговора към исковата молба, ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 367 ал.3 от ГПК/.

Следва на ответника по настоящото дело да бъде указано от съда, че в срока за отговор могат да предявят насрещен иск, да привлекат трети лица и да предявят искове срещу тях/чл. 367 ал. 4 от ГПК/, а възражението че иска не следва да се разглежда по този процесуален ред, може да бъде направено най – късно в срока на отговора./чл. 369 от ГПК/.