Решение № 272 от 22.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Русе, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20214500500572 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

ПЛ. Н. Д. обжалва Решение № 469 от 24.06.2021г., постановено по гр.д.

№ 3521/20г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлена претенцията за установяване недължимост на сумата от 625,17лв. главница ведно със законната лихва, считано от 21.05.2021г. до окончателното плащане и сумата от 4775,99лв. неолихвяема сума (изтекли лихви и разноски), претендирани по изп.дело № 512/2020г. на ЧСИ И.Х.. Смята, че плащанията, осъществени от сметката при и в полза на кредитора не са били доброволни, а в изпълнение на наложен запор. Навежда доводи, че законните и наказателните лихви са погасени по давност, както и че плащания от Д. са били насочени само към погасяване на главницата. Оспорва дължимостта на сума в размер от 1256,54лв., представляваща съдебни разноски, поради погасяването им по давност. Иска от съда да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да постанови друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло като основателен. Претендират се разноските, направени в двете съдебни инстанции.

1

„Банка ДСК“ АД в писмен отговор на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно. Навежда доводи за непогасяване на вземането по давност поради доброволно плащане от страна на длъжника до 06.12.2018г. Претендира направените по делото разноски.

Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 02.01.2014г. е издаден Изпълнителен лист по заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК въз основа на документ, в полза на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД срещу П.Д. за сумите: 10 165,58лв.главница, 532,57лв.- лихва за периода 28.09.2009г. до 12.05.2010г., 5460,61лв.- наказтелна лихва, както и разноски по делото в размер на 323,18лв.

На 31.10.2014г. е наложен запор на банкова сметка на П.Д. в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД с цел събиране на вземането по листа от получавано по банков път трудово възнаграждение.

На 24.04.2015г. с Решение № 538 по гр.д. № 7373 по описа за 2014г. на РРС е признато за установено, че съществува вземане в полза на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД срещу П.Д. за сумите: 10 165,58лв.главница, законна лихва до изплащане на задължението и 4533,96лв.наказтелна лихва, както и разноски за заповедното производство в размер на 294,00лв. и разноски за исковото производство в размер на 1256,54 лв., което е влязло в сила на 19.05.2015г.

На 19.11.2018г. с изтичане на повече от две години от последното предприето изпълнително действие от 25.05.2015г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е прекратено изп.дело № 20148320402068.

В периода от 26.05.2015г. до 06.12.2018г. П.Д. е внасяла по сметка на 2

„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД различни по размер суми за погасяване на задължението си на посочено осн. Споразумение №1007945 по съд.кл. 0458019, видно от представени извлечения от разплащателна сметка.

На 15.05.2020г. по искане на „Банка ДСК“ АД, правоприемник на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД е образувано изп.дело № 20208320400512 при ЧСИ И.Х..

На 15.05.2020г. е постъпило искане от „Банка ДСК“ АД за налагане на запор на банкови сметки и др. вземания на длъжника П.Д..

На 29.07.2020г. е наложен запор на банкова сметка на П.Д. в „Банка ДСК“ АД с цел събиране на вземането по листа от получавано по банков път трудово възнаграждение.

От заключение на ССчЕ се установява, че към момента на извършването и, дължимите от Д. суми съгласно счетоводството на „Банка ДСК“ са: 10165,58лв.- главница, 4533,96лв.- наказателна лихва, 3901,50лв. законна лихва, 1658,54лв. - съдебни разноски, от които са били платени 9540,41лв. от главницата, 4433,02лв. от наказателната лихва, 0,00лв. от законната лихва и 884,98лв. от съдебните разноски, като остават за плащане 625,17лв. от главницата, 100,94лв. от наказателната лихва, 3901,50лв. от законната лихва и 773,56лв. от съдебните разноски.

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият правилно е приел, че задължението на Д. по изпълнителното дело не е погасено по давност, тъй като тя го е изпълнявала доброволно начасти, а плащането от страна на длъжника по своя характер представлява признаване на задължението по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Наведените от въззивника доводи, че плащането не е било доброволно, а е представлявало изпълнение на наложен запор са неоснователни. На 25.05.2015г. за последно е била събрана по принудителен ред сума от сметката на длъжника, което се установява от представено платежно нареждане от същата дата. Това действие е прието като последно принудително действие, поради което ЧСИ И.Х. е прекратил изп.дело № 20148320402068 на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Внесените след тази дата суми не са събирани по принудителен ред, следователно няма причина съдът да 3 смята, че те са били удържани без съгласието на титуляра на сметката. От представените по делото извлечения от разплащателната сметка на Д. е видно, че тя е плащала доброволно от 26.06.2015г. до 06.12.2018г., с което е признавала съществуването на задължението си. Дори съдът да приеме, че последното доброволно плащане, прекъсващо давността е осъществено на 06.12.2018г. до датата на приключване на съдебното дирене не е настъпила кратката, тригодишна погасителна давност. Още повече съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД давността за погасяване на установени със съдебно решение вземания, каквито са процесните, е винаги петгодишна, независимо от характера им.

Съдът приема, че между „Банка ДСК“ АД и П.Д. е имало споразумение за разсрочено погасяване на дълга , който е посочен в изпълнителен лист от 01.02.2014г. За сключването на такова споразумение закона не предвижда форма за действителност. За наличието на споразумение в такъв смисъл, било то и устно, може да се съди от осъществените доброволни плащания от страна на Д. и прекратяването на изпълнителното дело по молба на кредитора.

При наличие на споразумение, с което се разсрочва дължимата сума, длъжника признава задължението си изцяло с плащане на всяка месечна вноска. От фактите по делото и липсата на доказателства за уговорки в различен смисъл, се налага извода, че споразумението между банката и длъжника е да се погасяват всички описани в изпълнителния лист вземания, както главното, така и акцесорните - лихви и разноски. Следователно с ежемесечните си плащания длъжника признава не само главницата, но и лихвите и разноските, като част от разсрочения си дълг, независимо по какъв ред е избрал да ги погасява кредитора. За да се освободи от задълженията за лихви и разноски длъжника е следвало да удостовери в процеса, че е отправил, изрично изявление до кредитора си, че с плащането погасява само и единствено главницата на задължението си, без лихви и разноски. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 100/20.06.2011 г. по търг. дело №**4/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, съгласно което:

„Достатъчно е волеизявлението на длъжника за признаване да е еднозначно, като то може да е направено изрично, но също така може да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия. Изпълнението на задължението по същество представлява конклудентно признаване на дълга и погасяването му при условията на разсрочване и във всичките му съставни части.“ 4

Идентичен случай е разгледан и в Определение № 310 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 241/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че не се касае за хипотеза на частично плащане от длъжника, а за периодични ежемесечни плащания през продължителен период от време, имащи за цел да погасят цялото задължение (главница, лихви, разноски) чрез разсрочването му във времето. Към тази практика се придържа и настоящия съдебен състав.

Относно въпроса за прихващане на изпълнението следва да се съобразят мотивите на ОСГТК на ВКС от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г. Според тях правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б.

"в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно кредитора има право да прецени при постъпили частични плащания по какъв ред да погасява вземанията си, като може да се отклони от предвидения в закона ред от разноски, лихви, главница. В случая кредиторът е приел по-благоприятния за длъжника ред за погасяване от главница, лихви, разноски, при който първо се намалява лихвоносното вземане. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че длъжника с извършваните частични плащания не е имал намерение да погасява и акцесорните към главницата вземания, доколкото не е направил изрично изявление в този смисъл. Съдът, съгласно изложеното по-горе, намира, че П.Д. с внасянето на суми по сметката на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, последното от което на 06.12.2018г., е признала изцяло не само главниците, но и лихвите и разноските, посочени в изп. лист от 02.01.2014г. Следователно лихвите, като част от вземането не са погасени по давност, тъй като са били признати с последното плащане от преди по-малко от три години от дата на приключване на съдебното дирене.

5

За основателно обаче съдът приема въведеното във въззивната жалба оплакване, че не се дължат, като погасени по давност, присъдени с Решение № 538/24.04.2015г. по гр.д. № 7373 по описа за 2014г. на РРС разноски по делото в размер на 1256,54 лв., на осн. чл. 110 ЗЗД поради изтичане на петгодишния срок на 20.05.2020г., към която дата не са били извършвани изпълнителни действия за събиране на вземането. След влизане в сила на решението Д. е започнала да погасява доброволно задълженията си към кредитора, за които е имало установяване със сила на присъдено нещо и които биха могли да бъдат събрани по влязлата в сила заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Не може да се предположи обаче, че тя е имала намерение, с правените от нея вноски, да погасява и задължението си за разноски от съдебното производство по посоченото решение, както за другите акцесорни към вземането задължения за лихви и разноски, тъй като за това вземане не е бил наличен влязъл в сила изпълнителен лист. Неправилно е била погасявана тази сума, тъй като от една страна за нея не е бил издаден изпълнителен лист, а от друга липсват доказателства двете страни да са договаряли извънсъдебно плащането .

Законосъобразния подход от страна на взискателя би бил да поиска издаване на отделен изпълнителен лист за разноските по делото, по който те да бъдат събирани от съдебния изпълнител по същото или в отделно изпълнително дело. Неправилен е извода на съда, че с писмените бележки се въвежда ново основание за недължимост на сумата от 1256,54 лв., доколкото в исковата молба е посочено изрично, че по отношение на нея е изтекла погасителна давност поради непредприемане на действия за събирането . Поради това допълнителното изясняване на твърдението, наведено в исковата молба, с посочване в писмените бележки, че това вземане не е било включено в изпълнителния лист, не представлява изменение на обстоятелствената част.