Решение № 5670 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5670 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110154716 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: ************ съдебен адрес: ********************** чрез адв. В. Е., срещу „***********“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: **************, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 14.02.2025 г. между Г. Р. Д. и „***********“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 14.02.2025 г. е сключил процесния договор, като била използвана типова бланка изцяло предварително изготвена от ответното дружество, наброяваща 76 страници.Сочи се, че съгласно §1, т.3 от ЗПК „общ размер на кредита“ е легалното понятие за общия размер на сумата, която е предоставена на потребителя. В случая е посочено, че ще му бъде предоставена сумата от 1 030.80 лв. / 527.04 €. Бърза справка в чл. 7.1 от Договора, обаче, показва че за посочен общ размер по кредита (главницата) фигурира сумата от 300.00 лв., колкото е и получил. По-нататък, във формуляра е записано, че договорът за кредит не е предпоставен от сключването на договор за застраховка. Това се определя като подвеждащо и невярно, тъй като с документите, които са били изпратени на потребителя, е фигурирал и документ, озаглавен „Заявление - Декларация за установяване на договорни отношения“.От съдържанието на същия е видно, че обективира волята на потребителя за сключване на договор за кредит с ответното дружество. В същото време със същия документ потребителят дава съгласието за сключването на застраховка, при която ответното дружество действа като „застрахователен агент“ на застрахователното дружество 1

„**************************

Излагат се доводи, че документите по застраховката да се разглеждат като неразделна част от договора за кредит. Дори и преглед с невъоръжено око на документите, касаещи застраховката, недвусмислено сочи, че не е бил използван еднакъв по вид, размер и формат шрифт. Отделно се поддържа че е нарушен чл. 11, ал. 1 вр. с чл.

5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, въвеждащ изискването за договор, който е написан на ясен и разбием български език.

Сочи се, че застрахователната премия не е главница, а част от самото оскъпяване;

ГПР възлиза на около 360 %, което очевидно нахвърля допустимия размер от петкратния размер на законната лихва в съответствие с чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен.

Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, чрез използването на мобилното приложение на Банката и електронната поща на ищеца, като средства за комуникация от разстояние. Действията по кандидатстването и сключването на договора за кредит са изцяло автоматизирани от страна на Банката.

Излагат се доводи, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи се, че още при кандидатстването за кредит през приложението на Банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят е уведомен, че застраховката не е условие за получаване на кредита Предвид че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит, за което в хода по кандидатстване клиентът е бил уведомен няколко пъти и все пак същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, се поддържа, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Поддържа се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора). Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин и процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че между Г. Р. Д. и „***********” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ********** на 12.02.2025 г., като по силата на същия от страна на „***********“ ЕАД на Г. Р. Д. е предоставен заем в чист размер на 300 лева., при следните условия: фиксиран ГЛП от 41.15% и ГПР от 48.96%. Съгласно погасителния план (чл. 11.2 от договора), кредитът следва да бъде погасен на 60 месечни вноски (59 вноски по 40.73 лв. и една последна вноска от 41.49 лв.). За целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 2444.03 лева.

Видно от съдържанието на чл. 7.1 от Договора, общият размер на кредита е посочен 2 като 9,199.23 лв., като към сумата за усвояване от 1030.80 лв. е включена и финансирана застрахователна премия в общ размер 730.80 лв. (състояща се от Застраховка „******************”. Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийския районен съд достига до следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва кредитната сума за свои лични нужди), и финансова институция - търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 7.1 от договора, страните са уговорили, че към размера на чистата главница се прибавя и застрахователна премия в размер на 730.80 лв., като върху тази обща сума от 1030.80 лв. се начислява възнаградителна лихва от 41.15 %. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора или допълнителни услуги, които са свързани със самия кредитен продукт, съдът да изследва релациите в отделните казуси не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. В конкретния случай застраховката е директно включена в размера на главницата по погасителния план към датата на сключване на договора.

Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на 300 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. Това се отнася и за застрахователната премия в размер на 730.80 лв., Съдът намира, че начислената застрахователна премия следва да се включи към ГПР по кредита, а база на изчисляване не е главница от 1030.80 лева., както е посочено, а главница в размер на 300 лева. Застрахователната премия се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, включително разходите за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 3 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи от 48.51% по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На първо място не е добра практика ви неравноправно застрахователната премия е капитализирана в главницата. На следващо място размера на застрахователната премия – 730.30 лева спрямо главницата – 300 лева е прекомерен и води до значително неравновесие между страните. Житейски нелогично е лице теглещо потребителски кредит от банка/ бивша финансова институция, неизоставила недобросъвестните практики за включване на неравноправни клаузи в потребителски договори, която предлага най-високите лихви по потребителски кредити на пазара/ да иска освен потребителския кредит в нисък размер да сключи и застрахователен договор за цена близо два пъти и половина дължимата главница.

При уговорена застрахователна премия в размер на 730.30 лева изобщо сключването на такава застраховка противоречи на каквото и да е икономическа логика. Доколкото се касае и за потребител за съда следва извода, че застраховката е принудително представена на потребителя по договора за кредит, като единствената цел е ответната банка да си набави допълнителна печалба.

При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при задаване на главница в размер на 300 лева, в която не е включена застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 360.60% Както бе посочено по-горе процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по клаузата „*********”., която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.15%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за сумата от 730.80 лева, формално уговорени като клауза „************************”.Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумата от 730.80 лева, формално уговорени като клауза *****************” ,изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР става различен от посочения в договора- 48.96 %, а именно 360.60 %.

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.