Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7554 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7379/2025
Вид
Решение № 7554
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 7554 гр. С., 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110107379 по описа за 2025 година

Д. А. А. е предявила срещу „С. К.“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1116043 от 16.07.2024 г. При условията на евентуалност предявява искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 1116043/16.07.2024 г. Претендира и разноски.

Ищцата твърди, че на 16.07.2024 г. с ответника е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1116043/16.07.2024 г. в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Договорът бил сключен при следните параметри: Общ размер на кредита в размер на 1500,00 лева, представляващ размера на предоставената главница; размер на първи транш по кредитната линия – 1500 лева, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора за кредит; Условия за усвояване на кредита – подаване на Заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на Договор за кредит; при условия за усвоявана на всеки следващ транш – пълно погасяване 1 на задълженията по предходните траншове; при ГЛП – 36 %; ГПР – 42,58 %; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 2103,37 лева; при срок за погасяване на кредита – 18 месеца; при 10 % лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания; с предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Изтъква, че съгласно чл. 19, ал. 1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни да сключи договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция.

Твърди, че общият размер на дължимата неустойка надвишава общо дължимата сума. Поддържа, че е погасил сума по кредита в размер на 1147,28 лева. Счита, че процесният Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1116043/16.07.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че двете възможности за обезпечение поставят изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. Твърди, че кредиторът не включва неустойката към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че вземането за неустойка, представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в ГПР. Изтъква, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че не е посочено кои разходи формират ГПР. Счита, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Твърди, че посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.

Поддържа, че при изначално предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение следва извод, че води единствено до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба.

Поддържа, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Сочи, че основната цел на уговорената неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, нарушавайки принципа на справедливост. Моли съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит от разстояние 2

№ 1116043, а в условията на евентуалност да прогласи за недействителна клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 1116043/16.07.2024 г. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. -К.“ АД оспорва предявените искове. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Сочи, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Счита, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т 10 от ЗПК. Поддържа, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което счита, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Посочва, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката представлява добавък към възнаградителната лихва. Намира за неоснователни арг.тите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Поддържа, че с изтеглянето на кредита ищецът е целял да се обогати неоснователно от своя кредитодател, като впоследствие заведе неоснователни искове срещу своя кредитор. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними и адекватни.

Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди, че е изключена възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит. Изтъква, че процесните клаузи отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО.

Заявява, че на самостоятелно основание изложените от ищеца твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в рамките на периода от 2022 г. до 2024 г. ищецът е сключил общо двадесет и шест договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Поддържа, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт и многократно се е запознавал с условията му. Моли съда да отхвърли така предявените искове.

Претендира и разноски.

3

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №1116043 от 16.07.2024 „С.

-. К.”АД е предоставил на Д. А. А. общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия от 1500 лева, при размер на първия транш по кредитната линия от 1500 лева, лихвен процент по кредита от 36% и ГПР42.58% и обща сума, дължима от потребителя по първия транш в размер от 2103.37 лева със срок на погасяване -18 месеца.Към договора е представен и погасителен план.

По делото са предоставени СЕФ и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.-К.”АД и потребителите.

По делото е представени и справка от „И. П.” за извършените плащания от Д. А..

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и ГПР възлиза в размер на 42.58%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита, а именно: главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 603.77 лева и неустойка в размер на 3016.91 лева, изчисленият ГПР възлиза в размер на 621.50 %.Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от Д. А. по договора за потребителски кредит възлизат в размер на 1147.28 лева.Съгласно заключението на ССЕ със заплатените суми от Д. А. са погасени, както следва: главница в размер на 51.66 лева, сумата от 133.62 лева – възнаградителна лихва, 293.04 лева-лихва просрочие и 668.96 лева – неустойка.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №1116043 от 16.07.2024 „С. -. К.”АД е предоставил на Д. А. А. общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия от 1500 лева, при размер на първия транш по кредитната линия от 1500 лева, лихвен процент по кредита от 36% и ГПР42.58% и обща сума, дължима от потребителя по първия транш в размер от 2103.37 лева със срок на погасяване -18 месеца.

Съгласно чл.19, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили 4 обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 от ЗЗД или да предостави банкова гаранция.

Съгласно чл.29, ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Съгласно чл.29, ал.2 от договора страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от представения погасителен план на ищеца е начислена неустойка в размер от 3016.91 лева, като същата е включена в общата сума от 5120.28 лева, заедно с главницата и лихвата.В случая е начислена неустойка, която е в двойно по-висок размер от сумата по кредита-1500 лева, което накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно 5 чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата.

Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със законачл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 16.07.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.07.2024г. е 3.78%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.78%.В случая по договора ГПР е 42.58% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.9%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.