Решение № 298 от 12.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Варна , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502908 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Г. З. И., чрез адв. Бр.Б. срещу решение № 2694/29.06.2020г., постановено по гражданско дело № 10250 по описа за 2019г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Е. С. А. иск с правно основание чл.124, ал.1ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, с площ от 989 кв.м. в местност „Сотира“ въз основа на наследствено правоприемство от З.К., безвъзмездна сделка – дарение, обективирана в НА № 100/1997г. и изтекла придобивна давност с начален момент 1997г., както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 193/2018г., като неоснователни.

Като въззивник по делото е конституиран А. Г. И.- наследник и правоприемник на починалия след подаване на въззивната жалба Георги Златков И., който поддържа въззивната жалба.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се, че изводите на съда, са немотивирани и необосновани, тъй като почиват на неправилно установено фактическа обстановка, при необсъждане на доказателствата, несъобразени или неправилно интерпретирани факти и обстоятелства. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на посочените основания: наследство, дарение и придобивна давност. От представените писмени и гласни доказателства се установява идентичност между посоченият в НА №100/96г., обективиращ договор за дарение, владеният от ищеца имот и имот с идентификатор ***. Владението на имота е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. Неправилно и необосновано съдът не е ценил събраните по делото гласни доказателства, във връзка със събраните писмени доказателства, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Моли настоящият въззивен съд да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново, с което предявеният иск се уважи.

В предвидения срок въззиваемата страна Е.А. не е депозирала отговор на жалбата. В 1 съдебно заседание, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и същата се явява допустима.

За да се произнесе ВОС взе предвид следното:

Г. З. И. е предявил иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Е. С. А., за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на имот – поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.

Директор на АГКК с площ от 989 кв.м., в урбанизирана територия на местност „Сотира“1 гр.Варна, начин на трайно ползване – ниско застрояване на основание наследствено правоприемство, дарение и придобивна давност, чрез владение, упражнявано в периода от 1997г. до настоящия момент.

Ищецът твърди, че е придобил имота на основание наследствено правоприемство от баща му З.И.К., поч. На 09.08.1996г., Излага, че след обстоятелствена проверка е съставен КНА №164/26.05.1970г., с който Р.К., К.К. и З.К. са признати за собственици на празно място с пространство от 2500кв.м., в м.Сотира, при граници З.К., Х.Д.Х. и път. Бащата на ищеца З.К. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от този имот, като след неговата смърт тези ид. части от имота са наследени от ищеца и С.К.- преживяла съпруга при равни квоти. С договор за дарение, обективиран в НА № 100/27.01.1997г. С.Й.К. е дарила притежаваните от нея ид. части от имота на ищеца, като в договора е посочено, че се дарява 1/8 ид.ч. от имота, но фактически е предадена половината от празно дворно място с площ от 720 кв.м., съставляващо ПИ2110 по действащия план. От 1997г. ищецът владее североизточната част на имота явно спокойно и необезпокоявано.

Твърди, че притежавания от него имот е частично идентичен с имот пл.№ 11777 по КП от 1956г. и с ПИ 2110 по КП от периода преди реституцията. Излага, че ответницата Е.А., се е снабдила с КНА, с който е призната за собственик на имота, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.

Ответницата Е. С. А. е оспорила иска като неоснователен. Излага твърдения че за ищеца не е възникнало твърдяното право на собственост; оспорва фактическите твърдения в исковата молба относно упражняваната от ищеца непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху имота с намерение за своене. Твърди, че имотът се е владял и в момента се владее от нея, като владението й не е смущавано. Оспорва, че имотът описан в НА № 164а/1970г. е идентичен с имота по НА за дарение №100/1997г. и процесния имот. Твърди, че бивш имот № 11778 по КП от 56г. и бивш имот 2110 по КП от 1972г. на местност „Сотира“ никога не е бил собственост на праводателите на ищеца. Навеждат се доводи, че имот 488 е част от бивш имот №11778 и бивш имот 2110. Ответницата е придобила собствеността върху имота въз основа на договор за дарение, обективиран в НА № 44/1981г. от А.М.С., която го е придобила по завещание от съпруга си В.Г.С./поч. На 03.12.1968г./ В.С. е придобил собствеността върху имот 1178 или 2110 по наследство от баща си Г.С.П.. Имотът представлява част от бивш имот №11778 по КП 1956г., имот 2110 по КРП 1972г. В периода 1972г.-1980г. по план имотът е бил разделен на три части, във връзка с предстоящо отчуждаване за нужди на Хлебозавод-2. Със заповед № 3077/09.11.1974г. на председателя на ИК на ОбНС Варна, част от имот 2110 – 946 кв.м., собственост на А.С. е отчуждена, на основание чл.95 ЗТСУ за мероприятие – „Водоем за резервно захранване на Хлебозавод 2 Варна“. Собствеността върху посочената част от имота е възстановено на А.С. по силата на закона, тъй като мероприятието не е изпълнено. Като единствен наследник на А.С. ответницата, е придобила собствеността върху трите имота, съставляващи стар имот № 11778/КП 1956г./, идентичен с имот 2110/1962г./, включително и процесния имот 488. В периода 1980г. – 1989г. ответницата и съпругът й са изградили в имот 487 /сега 1302/ къща. При приемане на ПНИ в регистъра на имотите са отразени три имота, собственост на наследници на Г.С.П.. След приемането на ПНИ, ответницата се снабдила с КНА за имоти 487 и 489. По отношение на процесния имот №488 в КК и КР е вписано, че същият е собственост на А.С., поради което през 2018г. ответницата се снабдила с КНА на свое име.

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предвид становищата на страните и събраните доказателства съдът намира за установено следното относно релевантните за спора факти:

По делото е представено заверено копие от НА № 164а/26.05.1970г., от който се установява, че Р.З.К., К.И.К. и З.И.К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в гр.Варна: празно място с площ от 2500 кв.м., в местност „Сотира“, при граници: З.В.К., Х.Д.Х. и път и овощна градина с площ от 250 кв.м. в местност „Франга дере“ при граници:С.В.Р., Г.И.Л. и път, от които ½ ид.ч. за Р.З.К. и по ¼ ид.ч. за К.И.К. и З.И.К..

Видно от НА № 100/1997г. С.Й.К. е дарила на Г. З. И. собствената си, придобита по наследство 1/8 ид.ч. от имот: празно земеделско място с площ от 720 кв.м., находящо се в землище на гр.Варна, местност „Сотира“, представляващо имот пл.№2110 по плана на м.Сотира, представляващо част от съсобствено празно място, с площ от 2500 кв.м. при граници: имот пл.

№2110-а; имот №2110-б, имот 2056 и път.

От представения НА №44/1981г. е видно, че А.М.С. е дарила на племенницата си Е. С. А. собствения си недвижим имот: лозе-хавра с площ от 1078кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност „Сотира“, в зона за курортни и здравни нужди, при граници: З.В.К., път, А.С., Д.А.Д.

От удостоверение за наследници от 10.05.2008г., издадено от Община Варна, район „Младост“ е видно, че З.И.К., починал на 09.08.1996г. е оставил за свои законни наследници С.И.К.-съпруга и Г. З. И. –син.

Съгласно представеното удостоверение за наследници №70415/26.08.2011г. Г.С.П., починал на 07.05.1942г. е оставил за свои наследници: Й.Г.С.-съпруга, В.Г.С.-син, Г.Г.С.-син, Ж.Г.С.-дъщеря и С.Г.С.-син. В.Г.С. е починал на 03.12.1998г. и е оставил за свои наследници А.М.К.-съпруга, С.Г.С.-брат, Ж.Г.С. –сестра и Г.Г.С.-брат. След смъртта си на 08.11.1986г. А.К. е оставила за свой наследник Е. С. А..

По делото е представено заверено копие от завещание от 08.03.1965г., обявено с протокол от 29.01.1969г., с което В.Г.С. е завещал на съпругата си А.К. всички свои права, ценности, движими и недвижими имущества.

Видно от представения по делото разписен лист към плана за м. Франга дере, гр.Варна, имот 2110 е записан на наследници на Г.С..

Представена е скица № 15-259821/26.04.2018г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна, от която е видно, че имот №488 с площ от 989 кв.м. е записан като собственост на Е. С. А./без данни за ид.части от собствеността/ и Г. З. И. – 1/8 ид.ч.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх.№ 5305017196/13.09.2018г., данъчната оценка на жилище с площ от 46 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м. и земя 989 кв.м., находящи се в гр.Варна, СО Сотира, №488 е 25566,40лв. В удостоверението като собственик на имота е записан Г. З. И..

В показанията си свидетелите М.Й. и Я.К., разпитани по искане на ищеца са заявили, че той има имот в местност „Сотира“. Свидетелката Й., която е племенница на ищеца посочва, че вуйчо й и баба й/майката на ищеца/ имали вила-лозе, над новия хлебозавод и до 1996г. имотът се обработвал от баба й. След смъртта на дядо й ищецът и майка му си поделили имота и вилата останала за ищеца. Свидетелката е посещавала имота преди години /последно през 2006г./, но не е влизала в него. Свидетелят К. е ходил два пъти в имота, като първият път било преди няколко години, а втория-преди две години. Свидетелите посочват, че в имота има овошки, малка вила-тип бунгало, гараж, пристройка за инструменти и външна тоалетна. Мястото било оградено, с метална врата-тип гаражна и порта, която се заключва.

От показанията на ангажираните от ответницата свидетели Р.И. и П.С., се установява, че имота на ответницата се намира над новия хлебозавод и е площ над 2 дка, в западната част било 3 по-високо; има масивна къща- двуетажна, с площ от 40-50 кв.м., плодни дръвчета. В горната част на имота, над къщата имало дървено бунгало- необитаемо с площ от 20 кв.м. Свид. И. е ходил на гости на ответницата в имота в периода след 1983г. до след 1990г. и посочва, че там живеел постоянно дядо Ж. – съпруг на майката на ответницата. Свид. С., посочва, че от едната страна на имота, лицето към пътя било оградено, а в горната част имало врата, която била отворена и докато бил жив дядо Ж., през нея можело да се минава по пряка пътека между имотите. След 2010г., тази врата се затворила и вече не можело да се минава напряко.

От приетото по делото заключение на проведената пред първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира като обективно и пълно и компетентно дадено, се установява, че процесния имот с идентификатор *** се намира в местност „Сотира“. За местността има действаща КК и КР, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД ан АК София; ПНИ на СО „Сотира“ е одобрен със заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областен управител на област Варна. Вещото лице е посочило, че за територията, в която се намира имота има изработени кадастрални планове от 1956г., 1973г., 2000г., ПКП, ПНИ, както и одобрен ЗРП. Имота попада с по-голямата си площ в имот пл.№11777 и с по-малка в имот №11778 по КП от 1956г. В разписния лист към този план имот №11777 е записан на братя Х. и И.З., а имот №11778-на Г.С.П.; имот 11777 е с площ от 1395 кв.м. при граници: от север- 11775 на И.Ш.; 11776-Е.Х.Д.; от запад-11770А.И.К.; от юг-11778-Г.С. Г.; от изток-път. По КП от 1973г., процесния имот 488 попада в имот с пл.