Решение № 7713 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7713 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100103971 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от А. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „******** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, за заплащане на обезщетение за причинени вреди вследствие образуваното и водено срещу нея наказателно производство, след прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт на 10.07.2019 г., както следва: - сумата 980 000 лв., представляващи причинени неимуществени вреди, сумата 13 273,31 лв. – имуществени вреди в резултат на повдигнатото му обвинение, представляваща разликата между трудовото му възнаграждение и заплатеното му обезщетение по 231 ЗСВ, ведно със законна лихва, считано от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане за двете претенции, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът заема длъжността Прокурор при Районна Прокуратура, Пазарджик, Териториално отделение Велинград. През месец април 2001 г. бил назначен като „младши прокурор“ в Районна прокуратура Велинград, а след това като прокурор в същата прокуратура.

С Постановление от 30.10.2012 г. на прокурор при СГП, постановено по сл.д. № 168/2012 г. по описа на Следствения отдел на СГП и пр. пр. № 4421/2012 г. по описа на СГП, ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 4 НК, вр. чл. 26 НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

По повод повдигнатото му и поддържано от СГП обвинение, преживял неописуем стрес, тъй като бил многократно призоваван от прокурорските и следствените органи, получавал 1 непрекъснато съобщения и книжа, както от органите на РУ Велинград, така и от други държавни органи натоварени с връчването на призовките, а след това дори било образувано НОХД № 4202 /2013 г. по описа на СГС, което било върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. След това били проведени многобройни процесуално - следствени действия, били му изискани и дадени обяснения, било му повдигнато обвинение, били извършени разпити на свидетели, негови познати, били извършени и претърсване и изземване в дома му на 01.11.2012 г. Цялото това унизително наказателно производство, освен, че накърнило доброто му име, самочувствието му и положението му в обществото, довело и до отстраняването му от работа на 08.11.2012 г. с решение на ВСС на Република България, в резултат на което и невъзможността да продължи работа като прокурор. След 7 години на унижения и тормоз сл. дело било окончателно прекратено, а ищецът бил отстранен от длъжност до месец януари 2017 г., когато бил възстановен на работа с решение на Прокурорската колегия на ВСС от 17.01.2017 г., т.е. ищецът е бил отстранен от работа за 50 /петдесет/ месеца, което е почти 5 години.

Ищецът твърди, че особено болезнено понесъл широкото медийно отразяване на повдигнатите му обвинения. Национални и частни медии, вестници и интернет форуми непрекъснато съобщаваха за това в какво е обвинен, но когато истината излезе наяве, никоя медия не казала и дума за отпадането на несправедливите му обвинения и по този начин, поне частично да бъде реабилитиран пред обществото.

Здравословното му състояние след повдигането на обвинението рязко се влошило.

Получавал нервни кризи, тревожност и безпокойство. Заради отстраняването му от длъжност не можел да започна работа, дори като барман - сервитьор, или каквато и да е друга елементарна работа. Чувствал се изолиран от общество и приятели, чувствал се безполезен за семейство си.

В тази връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди по време на досъдебното и съдебното производство, продължили около 7 години, както и отстраняването му от длъжност продължило 5 години и изразяващи се в неимуществени вреди - душевни страдания, психически дискомфорт, уронен престиж и достойнство, и имуществени вреди в търсените размери, ведно със законната лихва, считано от влязлото в сила определение за прекратяване на наказателното производство - 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива. и експертизи.

В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА и заплатена д.т. за производството пред СГС.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както неоснователни и недоказани.

2

На първо място заявява, че не са представени с исковата молба годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди, както и че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от обвинението посочено в исковата молба.

Оспорва категорично изложените твърдения в исковата молба, че ищецът е понесъл поражения в психоемоционалната, социална сфера и здравословно състояние. Твърди, че тези негативни чувства и преживявания, ако са били налице, не са били предизвикани по никакъв начин от обективни действия на ответника, извън предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършеното деяние. Действията на ответника наблюдаващия прокурор и разследващите органи от МВР и СО при СГП по разкриване на престъплението не са излизали извън законово определените рамки и са били изцяло законосъобразни.

Твърди, че в хода на наказателното производство ищецът е получил, в качеството си на обвиняем, а после и като подсъдим, изискуемата почит и уважение съответни на неговия висок професионален престиж в съдебната система.

Заявява, че ищецът е бил обвинен за престъпления по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26 НК, като повдигнатите му обвинения са квалифицирани като "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93 т. 7 НК, от което следва, че делото е било с фактическа и правна сложност и срокът, в който то е продължило не е неразумен, пред вид, че се касае за дело с фактическата и правна сложност, преминало през две съдебни инстанции. С оглед изложеното моли съда да вземе пред вид, че в голяма част от периода, в който се е водило наказателното производство, делото се е намирало в съда и, в тази връзка, отговорността на ПРБ следва да бъде преценявана и с оглед това обстоятелство, тъй като друг субект, различен от ответника, е бил отговорен за своевременното разглеждане и решаване на делото.

Счита, че медийното разгласяване на повдигнатото срещу ищеца обвинение не може еднозначно да бъде определено като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, доколкото от една страна липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство, а от друга страна - служебното положение на ищеца предполага засилен обществен интерес във връзка с дейността на магистрат.

По отношение на твърдението в исковата молба, че ищецът, след като е бил отстранен от заеманата длъжност, е останал без доходи, както и съпругата му, което е създало притеснения, че не могат да се грижат за семейството си и да се издържат, заявява, че ищецът и семейството му са разполагали доходи за издръжка и изложеното в исковата молба не отговаря на истината, за което представя доказателства.

Алтернативно оспорва предявения иск в размер 980 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за тази сума, като недоказани по размер и силно завишени, неотговарящ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България и трайната съдебна практика по аналогични случаи. Според него, 3 претендираният размер не е съобразен с принципите на справедливост, залегнали в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

По отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи разликата между заплатата, която е получавал и тази, получена от него с увеличенията, и която разлика не му е изплатена, оспорва като недължими.

Представил е писмени доказателства. Поискал е прилагане на наказателното дело.

В хода по същество ответникът заявява, че претенцията за неимуществени вреди е изцяло недоказана, а тази за имуществените вреди, дори и да бъде приета за основателна, следва да се уважи частични – само за сумата 2 008,27 лв., като се отчете, че ищецът следва да получава нетно, а не брутно възнаграждение.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приложени копия от документи по образуваното ДП № 168/2012 г. на СО-СГП, пр.пр. № 4421/2012 г. на СГП.

Установява се, че на 30.10.2012 г. с Постановление на прокурор при СГП, постановено по сл.д. № 168/2012 г. по описа на СО – СГП, пр.пр. № 4421/2012 г. по описа на СГП, ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 4 НК, вр. чл. 26 НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Доказа се също, че по внесения от СГП обвинителен акт било образувано НОХД № 4202 /2013 г. по описа на СГС, което било върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.

Във връзка с образуваното срещу В. наказателно производство, били проведени множество процесуално - следствени действия – обяснения на обвиняемия, повдигане на обвинение, разпити на свидетели, негови познати, претърсване и изземване в дома му на 01.11.2012 г.

Образуваното наказателно производство довело до отстраняването му от работа на 08.11.2012 г. с решение на Прокурорската колегия на ВСС.

С определение от 21.01.2019 г. на прокурор на СГП, наказателното производство по ДП № 168/2012 г. на СО-СГП, пр.пр. № 4421/2012 г. на СГП наказателното производство срещу ищеца А. В. било прекратено, на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-рои чл. 243, ал. 2 НПК, като е прието, че деянието не съставлява престъпление.

Постановлението за прекратяване е влязло в сила на, потвърдено с определение на САС, НО, 1-ви с-в по в.н.ч.д. № 777/2019 г.

След прекратяване на наказателното производство срещу него ищецът бил възстановен на работа с решение на Прокурорската колегия на ВСС от 17.01.2017 г.

Доказа се по делото, че наказателното производство срещу В. е продължило 7 години, като е бил отстранен от работа за 50 месеца, т.е. около 5 години.

4

По искане на ищеца съдът допусна и разпита двама свидетели.

Свидетелят И.М.И. познава ищеца служебно – през 2005 г. започнал работа в полицията като разследващ полицай до 2015 г., а В. бил прокурор във Велинград, бил е наблюдаващ прокурор по негови дела. Сега свидетелят е адвокат. В един момент той изчезнал и колегите, с насмешка говорели, че му било повдигнато обвинение за присвояване.

Свидетелят отишъл до дома му. Няколко пъти ходил у тях, но не му отваряли вратата. Найнакрая ищецът му отворил – направо не могъл да го познае – почернял, сбръчкан, не говори, не искал да коментира нищо за обвинението, казал му да не се занимава. Впоследствие св. И. разбрал, че В. е отстранен от длъжност. Нямал никакви доходи, а имал две малки деца.

Предложил да му даде пари в заем, но В. му отказал с мотива, че не знае кога ще може да му ги върне, тъй като нямал никакви доходи, а и жена му не работела. На два – три месеца му се обаждал, но ищецът не искал да комуникира с никого, не искал да излиза на улицата. Не можел да общува с децата си. Бил в тотална изолация от съпругата си и това свидетелят го видял когато ходил у тях, не говорели, не общували. Преди това децата му ходели на ски, на плуване, а после били лишени от това. Впечатлението му е, че сега не е човекът, който е бил до 2012 г. – тогава бил по – емоционален, по – положителен.

По – нататък свидетелят каза, че това му състояние продължило до възстановяването му на работа през 2019 г., но промяната у него е налице и не може да преодолее преживяното.