Решение № 197 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503453 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение №4760/07.08.2024г. по гр.д.№8007/2023г. на СГС Г. Т. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** е осъден да заплати на „Райд Шеър България“ ЕАД, с ЕИК 204787918, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 4, ет. 4 на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗП, сумата от 32 750 лв., представляваща обезщетение за унищожен на 04.12.2020 г. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № ***, предоставен му от ищеца по силата на договори за наемане на превозни средства, сключени между страните по електронен път, през мобилното приложение, поддържано от ищеца, на дати 04.12.2020 г. и 19.07.2019 г., ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от „Райд Шеър България“ ЕАД, с ЕИК 204787918, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 4, ет. 4 срещу Г. Т. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 5000 лв., представляваща неустойка по т. 16 от Списъка на неустойките, представляващ Приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 19.07.2019 г.

Въззивната инстанция е сезирана с въззивна жалба от адв. В. представител на ответника по исковете Г. М., с която обжалва същото изцяло в осъдителната му част. Излага оплаквания за неправилност на акта и необоснованост на фактическите и правни изводи в него. Акцентира върху защитаваната и пред първоинстанционния съд теза, че доверителят й е бил 1 невменяем, както при сключването на договор за наем на процесния лек автомобил, така и към момента на причиняване на ПТП – то. Счита също, че при извеждане на фактическите си констатации и обосноваване на правните изводи, съдът не следва да се базира на сключеното между ответника и Прокуратурата споразумение, с което се е признал за виновен по предявеното му престъпление. Въз основа на подробно развитите си доводи, които се припокриват с изложените пред СГС, ответникът иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която е осъден за заплати на ищеца сумата от 32 750 лв., представляваща обезщетение за унищожен на 04.12.2020 г. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № *** и да бъде постановено ново, с което този иск и акцесорният за лихва да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна, която е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК излага доводи за несъстоятелност на възраженията на жалбоподателя и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства.

След оценка и обсъждане на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал и анализ на възприетите фактически констатации от него, Софийският апелативен съд прие, че правилно е установена фактическата обстановка, която е следната :

Обявени са за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен по електронен път договор за наемане на превозни средства от 19.07.2019 г., въз основа на който Г. Т. М. е използвал чрез услугата „Спарк“ на 04.12.2020 г. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег.

№ *** и е реализирал пътнотранспортно произшествие около 21ч. на бул.

„Цариградско шосе“, при което са нанесени щети на управлявания от него автомобил.

Не е спорно, че преди датата на ПТП – то е наемал по същия договор многократно чрез услугата „Спарк“ с автомобили от ищеца.

Предмет на договора, обвързващ страните в производството е предоставянето за временно ползване на технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства от дружеството наемодател „Райд Шеър България“ ЕАД. От своя страна наемателят е поел задължение правилно да експлоатира превозното средство и да заплати наем за ползването му, както и евентуални неустойки, разноски, обезщетения и др. суми, съгласно този договор и/или Общите условия към него. Уговорено е в клаузата на чл. 4.3 от договора, че ако през периода на използване, наемателя увреди или унищожи, или повреди превозното средство, в степен тотална щета по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането, той дължи заплащане на предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки, както и че е длъжен да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство. Съгласно чл. 1.4 от договора, неразделна част от него са Общите условия и Приложение № 1 – Списък на неустойки. В т. 16 от т.нар. Списък на неустойки е предвидена неустойка за управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или 2 наркотични или психотропни вещества в размер на 5000 лв.

Видно е от Констативен протокол № К – 588 за ПТП с пострадали лица от 04.12.2020 г., изготвен от СДВР „ОПП“, че на същата дата е настъпил удар между лек автомобил марка „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № ***, управляван от Г. Т. М. и лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***, управляван от В. С. С.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че л.а. марка „Шкода“, модел „Ситигоу“, се е движил от бул.

„Брюксел“ по бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Околовръстен път“, в района на №135А и е участвал в ПТП със спрелия в аварийна лента л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***, управляван от В. С. С.. В същия протокол е удостоверено, че ответникът Г. Т. М. е управлявал процесното МПС след употреба на „канабис“ – положителна проба, установена с „Drug test 5000“ № 0040 проба 223.

С окончателен съдебен акт по НОХД № 10990/2021 г. по описа на СРС, материализиран в сключено споразумение от 08.03.2022 г. между СРП и ответника в качеството му на подсъдим, делото е решено на основание чл. 384 от НПК, като Г. М. се е признал за виновен, в това че на 04.12.2020г., около 21ч., по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Брюксел“ към ул. „Околовръстен път“ срещу № 135, е управлявал моторно превозно средство л. а. „Шкода Ситигоу“, с рег. № ***, след употребата на наркотични вещества – канабис и е реализирал престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От приетата от СГС съдебна автотехническа експертиза се установява механизъм на процесното ПТП, според който на 04.12.2020 г. непосредствено преди ПТП Г. Т. М. е управлявал процесния автомобил със скорост около 67,82 км/ч. Едновременно с това, водачката на л. а. „Фолксваген Поло“, с рег.

№ ***, В. С. С. е спряла в зоната на аварийна пътна лента на бул.

„Цариградско шосе“ в същата посока, но преди л. а. „Шкода Ситигоу“, като в ляво от булеварда е била разположена сградата на „ЛИФТКОМ“ на № 135.

Водачът на л. а. „Шкода Ситигоу“, управлявайки в посока към ул.

„Околовръстен път“ е имал зона на пряка видимост не по-малка от 75 м. и достигайки на около 57,07 м. преди мястото, на което е бил спрял л. а.

„Фолксваген Поло“, се е отклонил на дясно и от дясна, активна пътна лента е навлязъл в аварийната пътна лента и се е блъснал в задната част на л. а.

„Фолксваген Поло“. Според експерта от техническа гледна точка водачът на л. а. „Шкода Ситигоу“ е имал възможност да възприеме, да реагира своевременно и да спре преди мястото на удара, тъй като зоната на пряка видимост и отстоянието са били по-големи от дължината на опасната му зона на спиране.

Експертът е определил обща пазарна стойност на ремонта на л. а.

„Шкода Ситигоу“ към 04.12.2020 г. в размер на 30 321,59 лв. с ДДС, без отчитане на корекционния коефициент на амортизация на подменените детайли, тъй като автомобилът към датата на ПТП не е имал навършени повече от 3 години в експлоатация от първоначалното му пускане в движение.

Той е оценил уврежданията като „тотална щета“, защото стойността на ремонта (30 321,59 лв.) е била 92,60 % от действителната стойност на автомобила (32 750 лв.) към датата на настъпване на ПТП. Според 3 експертизата причинените поражения и щети върху л. а. „Шкода Ситигоу“ са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и с поведението на водача Г.

М..

При ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е образувана преписка по щета № 44012132034789/21.12.2020г. за процесното ПТП, като застрахователното дружество е информирало „Райд шеър България“ ЕАД, че според „Общите условия на застраховка Каско+“, не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, тъй като не се предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на т.

9.1.10. от застрахователния договор - управление на МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.

Установява се от Заключителна калкулация от 27.10.2022 г., че стойността на разходите за ремонт на увреденото МПС са в размер на 30 321,59 лв., а с удостоверение за застрахователна стойност на МПС № 2130759/05.01.2021 г. е определена стойността му 32 750 лв.

С уведомление от 06.01.2021 г. ищецът е информирал ответника, че е нарушил договора от 19.07.2019 г., като не е спазил правилата за движение по пътищата, тъй като е шофирал наетото превозно средство с концентрация на наркотични вещества в кръвта и съгласно т. 16 от Приложение № 1 към Договора, дължи неустойка е в размер на 5 000 лв. Ищецът е изпратил уведомление от 08.01.2021 г., с което е информирал ответника за допуснати нарушения на договора от 19.07.2019 г., като е посочил, че е причинил ПТП, което е довело до увреждане на предоставеното му МПС и е управлявал наетия електрически автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е установено от органите на отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Информирал го е, че горните обстоятелства са причина за отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя, при когото е бил застрахован автомобилът и ответникът е бил поканен да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 32 500 лв.

„Райд шеър България“ ЕАД е изпратил на 18.03.2021 г. покана за изпълнение на парично задължение до Г. М., с която е поискал заплащане по посочена от него банкова сметка на сумата от 37 500 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди, в резултат на ПТП, ведно с дължимата неустойка, описани подробно в изпратените преди това уведомления. Не се твърди в делото и не са представени доказателства сумата да е платена от Г. Т.

М..

Неотносими към същината на делото, според съда, са ретроспективните данни за психическото състояние на Г. М. след 2019г. с оглед липсата на доказателства за психическо страдание в релевантния за делото ден – 04.12.2020г. и сключеното споразумение в наказателното производство, образувано за процесното ПТП. С оглед възраженията на същия в ОИМ и във въззивната му жалба, че на тази дата не се е поставил виновно в състояние да не разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, съдът приема, че не е доказано по категоричен начин, че е страдал от психично заболяване. На първо място с оглед данните в 4 епикризата от Център по психично здраве София ЕООД за епизодичност на параноидните изблици, следва да е установено по категоричен начин, че такъв е настъпил в релевантния период от време. Констатиране и удостоверяване от лекар психиатър на такова състояние на 04.12.2020г., както и на 19.07.2019г. няма.

В този контекст решаващият състав приема, че експертното заключение на съдебно психиатричната експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено въз основа на показанията на майката на ответника, която е заинтересована от изхода на делото и тъй като показанията й, както и изводите на вещото лице не се подкрепят от писмените доказателства – епикриза от Център по психично здраве София ЕООД, издадена във връзка с престой на ответника в лечебното заведение. В последната е отразена диагноза Остро полиморфно психично разстройство с шизофренни симптоми, свързано с вредна употреба на психоактивни вещества и Психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употреба на психоактивни вещества(ПАВ), Психично разстройство. Предвид тази диагноза и изложеното в епикризата психологично изследване, се налага извод, че заключението на вещото лице за вътрешно обусловено психично заболяване на М. е необосновано.