Определение № 182 от 22.07.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.270 ал.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С. К. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия Х. М. Д., срещу определение № 759/08.07.225 г., постановено по НОХД № 1661/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия Х. Д. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, като същевременно мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е потвърдена.

В жалбата, по повод на която е образувано производството пред настоящата инстанция, депозирана от защитника на обвиняемото лице в установения от закона и указан от съда срок за обжалвана на съдебния акт, последният се определя като неправилен и незаконосъобразен. Не се спори, че за деянието, за което е обвинен Д. се предвижда наказание лишаване от свобода, както и че с действията си той е причинил смъртта на пострадалото лице т.е. е налице обосновано подозрение за осъществен състав на престъпление. Заявява се, че в хода на съдебното следствие до този момент са събрани доказателства, които установяват по безспорен начин и ролята на пострадалото лице преди и по време на осъществяване на инкриминираното деяние, като се претендира, че това би било предпоставка за приложение на различна правна норма при квалифициране на осъщественото деяние, но и че същевременно е от съществено значение при оценка степента на обществена опасност на деянието и дееца. Сочи се, че агресивното поведение на пострадалото лице е сериозен контрааргумент на приетото от страна на съда за характерологичните особености на личността на Д., което според жалбата е обстоятелство, имащо значение и при преценка наличието и на другите кумулативно необходими предпоставки, за да продължи изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение. Твърди се, че наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление е с изключителен интензитет в началото на досъдебното производство, непосредствено след извършване на деянието, когато е налице една неяснота, не само по фактите, но и по 1 правната квалификация и по начина на водене на защита, но доколкото в хода на съдебното следствие са били разпитани част от свидетелите и вещите лица, установяващи фактически обстоятелства, които минимализират степента на обществена опасност на деянието и дееца и съответно не биха могли да има същата тежест при искане за нейното изменение. Оспорва се позоваването от страна на съда приоритетно на степента на обществена опасност на деянието, като се заявява, че това не удовлетворява постигане на стандарта за необходимост от конкретни мотиви, доколкото сама по себе си тежестта на престъплението и възможното наказание, не са достатъчни, за да обосноват продължаващото задържане. По отношение на опасността от укриване се сочи, че същата не е свързана непременно с тежестта на предявеното на лицето обвинение, вида и размера на наказанието, а следва да са налице и други обстоятелствата, от които да се изведе възможност за укриване. В тази връзка защитата се позовава на продължителния период на производството и внасянето на делото в съда, което обосновава извод, че силно е намалял и интензитета на опасността от извършване на престъпление. Позовава се и на практиката на ЕСПЧ, според която всяко лице, което е задържано, има право на освобождаване, като освобождаването може да бъде обусловено от даване на гаранции за явяване в съда, като общите принципи относно правото на освобождаване налагат необходимостта съдът да обмисли алтернативни средства за осигуряване на явяването на обвиняемия, като презумпцията е в полза на освобождаването.

Заявява се, че в настоящия случай едногодишния престой в ареста, коригиращата функцията на задържането е дала своето отражение върху съзнанието на Д., допринасяйки за преосмисляне на личната вина и последиците от евентуално бъдещо противоправно поведение, което водело до извод, че реалната опасност от извършване на друго престъпление е намаляла и може да бъде контролирана успешно в условията на „Домашен арест" или чрез мярка за процесуална принуда „Гаранция в пари". Сочи се, че фактическите обстоятелства по делото са такива, че не само не предполагат укриване от страна на подсъдимия Х. Д., а напротив - предполагат присъствието му в хода на съдебното дирене, активното му участие и доказване на такива факти и обстоятелства, които да предпоставят преквалификация на деянието, примерно по чл.119 от НК, което пък би довело и до различни изводи относно индивидуализация на наказанието, което ще се определи и начина на неговото изпълнение. Не се споделя становището на съда, че след като постоянния адрес на подсъдимия и наличието на жилище, в което да търпи домашен арест са обстоятелства налични към датата на деянието и не са били пречка за извършването му, като се възразява, че противното би означавало, че веднъж взетата мярка за неотклонение не би могла да бъде променена в хода на наказателното производство, а на довода за липса на семейна и родителска ангажираност се противопоставя трудовата му ангажираност. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и за определяне спрямо Х. Д. на по-лека мярка за неотклонение – „Домашен арест" или „Гаранция в пари“.

В представено по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас се застъпва позиция за основателност на жалбата и се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че в принципен аспект, при продължаващо задържане, презумпцията е в полза на освобождаване на подсъдимия, освен ако конкретни обстоятелства не обосновават изискване 2 на обществения интерес да надделее над правилото за зачитане на личната свобода, като такива обстоятелства освен опасност от укриване могат да бъдат намеса в хода на съдебния процес, предотвратяване на престъпление и опазване на обществения ред. Заявява се че срокът на ефективното задържане се отразява върху опасността подсъдимият да извърши престъпление, като колкото е по-дълъг той, толкова повече тя обективно намалява и се обосновава извод, че в процесния случай такава опасност липсва. По отношение на наличието на опасност от укриване се сочи, че това се преценява въз основа на обективните данни по делото за личността на дееца, независимо от тежестта и характера на престъплението, за което е обвинен и в този смисъл, тежестта на обвинението, сама по себе си, макар да може да обоснове първоначално задържане, тя не е достатъчна за продължаващо задържане. Според прокурора, целта на мерките за неотклонение е обезпечаване на нормалното развитие и приключване на наказателния процес, като мерките за неотклонение са процесуална възможност, която е такава във всеки един конкретен случай и не притежава характеристика на задължителен способ за осигуряване участието на обвиненото лице в наказателното производство, а определянето на процесуалната принуда в крайна сметка е прерогатив на съда, като целта е постигане на съответствието на мярката с целите на чл. 57 НПК - интересите на правосъдието и правото на свобода на подсъдимото лице и ако липсва такова съответствие или то е непълно, конкретната мярка за процесуална принуда може да оказва прекомерно и ненужно въздействие на правната сфера на подсъдимите лица, да накърнява техните права и законни интереси. В тази връзка се заявява, че тази пропорционалност към момента вече е нарушена и макар да няма спор, че подсъдимия Х. Д. е съпричастен към настъпилия вредоносен резултат, че обосноваността на подозрението за съпричастността му към престъплението, в извършването на което е обвинен не е снижена, предвид факта на изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда и че срокът на мярката за неотклонение не е прекомерен, вече е настъпила промяна в обстоятелствата и и е намалял интензитета на съществувалите към момента на вземане на мярката за неотклонение опасности от укриване и от извършване на престъпление. Твърди се, че към момента опасност от извършване на престъпление липсва, но опасността от укриване все още е налице, доколкото Д. няма установени семейни свързаности, не изпитва емпатия към пострадалия и критичност към извършеното. Същевременно се сочи и това, че Д. не е осъждан и има постоянен адрес и местоживеене на територията на България, но с оглед наличните доказателства по делото относно характеровите му особености - склонен да взема необмислени решения, опасността от укриване, макар и с намалял спрямо първоначалното вземане на мярката за неотклонение интензинет не е отпаднала, но с полеката мярка „Домашния арест“ интересите на правосъдието биха били защитени в достатъчна степен. Обосновава се извод, че ограниченията, които произтичат от по-леката мярка за неотклонение „Домашен арест“ се явяват пропорционални на защитата на законоустановената цел, като същевременно не се установява да са по-големи от действително необходимите за целите на воденото наказателно производство и гарантират защита на обществения интерес. Настоява се за отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно, и за изменение на мярката за неотклонение “Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за неоснователна.

И този въззивен съдебен състав намира, че и към настоящия момент продължават да са налице основанията, определящи законността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета спрямо подсъдимия Х. М. Д..

3

Производство по НОХД № 1661/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано на 18.12.2024 г. по повод внесен от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу Х. М. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.115 от НК - за това, че на 05.07.2024 г. около 19.00 часа в к.к. Слънчев бряг, посредством нанасяне на удар с нож, умишлено умъртвил Ц.К.Я..

За престъплението, за което подсъдимият Д. е привлечен към наказателна отговорност се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, т.е. касае се за тежко умишлено такова по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

В хода на досъдебното производство, с определение № 727/08.07.2024 г., постановено по ЧНД № 915/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас спрямо Х. Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Законността на тази мярка за неотклонение е била предмета на проверка по време на разследването в производство по реда на чл.65 от НПК, като с определение №1288/26.11.2024 г. по ЧНД №1531/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с определение № 275/03.12.2024 г. по ВЧНД 298/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, е оставено без уважение искането на защитника на Х. Д. за изменение на взетата спрямо него найтежка мярка за неотклонение.

След образуване на съдебното производство по повод внесения от прокурора обвинителен акт и преди провеждане на разпоредителното заседание, с молба от 19.02.2025 г. защитникът на подсъдимия Д. е направил искане по реда на чл.270 ал.1 от НПК за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Д. от „Задържане под стража“ в по лека такава – „Домашен арест“.

С определение № 212/26.02.2025 г., постановено по реда на чл.270 ал. 2 вр.ал.1 от НПК, съдебен състав на Окръжен съд - Бургас е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, като в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че и към момента по отношение на подсъдимия Х. Д. продължават да са налице кумулативно посочените в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки - обосновано подозрение за евентуално участие в осъществяване на престъплението, за които е обвинен, както и реална опасност да извърши престъпление или да се укрие, преценявайки, че изтеклият срок на продължаващото задържане не се явява неразумен, както и че изпълняваната мярка за неотклонение е съответна на целите по чл. 57 от НПК.