Решение № 8514 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8514 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.К.

П.ЦВ.Р. ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110170316 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.410 във вр.чл.411 и чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба ЗЕАД БВИГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.П №5, срещу ответник ЗАД ДБ: Ж и З АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н И, ж.к.Д, бул. Д-р Г.М.Д. № 1, с предявени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 262,27 лева/лв./, представляваща разликата между изплатеното от ишеца застрахователно обезщетение застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица №********, по щета №****************, и ликвидационни разноски, и възстановените от ответника суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда на 21.12.2023г. до окончателното плащане на сумата, и лихва за забава за период 29.8.2023г./дата на извършено частично плащане/-14.12.2023г. в размер на 10,32 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.6.2022г., в гр. Б, около 7,15 часа водачът И Д. Т, управлявайки лек автомобил МПС Ф, модел П с рег.№ ******, по бул.Т.АЛ. до сервиза на Х, поради неспазване на достатъчно отстояние, реализира ПТП с предходния лек автомобил МПС КР, модел Г.В. с рег.№********, който бил спрял на червен светофар. В следствие на гореописаното ПТП на лек автомобил МПС КР, модел Г.В. с рег. №******** са нанесени материални щети. Към момента на реализиране на ПТП-то лек автомобил МПС с рег. №****** е застрахован при ишеца по застраховка ,,Каско Стандарт“ по застрахователна полица №******** с валидност 00,00ч. на 24.2.2022г. до 23,59ч. на 23.2.2023г.

1

За процесното ПТП е бил съставен Протокол за ПТП от 27.6.2022г., в който изрично е посочено кой водач има вина.

Поддържа се, че водачът на МПС Ф, модел П с рег.№ ******, бил застрахован при ответника по полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 00:00 часа на 31.12.2021г. до 23:59 часа на 30.12.2022г. С писмо с изх. № 2336/ 23.08.2023 г. до ответника са били изпратени 27 броя регресни щети. Сред тях, под № 23, е била включена и процесната щета заведена от ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД под № ****************. В писмото претендираната сума по щетата възлизала на 4450,01лв., защото към изплатеното обезщетение са добавени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Писмото е получено от ответната страна на 28.8.2023г. Същата одобрила изплащане на обезщетение по претенцията в размер на 4187,74 лева. Посочената сума е постъпила по сметка на ищеца. По отношения на разликата от 262,27 лева до пълния размер на платеното от ищеца застрахователно обезщетение не е било извършено плащане.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в подадения отговор по чл.131 ГПК не оспорва застраховката ГО при себе си за МПС Ф, модел П с рег.№ ******, към момента на ПТП-то, както и плащането на сумата от 4187,74 лева.

Оспорва се предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП-то, вината на водача на МПС марка Ф, модел П с рег.№ ******. Оспорва се, че ищеца е завишил вредите, които е обезщетил, както и че обезщетените вреди не са всички причинени от процесното ПТП. Твърди се, че предната броня не е увредена от процесното ПТП, а при друго събитие, т.е оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и щети по предната част на МПС КР, модел Г.В. с рег.№********.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции, като се присъдят сторените разноски от ответника.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа исковите претенции и моли съдът да ги уважи.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител юр.консулт по пълномощно, поддържа подадения отговор и моли исковата претенция да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите, и съображенията на страните, и като съобрази нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – Заявление за изплащане за застрахователно обезщетение за МПС КР, модел Г.В. с рег.

№******** от 27.6.2022г./л.7-8/; двустранен констативен протокол за ПТП от 27.6.2022г.

2 като водач на МПС Ф, модел П с рег.№ ****** е записал виновен съм за ПТП/л.9/;

Застрахователна полица Каско стандарт № ******** от 31.1.2022г./л.10-12/;

Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ГФ за МПС с рег.№ ****** /л.13/; Опис на претенция № ******/22/ 29.6.2022г./л.14-15/; Опис-заключение по претенция № ******/22/ 29.6.2022г./л.16-18/; Възлагателно писмо от 14.2.2023 г. до автосервиз/л.19/;

Приемо-предавателен протокол от 13.03.2023 г. за МПС КР, модел Г.В. с рег.№******** след ремонт/л.20/; Фактура № **** от 13.04.2023 г. за 351,36лв. с ДДС/л.21/; Фактура № ********* от 24.06.2023 г. за 158,41лв. без ДДС/л.22/; Фактура № ******** от 23.05.2023 г. за 4425,01лв. с ДДС/л.23-24/; Доклад по щета № **************** от 23.06.2023 г./л.25/;

Преводно нареждане за кредитен превод от 27.06.2023 г. за 4425,01лв./л.26/; Покана по регресна претенция от ищеца към ответник по щета №**************** от 23.8.2023г./л.27/; Писмо с изх. № 2336 от 23.08.2023 г. ведно с обратна разписка/л.28-29/;

Опис-протокол от 8.8.2023г./л.30/; Справка за движение по сметки за период 19.9.2023г.20.9.2023г./л.31-33/; Свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация, талон за преминат технически преглед за МПС КР, модел Г.В. с рег.

№********/л.34-35/; Снимки на увреденото МПС КР, модел Г.В. с рег.№********/л.36-45/;

Общи условия по з-ка Каско стандарт на ищеца/л.46-55/; адв.пълномощно за ищец/л.56/; фра за пл.адв.х-рар и платежно по банка/л.57-58/; платежно за ДТ/л.59/; пълномощно за ответник/л.74/; платежно от отв. За САТЕ/л.82/; платежно от ищец за САТЕ/л.91/.

По делото е назначена и изслушана съдебна-автотехническа експертиза/САТЕ -л.96104/, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло.

Заключението не е оспорено от страните. Относно механизма на процесното ПТП от заключението се установява, че поради неспазване на необходимата дистанция водачът на лек автомобил МПС марка Ф модел П с рег.№ ****** реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил МПС марка КР модел Г.В. с рег.№ ********. Установява се наличието на причинно следствена връзка между вреди нанесени на КР модел Г.В. с рег.№ ******** и механизъм на ПТП. Сумата на щетите е 4640,02лв. Няма данни за скоростта на МПС марка Ф модел П с рег.№ ****** преди ПТП, а другото МПС е било спряло на червен светофар.

След удара МПС марка КР модел Г.В. с рег.№ ******** се измества напред и удря МПС-то пред него/без конкретни данни за третото МПС/. Водачът на МПС марка Ф модел П с рег.№ ****** се е движел с несъобразена скорост и без да спази необходимата дистанция. Водачът на лек автомобил МПС марка Ф модел П с рег.№ ****** е имал възможност да не допусне ПТП, ако е внимавал и наблюдавал постоянно пътя преди себе си и се е движил със скорост и дистанция, която да му позволят да спре при възникване на опасност. Водачът на КР модел Г.В. с рег.№ ******** не е имал възможност да предотврати ПТП-то, защото е бил спрял.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца, че има права да иска възстановяване на разлика между изплатено застрахователно 3 обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски и възстановеното от ответната страна по договор за застраховка от застрахователя на причинителя на вредата съгласно чл.410 КЗ във вр.чл.411 и чл.412 КЗ.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Предвид събраните доказателства и предвид фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, съдът прави извод, че ищеца е заплатил нанесени щети върху автомобил, за който е била сключена застраховка Каско-описаната в исковата молба/ИМ/. След заплащането ищеца е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите или срещу неговия застраховател, който е заплатил сумата от 4187,74 лв. представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по МПС марка “КР”, модел “Вояджер”, peг. № ********, с вкл. 25 лв. ликвидационни разходи.

Съдът достига до извод, че страните спорят само по размера на щетите, като ответникът твърди вина на водача, чийто автомобил е застрахован при ищеца.

Съдът достига до извод, че изложения в ИМ механизъм на ПТП е доказан и е същия, който е възприел и вещото лице в заключението по САТЕ. Съдът достига до извод, че водачът на лек автомобил МПС марка Ф модел П с рег.№ ****** е нарушил правилата по ЗДвП. Също така съдът достига до извод, че възражението на ответника за вина на водача на МПС марка “КР”, модел “Вояджер”, peг. № ********, е недоказано, и неоснователно, защото това МПС е било спряло на червен светофар преди да се случи процесното ПТП.

Вината е само на водача на МПС марка Ф модел П с рег.№ ******.

Съдът достига до извод, че предявения иск е основателен и следва да се уважи, като следва да се вземе предвид заключението на приетата по делото САТЕ за щети в размер на 4640,02лв. без вкл.ликвидационни разноски.

Следва само в допълнение да се добави, че възраженията на ответник остават изцяло недоказани, а също така, че с частичното плащане преди подаване на ИМ пред съда, то реално ответникът е признал основателността на ищцовата претенция, защото плащането представлява извън съдебно признание за дължимост на сумата по регресната претенция от ответник.

Исковете следва да се уважат както за главницата така и за лихвата за забава в предявените по ИМ размери, защото са напълно основателни, като лихвата за забава е проверена за размер от съда с електронен калкулатор на НАП.

4

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на присъждане на разноски има само за ищец, затова му се присъжда сумата от 680,00лв., от които за пл.ДТ50лв., за депозит за САТЕ-150лв. и адв.х-р-480лв.

По делото са приети списъци по чл.80 ГПК от двете страни/л.106-107/.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД ДБ: Ж и З АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н И, ж.к.Д, бул. Д-р Г.М.Д. № 1 , да заплати на ЗЕАД БВИГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.П №5, СЛЕДНИТЕ СУМИ – 262,27 лева/лв./, представляваща разликата между изплатеното от ишеца застрахователно обезщетение застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица №********, по щета №****************, и ликвидационни разноски, и възстановените от ответника суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда на 21.12.2023г. до окончателното плащане на сумата, и лихва за забава за период 29.8.2023г./дата на извършено частично плащане/-14.12.2023г. в размер на 10,32 лв., на основание чл.412 КЗ във вр.чл.410 и чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД, както и СУМАТА от 680,00 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.