Решение № 1204 от 05.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20241100901731 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на „С.Е.С.“ ООД срещу отказ №

20230930134710-5/12.08.2024 г. длъжностно лице при Агенция по вписванията да обяви в търговския регистър годишен финансов отчет за 2022 г. Отказът е мотивиран с непредставянето, включително и след дадени на заявителя указания, на декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2007 г. или на доказателства за връчени на всички съдружници покани за общото събрание, на което е приет отчетът.

Жалбоподателят твърди, че съдружникът И.Д. бил изключен с решение на общото събрание от 31.05.2021 г. и във вътрешните отношения независимо от спирането по чл. 536 ГПК - това решение имало незабавно действие, поради което той не следвало да бъде канен на последващи общи събрания и нямал право да гласува на тях. Евентуалното възстановяване на членственото правоотношение на Д. в резултат от предявения иск по чл. 74 ТЗ щяло да има действие само занапред и изключеният съдружник следвало да се съобрази с всички решения на общото събрание, взети в периода от изключването до отмяната на решението за това. Освен това жалбоподателят сочи, че заявеният за обявяване акт не бил свързан с членствения състав или с разпределението на дяловете между съдружниците и обявяването му по никакъв начин не би могло да засегне правата на изключения съдружник. От друга страна липсата на обявен отчет можела да доведе до имуществени санкции за жалбоподателя. Наред с това жалбоподателят заявява, че при обявяване на ГФО проверката била по-ограничена от проверката за вписване на обстоятелства, като следвало да се провери само дали актът подлежал на обявяване, дали по външните си белези отговарял на изискванията на закона и дали било декларирано неговото приемане по реда на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, без да се проверявала законосъобразността на взетото решение за приемането му.

1

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

Съдът установи следното:

На 30.09.2023 г. с процесното заявление Г2 вх. № 20230930134710 е заявено обявяване на годишен финансов отчет (ГФО) на „С.Е.С.“ ООД за 2022 г., като към заявлението са представени декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. На заявителя са дадени четири указания: да представи декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2007 г. или документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията за взимане на решение на общото събрание относно приемането на ГФО (указания от 03.07.2024 г.), да представи удостоверение за актуално състояние на съдружника „Л.“ СА, Швейцария (указания от 04.07.2024 г.), да представи покана за свикване на общо събрание, получена от съдружника Д. (второ указание от 04.07.2024 г.) и отново – да представи декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2007 г. или доказателства за връчена на всички съдружници покана за общото събрание (указание от 08.07.2024 г.)

В изпълнение на дадените указания заявителят е представил удостоверение за актуално състояние на съдружника „Л.“ СА, Швейцария, както и протокол от неприсъствено решение на общото събрание на съдружниците от 20.09.2023 г., на което с гласовете на съдружниците „Л.“ СА, Швейцария, и „Т.У.Е.Г.“ ЕООД е одобрен представеният за обявяване отчет.

Към датата на решението на общото събрание като съдружник в дружеството е вписан и И.К.Д., който е изключен с решение на общото събрание на дружеството от 31.05.2021 г. и вписването на това обстоятелство, заявено със заявление № 20210603104946, е спряно на основание чл. 536 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ до приключване на все още висящото производство, образувано по предявения от Д. иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на изключването (определение от 03.06.2021 г. по т.д. № 969/2021 г. на СГС, ТО, 4 състав).

При тези факти съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ предпоставка за обявяване на представения със заявлението акт е той да отговаря по външните си белези на изискванията на закона. При тълкуване на посочената разпоредба в духа на установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип за доверие в търговския регистър се налага извод, че проверката на акта включва не само проверка на външните му белези „форма“ и „необходимо съдържание“ (ако такова е въведено от закона), но и проверка на всички други изисквания, които законът поставя към съставянето на акта и които могат да се проверят от формална страна. Ето защо, когато предмет на обявяване е годишен финансов отчет, който подлежи на приемане от общото събрание на дружеството, регистърната проверка обхваща и изследване от външна страна на декларацията по чл. 62а, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1/2007 г., с която се декларира приемане на отчета от компетентен орган, или формално изследване на документите, удостоверяващи свикване и провеждане на събранието и взимане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ с необходимото съгласно закона/устава мнозинство (декларирането на надлежното взимане на решение освобождава заявителя да представи документи за това, но ако такива са представени, за него отпада задължението за деклариране, поради което двете групи документи са 2 алтернативни).

В настоящия случай заявителят е представил в регистърното производство решение за приемане на заявения за обявяване ГФО, взето при условията на чл. 139, ал. 2 ТЗ – като неприсъствено, поради което от формална страна е необходимо да се установи, че всички лица, имащи качеството съдружници, са заявили писмено съгласие за приемането му. В процесния протокол такова съгласие е обективирано от двама от вписаните трима съдружници, но това удовлетворява изискването на чл. 139, ал. 2 ТЗ, тъй като във вътрешните отношения (между съдружниците и между тях и дружеството) третият съдружник Д. се счита изключен от момента на взимане на решението за това. Вписването на последното обстоятелство не е елемент от фактическия състав на изключването, а има само оповестителен характер, какъвто характер има и вписването на самото членствено правоотношение на Д., и това следва от разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, т.е. вписването на това лице като съдружник и вписването на неговото изключване нямат отношение към възникването и прекратяването на членственото правоотношение, а само към противопоставимостта на тези обстоятелства спрямо трети добросъвестни лица (чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ).

Спирането, постановено по реда на чл. 536 ГПК, запазва действието на вписването относно съдружническото качество на Д., но не променя оповестителния му характер. Ето защо невписването на решението за изключване не съхранява досегашната легитимация на изключения съдружник да участва на общо събрание (където се касае за вътрешни отношения от типа „съдружник-съдружник“), нито легитимацията му да атакува решението (когато се касае за вътрешни отношения от типа „съдружник-дружество“) – и в двата случая той вече няма такава легитимация, защото във вътрешните отношения изключването е породило действие.

Съдът и органът по регистрацията могат да имат качеството на трети лица, само когато се касае до правоотношение между дружеството и тях, каквото е процесуалното правоотношение (напр. съдът проверява дали исковата молба е подписана от вписания към момента на предявяване на иска управител независимо от неговото освобождаване във вътрешните отношения между съдружниците). В случая обаче органът по регистрацията прилага последиците на настъпилото изключване в материалните отношения „съдружник-съдружник“ (по многостранната сделка „решение на общото събрание“) и само спрямо тях (а не спрямо себе си като трето лице ) има правомощие да изследва дали е настъпил ефектът на предходното изключване, съответно – да го зачете. И тъй като във вътрешните отношения този ефект е настъпил с взимане на решението за изключване, то Д. няма легитимация да участва при взимане на процесното решение, а длъжностното лице следва да съобрази това обстоятелство.

Поради изложеното съдът счита, че са налице условията за обявяване на ГФО за 2022 г. и обжалваният акт, с който обявяването му е отказано, следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ отказ № 20230930134710-5/12.08.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да обяви в търговския регистър годишен финансов отчет за 2022 г. на „С.Е.С.“ ООД“, ЕИК ****, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да обяви годишен финансов отчет за 2022 г., представен от „С.Е.С.“ ООД“, ЕИК ****, със заявление вх. № 20230930134710/30.09.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4