Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 970 от 10.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1501/2025
Вид
Решение № 970
Подписан
10.12.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167, ал.1, изр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501501 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба,подадена от ”ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: 121718407 чрез пълномощника му адв.Великова против съдебно решение № 1661 от 11.07.2025г.,постановено по гр.д.№ 7893/2023г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от ”ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 89Б, против Агенция ”Пътна инфраструктура”, с Код по БУЛСТАТ: 000695089, гр.София, бул.”Македония” № 3, искове за заплащане на сумата 1 410.44 лв., представляваща изплатено по щета № 44010412108921 застрахователно обезщетение за вредите, причинени по товарен автомобил ”Пежо Боксер”, с рег.№ ********, собственост на ”Гест Карго” ООД, застрахован в дружеството по застраховка “Каско+” – застрахователна полица № 440120215011119, със срок на валидност от 07.08.2020г. до 06.08.2021г., при преминаване през несигнализирано/несвоевременно отстранено препятствие (протектор от гума на камион),находящо се на пътното платно на магистрала ”Тракия”, на около 15 км. преди гр.Бургас, около 22.00 часа на 30.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2023г. до окончателното плащане, и сумата 376.18 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 13.07.2021г. до 28.12.2023г., като неоснователни.

Съдебното решение е постановено при участието на „Автомагистрали“ЕАД като трето лице помагач на страната на ответника Агенция“Пътна инфраструктура“.

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Оспорени са решаващите мотиви на съда ,че се касае за случайно събитие,което изключва наличието на виновно поведение,действие или бездействие от страна на служители на ответната Агенция,изразяващо се в неизпълнение на задълженията им,вменени им със ЗДвП и ЗП.Изложени са доводи в подкрепа на становището на 1 въззивника,че не се касае за случайно събитие,тъй като не е доказана невъзможността на ответника да изпълни задълженията си,като се позовава по този въпрос на съдебна практика на ВКС. Твърди,че за да се приеме,че е налице случайно събитие,то по делото е следвало да се установи,че автомобилната гума е изпаднала на пътното платно от движещо се преди пострадалия автомобил МПС,но по делото такъв факт не е установен,а е неизвестно колко време гумата е била на пътя,поради което не е налице случайно събитие и основание да се изключи отговорността на ответника. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС и постановяване на въззивно решение,с което искът да бъде уважен.Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба същата е оспорена като неоснователна и е изразено становище,че решението на БРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.Направен е анализ на доказателствата,с акцент върху заключението на приетата САТЕ.Цитираната във въззивната жалба съдебна практика намира за неотносима към случая,като се подчертава,че никъде в хода на производството не е било изрично казано,че гумата е стояла на пътното платно,което обстоятелство следва да бъде препратено към правилния извод на съда,че се касае за внезапен и непредвидим авариен характер на възникването на препятствието.Прави искане,ако въззивният съд намери,че не е налице случайно събитие,то отговорността на АПИ да бъде изцяло изключена,предвид извода на приетата САТЕ относно неизпълнението на задължението на водача на автомобила,вменено му в чл.20 ал.2 ЗДвП да управляват МПС със скорост,позволяваща им да спрат при наличие на препятствие. В случай,че съдът уважи исковете, въззиваемата агенция моли съдът да разгледа възражението и за съпричиняване от страна на водача на автомобила с поне 50%,като обезщетението бъде намалено.В случай,че съдът приеме,че състоянието на пътния участък е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и отговорността на АПИ следва да бъде ангажирана,то моли в мотивната част на решението да се установи,че е налице некачествено изпълнение или неизпълнение на договора,сключен между АПИ и „Автомагистрали“ЕАД и причинените щети са в резултат на неизпълнението или некачественото изпълнение на задължения на третото лице помагач по договора.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Постъпил е и писмен отговор от третото лице помагач на ответника „Автомагистрали“ЕАД,в който е изразено становище за неоснователността на въззивната жалба и се отправя искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Излагат се и доводи за правилни крайни изводи на съда и поради това,че ищецът не е успял да проведе успешно пълно и главно доказване на твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Навеждат се доводи и че не е станало ясно кога застрахователят е уведомен за процесното ПТП,а представеното уведомление за щета по делото не е относимо към него,тъй като има съществено разминаване в датите на ПТП,заявяването му пред застрахователя и останалите представени писмени доказателства.Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не изпращат представители.С писмени становища поддържат съответно въззивната жалба и отговорите,нямат доказателствени искания,претендират разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Правилно и законосъобразно в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.410 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът е твърдял,че около 22.00 часа на 30.03.2021г., на магистрала ”Тракия”, на около 15 км. преди гр.Бургас, е настъпило самостоятелно ПТП с участието на товарен автомобил ”Пежо Боксер”, рег.№ ********, собственост на ”Гест Карго” ООД.

2

Товарният автомобил е бил застрахован при ищцовото застрахователно дружество по застраховка “Каско+” със застрахователна полица № 440120215011119, срок на валидност от 07.08.2020г. до 06.08.2021г. Ищецът е заявил,че причината за настъпването на ПТП е било препятствие на пътното платно- автомобилна гума,през която МПС е преминало. Посочени са установените щети по автомобила: увредени облицовка предна броня, ъгъл, предна броня дясна, пешеходна греда, подкалник PVC преден десен, държач ,пешеходна греда и кора под предна броня дясна. Повредите са били отремонтирани в доверен сервиз, за което застрахователят е заплатил на застрахованото лице сумата от общо 1 410.44 лв. – по щета № 44010412108921. Ищецът счита,че за него е възникнало право да встъпи в правата на собственика на товарния автомобил срещу ответника- АПИ,като твърди,че ответната агенция е пасивно легитимирана да отговаря по иска,тъй като и е възложено съобразно закона стопанисването и управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа в това число и сигнализирането и отстраняването на препятствия по пътното платно,което задължение по отношение на процесното препятствие-автомобилна гума не е било изпълнено.

Отправено е искане до съда да осъди ответната Агенция ”Пътна инфраструктура”, гр.София, да му плати сумата на заплатеното застрахователно обезщетение в размер от 1410.44 лв. сума, ведно със законната лихва. Претендирано е и обезщетение за забавено плащане за периода от 13.07.2021г. – датата на получаване на регресната покана, до завеждане на исковата молба на 29.12.2023г., в размер на 376.18 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“,в който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът е заявил,че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи твърдения в исковата молба механизъм за настъпването на процесното ПТП, както и че липсва противоправно деяние, действия или бездействия на служители на Агенцията, които да са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Прави довод,че при така описания механизъм на настъпване на ПТП се касае за случайно събитие,а при условията на евентуалност е наведено възражение,че водачът на товарния автомобил го е управлявал в нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,не е спрял пред възникналото препятствие и причинената вреда е изцяло по негова вина. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на щетата в степен 50%.

Моли съдът да отхвърли исковата претенция или при условията на евентуалност да я уважи частично.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ”Автомагистрали” ЕАД .То е подало в срок писмен отговор,като също изразява становище за неоснователност на исковата претенция,споделяйки възраженията в отговора на ответника,излага и допълнително свои възражения.Твърди, че стриктно е изпълнявало възложените му с Договор от 13.12.2018г., сключен с Агенцията, дейности по текущ ремонт и поддръжка на процесния пътен участък.Моли за отхвърляне на иска.

По делото няма спор,че към 30.03.2021г. е имало сключен валиден Договор за застраховка “Каско+” с дружеството-ищец – застрахователна полица № 440120215011119, със срок на валидност от 07.08.2020г. до 06.08.2021г.,по който е бил застрахован товарен автомобил ”Пежо Боксер”, рег.№ *********, собственост на ”Гест Карго” ООД.

Ответниците са оспорвали както твърдения от ищеца механизъм на ПТП,така и отговорността на АПИ за вредите,заплатени от застрахователя.

БРС е обсъдил събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на анализа им е достигнал до извод,че ищецът е доказал заплащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения товарен автомобил, механизмът на настъпилото произшествие, причинените на автомобила повреди и причинната връзка между уврежданията и настъпилото произшествие.Съдът е приел,че причината за настъпване на процесното ПТП е находящ се в средната лента на пътното платно протектор от гума на камион,който представлява препятствие на пътя,но ответната Агенция „Пътна 3 инфраструктура“ не следва да носи отговорност спрямо застрахователя,тъй като се касае за внезапен и непредвидим авариен характер на възникване на препятствието- спукване на гума на МПС или изпадане на превозвани отпадъци в тъмната част на денонощието и е достигнал до извод, че създалата се на място рискова пътна обстановка е просъществувала за съвсем кратък период от време,а това от своя страна, изключва наличието на виновно поведение, бездействие от страна на служители на ответната Агенция.

Основателни са оплакванията на въззивното застрахователно дружество за неправилност на извода на съда,че в случая се касае за случайно събитие по смисъла на ЗЗД,изключващо извод за виновно поведение/бездействие/ на служители на ответната Агенция. Съгласно чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП ,ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ е юридическо лице,на което е възложено да стопанисва

Автомагистрала

„Тракия“,/републикански път/, като я поддържа в изправно състояние.В задълженията на АПИ по поддръжката и стопанисването се включва и незабавното сигнализиране на препятствията по пътя и отстраняването им във възможно най-кратък срок,както и почистването на пътното платно от предмети,които по различни причини са попаднали там и които представляват опасност за движещите се автомобили.

В случая препятствието на пътя е протектор на гума на камион,т.е.касае се за движима вещ,която правилно БРС е приел,че може да попадне на пътното платно по два начина- при спукване на гума на МПС или ако е изпаднала от автомобил,превозващ отпадъци,като и в двата случая причината за възникване на препятствието върху пътното платно има внезапен,авариен характер.Предвид естеството на вменените съобразно закона задължения на АПИ за стопанисването и поддръжката на републиканските пътища,въззивният съд намира,че за да бъде освободена от отговорност за претърпени вреди,настъпили по причина неотстранено препятствие на пътя,следва да се установи не само внезапният,авариен характер на възникване на препятствието,а и обективната невъзможност на ответната агенция да го установи и отстрани през определен адекватен на естеството му период от време.