Решение № 139 от 06.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20244000500391 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 649/04.12.2023 година, постановено по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на Е. Й. С. сумата 120 000 лева - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И. Е. С. (син на Е. Й. С.) на 28.03.2022 година, ведно с законната лихва, считано от 28.03.2022 година до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Е. Й. С. против ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И. Е. С.

(син на Е. Й. С.) на 28.03.2022 година в останалата част над 120 000 лева до пълния предявен размер - 200 000 лева.

С посоченото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на А. П. С. сумата 120 000 лева - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И. Е. С. (син на А. П. С.) на 28.03.2022 година, ведно с законната лихва, считано от 28.03.2022 година до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от А. П. С. против ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И. Е. С.

(син на А. П. С.) на 28.03.2022 година в останалата част над 120 000 лева до пълния предявен размер - 200 000 лева.

1

С посоченото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на адвокат Л. Г. Г. сумата 18 900 лева - адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство и защита по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

Със същото решение Е. Й. С. и А. П. С. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) сумата 480 лева - направени разноски по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

С посоченото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 9 600 лева държавна такса върху уважения иск по чл. 1 от Тарифата за ДТССГПК; 250 лева - разноски (възнаграждения за вещи лица), 5 лева - държавна такса по чл. 11 от Тарифата за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

С решение № 44/25.01.2024 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 649/4.12.2023 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново: на страница десета, ред двадесет и шести (изброен отдолу нагоре) вместо израза:

„за настъпване на травматичните си увреждания, в размер на 30%“, след поправката да се чете: „за настъпването на травматичните си увреждания, в размер на 1/3“; на страница десета, ред двадесет и четвърти (изброен отдолу нагоре) вместо израза: „намаляване на определените обезщетения по реда на чл. 52 от ЗЗД с 30%“, след поправката да се чете:

„намаляване на определените обезщетения по реда на чл. 52 от ЗЗД с 1/3“.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. Г. - пълномощник на Е. Й.

С. и А. П. С., против Решение № 649/4.12.2023 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, в която са отхвърлени предявените искове от ищците срещу „Застрахователна компания „Лев инс“ АД за разликата над уважените размери от по 120 000 лв. за всеки от двамата до предявените размери от по 200 000 лв., ведно с законната лихва върху тези суми, считано от 28.03.2022 г. до окончателното им изплащане.

Обосновават се доводи, че в отхвърлителните части обжалваното от ищците решение е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Жалбоподателите отправят искане, постановеното решение в отхвърлителните му части да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на всеки от двамата ищци суми в размер от по още 80 000 лв., представляващи разликата над приетия от първоинстанционния съд за дължим размер от по 120 000 лв. до пълния предявен с исковата молба размер за всеки от ищците от по 200 000 лв., като застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на сина им И. Е.

С. - починал на 28.03.2022 г., ведно с законната лихва върху тези суми, считано от 28.03.2022 г. до окончателното им изплащане.Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от 3А.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт М. В., в който излага съображения за нейната неоснователност.

В законния срок е постъпила въззивна жалба и от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт М. В., против Решение № 649/4.12.2023 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд - Велико Търново, в осъдителните му части.

Обосновават се доводи, че атакуваното решение, в обжалваните му части, е постановено в нарушение на материалния закон, неправилно е и е в противоречие със 2 задължителната практика на Върховен съд и Върховен касационен съд. Сочи се, че законът бил приложен неточно, както по въпроса относно активната легитимация за предявяване на иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и предпоставките за това, така и по отношение на нормите, регламентиращи давностните срокове и началната дата, от която започват да текат тези срокове.Съдебният акт бил незаконосъобразен и с оглед разрешението на въпроса относно това кои са предпоставките да се приеме, че е налице възникване на ексцес и по въпроса дали ексцес може да се прояви спрямо лица, различни от пострадалия.

Отправя искане, атакуваното решение, в обжалваната му част, да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Този жалбоподател претендира и сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адвокат Л.

Г. - процесуален представител на Е. Й. С., А. П. С., в който развива доводи за нейната неоснователност.

С Определение № 549/26.04.2024 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, е оставена без уважение молба за изменение на Решение № 649/4.12.2023 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 12844/29.12.2023 година на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за адвокат Л. Г. във връзка с осъществено процесуално представителство и защита по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

В законния срок е постъпила частна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт М. В., против Определение № 549/26.04.2024 година по гр. д. № 39/2023 година на Окръжен съд Велико Търново. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна, като бъде уважено от въззивния съд за изменение на постановеното решение в частта за разноските на страните, доколкото неправилно е присъдено възнаграждение за процесуално представителство на ищците, което недължимо.

Постъпил е отговор на частната жалба от адвокат Л. Г. - пълномощник на Е. Й. С., А.

П. С., с който я оспорва като неоснователна. Отправя искане за оставянето и без уважение.

Претендира присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за подадения писмен отговор.

Всяка от страните представя изготвен списък по чл. 80 ГПК и писмени бележки по делото.

Във въззивното производство са конституирани, на основание чл.227 от ГПК, на мястото на починалата страна А. П. С., ищец в първоинстанционното производство нейните законни наследници: съпругът и Е. Й. С. /другият ищец/ и синът и - С. Е. С..

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, приема, че жалбите са подадени в законопредвидените срокове от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането им, поради което ги намира за допустими.

Апелативен съд – Велико Търново, като прецени събраните по делото доказателства и 3 взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна по тях, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на ОС – Велико Търново е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението. Решението за поправка на допусната очевидна грешка в постановеното вече решение, не се обжалва.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивите жалби, се съсредоточава върху въпросите: дали ищците са активно легитимирани да предявят по този ред исковете си; първоинстанционният съд правилно ли е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки действително претърпените вреди от ищците, правилно ли е обсъдил и обосновал възражението за съпричиняване на тези вреди по чл. 51, ал.2 ЗЗД, правилен ли е изводът му, че предявените искове не са погасени по давност и правилно ли е определил дължимите от страните разноски в производството, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за пълномощника на ищците.

Разгледани са от първоинстанционния съд предявени при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД (за всеки от ищците Е. Й. С. и А. П. С. по 200 000 лв. или общо 400 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на техния син И. Е. С. на 28.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2022г. до окончателното и изплащане.

Установява се от доказателствата по делото, че починалият на 28.03.2022г. И. Е. С. е син на Е. Й. С. и А. П. С., като на 11.10.2006 г. в град Горна Оряховица, същият е претърпял пътно – транспортно произшествие.

С влязла в сила присъда №621/15.12.2008г. постановена по НОХД№1100/2008г. на ГОРС, във връзка с която са постановени и Решение № 35/11.03.2009г. по ВНОХД № 9/2009г. на ВТОС и Решение№279/02.07.2009г. по н.дело№271/2009г. на ВКС,подсъдимият М. А. М., с ЕГН **********е признат за виновен за това, че на 11.10.2006 година в град Горна Оряховица на улица "Отец Паисий" до кръстовището с улица "Родопи" при управление на лек автомобил "Мерцедес 320 S" с peг. № ВТ41****, собственост на Г. И. И. от село Бутово, при избиране на скорост на движение от 163,8 км/ч, превишаваща максимално допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което допуснал пътнотранспортно произшествие, удряйки се в железенстълб на светофарна уредба и стена на сграда, и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия на задната седалка пътник И. Х. Х. от град Горна Оряховица, изразяваща се във фрактура на лявата лонна кост и разместване на костите, изграждащи тазовия пръстен, довели до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок от 2,5 - 3 месеца, и в разкъсноконтузни рани в периналната област, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и тежка телесна повреда на возещия се на предната дясна седалка пътник И. Е. С. от град Горна Оряховица, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма: контузия на мозъка с продължително коматозно състояние, персистиращ оток на мозъка и развитие на хидроцефалия, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,55 (едно цяло и петдесет и пет стотни )промила, поради което и на основание чл.343, ал.З, б."а" 4 във вр. с ал.1, б."б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.54 и чл.36 от НК му било наложено наказание.