Решение № 4748 от 31.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8417/2022
- Вид
- Решение № 4748
- Подписан
- 31.12.2024
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.173 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.243 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4748 гр. Варна, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110108417 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове, основани на чл.74 от ЗЗД и в условията на евентуалност чл.79,ал.1 във вр. чл.243 от ЗЗД и в евентуалност чл.45 от ЗЗД.В съдебно заседание проведено на 15.05.2024год. е допуснато изменение на основанието на втория заявен в условията на евентуалност иск от чл.45 от ЗЗД на чл.59 от ЗЗД.
Ищецът адв. П. М. М., преупълномощен от Адвокатско дружество „ Г. и партньори", представлявано от адв. П. Г., със съдебен адрес: ***, тел. *** като пълномощник на „О. И." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Г. Д. П. претендира от съда да постанови решение с което на основание чл. 74 от ЗЗД да осъди ответника Т. И. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца „О. И." ООД, ЕИК***, сумата от общо 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, с която е погасено задължението на ответника към „***" ЕООД, а в условията на евентуалност да постанови решение, с което на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 243 от ЗЗД да осъди ответника Т. И. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца „О. И." ООД, ЕИК ***, сумата от общо 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на паричните средства, заплатени на трето лице поради неизпълнение на задължението за връщане на вещта по договор за заем за послужване,а в условията на евентуалност да постановите решение, с което 1 на основание чл. 59 от ЗЗД да осъди ответника Т. И. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца „О. И." ООД, ЕИК ***, сумата от общо 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на паричните средства, заплатени на трето лице за ревандикиране на вещта,ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат присъдени и направените съдебно-делово дни разноски, изразяващи се в заплатените държавни такси, адвокатски възнаграждения, както и евентуалните дължими в хода на делото депозити и такси. Моли съда да цени настоящата молба в тази си част като списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Един от предметите на дейност на ищцовото дружество е покупкопродажба на употребявани автомобили. В тази връзка „О. И." ООД е стопанисвало търговски обект под наем, функциониращ като автокъща, находяща се в ***. В същата по трудово правоотношение е бил нает ответникът Т. Т., считано от 11.07.2017г. За нуждите на автокъщата на 07.01.2019г. е закупен лек автомобил ***, нов внос от Италия. Сделката е обективирана в приложения към настоящата искова молба договор с „***" ЕООД от същата дата.
След изтичане срока на наемния договор за парцела на 31.08.2019г., управителят на ищцовото дружество Г. П. е възложил на ответника да премести всички автомобили в друг автосалон. Последният е помолил работодателя си да му позволи да ползва описаното по-горе МПС за една седмица, през която да заведе семейството си на почивка в гр. Пловдив. След изтичането й, при отправена устна покана за връщане на автомобила насрещната страна е пожелала да използва същия за още една седмица, за да обезпечи извършването на селскостопански дейности в свой имот. След този допълнителен срок, няколкократните призиви за връщане на вещта са останали безрезултатни, докато на 20.09.2019г. г-н Т. заявява на г-н П., че е заложил колата в заложна къща срещу сумата от 10 000 лв. и е дал координати за връзка с нея. Управителят на „О. И." ООД е бил принуден в същия ден да 2 заплати на „***" ЕООД сумата от 10 500 лв. за репатрирането на автомобила, видно от приложената разписка № 10568. По повод описаните неправомерни действия на бившия си служител, Г. П. е подал жалба до Районна прокуратура -Варна, като до настоящия момент не е приключило производството по ангажиране наказателната отговорност на извършителя.
С оглед визираната фактическа обстановка счита, че е изпълнена следната юридическа конструкция: Първоначално между „О. И." ООД и Т. И.
Т. е сключен заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД на МПС *** за срок от една седмица. Периодът на контракта е бил удължен с още седем дни, след които вещта е подлежала на връщане по силата на чл. 248 от същия нормативен акт.
Вместо това, обаче, ответникът е сключил договор за заем със Заложна къща „***" ЕООД за сумата от 10 000 лв., като е обезпечил облигационния си ангажимент със залог върху вещ - процесното МПС. На собственика на автомобила било ясно заявено, че г-н Т. няма никакво намерение да възстановява заетите авоари. По тази причина представителят на ищцовото дружество е бил принуден да заплати дължимата от ответника сума към залогоприемателя, погасявайки чуждия дълг, ведно с акцесорните лихва и разноски по заема. Правният му интерес произтича от необходимостта да възвърне владението над собствената си вещ. Налице е хипотезата на чл. 74 от ЗЗД. Ищцовото юридическо лице се е суброгирало в правата на заложния кредитор и разполага с правното основание и процесуалната легитимация да претендира заплащане на внесената към „***" ЕООД сума.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме горните изводи, то безспорно ответникът не е изпълнил задължението си да върне в срок заетата вещ. С това си поведение неизправната страна е причинила вреди на ищцовото дружество, изразяващи се в паричните средства, които последното е заплатило за връщане на автомобила. Без този допълнителен финансов разход не би могло да се обезпечи финализирането на фактическия състав по заема за послужване - установяване на фактическата власт от заемодателя. Претенцията би могла да се квалифицира под нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Отново в условието на евентуалност, с оглед изчерпване на потенциалните основания за претендиране на исковата сума, следва да се възприеме, че притезанието произтича от осъществено от ответника 3 противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване общото правило да не се вреди другиму. В конкретния случай е реализирано разпореждане с чужда вещ без съгласието на собственика, като са нанесени имуществени вреди в указания размер. Действията на ответника са извършени изцяло в негов интерес, поради което не би могло да се твърди, че са такива, осъществени без представителна власт.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.
Счита искът за допустим, но неоснователен, по отношение на претенцията в размер на 10500 лв., поради което моли същият да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.
Обстоятелствата, които са изложени в сочената искова молба, въз основа, на които се иска ответникът Т. И. Т. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, претендираната сума в размер на 10500 лв., твърди, че са недоказани и неоснователни. Същите почиват на доказателства, които не са относими към предмета на спора. Твърди се, че „О. И." ООД е стопанисвало обект-автокъща, находяща се на бул. *** и че една от дейностите на дружеството е покупко-продажба на употребявани автомобили. Видно от актуалното състояние на дружеството в TP и РЮЛНЦ, е че такава дейност не фигурира в поместената публична информация. Твърди се, че в същата автокъща е бил нает ответника Т. Т., без да се цитира с каква цел, по трудово правоотношение с „О. И." ООД, и е представен трудов договор от 11.07.2017 г.
Не възразява по отношение на представения трудов договор. От същия е видно, че мястото на работа е в ***, а длъжността му по НКПД: *** е продавач-консултант, по КИД на дружеството-работодател - 6820 - е видно, че основната дейност е: даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, за което е бил сключен трудовия договор с ответника.
Твърди, че освен дейността продавач-консултант, ответникът Т. Т. е бил в търговски договорки с ищеца Г. П., по отношение на процесното МПС - ***.
Двете страни са се договорили да заплатят по равно продажната цена на автомобила в размер на 20 000 лв., като всеки даде по 10 000 лв. Така се е и случило. Сумата от 20 000 лв. общо, била внесена по банкова сметка на дружеството - получател на МПС *** - „***" ЕООД, ЕИК ***, което придобило собствеността над МПС. Това обстоятелство е видно и от 4 транспортната документация - ЧМР - Международна товарителница, представена в оригинал по ДП №1575/2019 г., по Пр.Пр. № 13206/2019 г. на ВРП, образувано по жалба на ищеца „О. И." ООД, чрез управителя му Г. П. срещу ответника Т. Т., както и от други документи представени по досъдебното производство.
Представен е от ищеца договор за паричен заем между ответника Т. Т. и Заложна къща „***" ЕООД от 19.09.2019 г. със срок - 30 дни, считано от 19.09.2019 г. до 19.10.2019 г. Представена е и Разписка № 10568 по заложен билет № 13148 от 20.09.2019 г., от който е видно, че името на ответника Т. Т. е задраскано с химикал и вписано ръкописно под заемател и че автомобилът се откупува от Г. Д. П. с ЕГН ********** за сумата от 10500 лв, със съгласието на Т. И. Т.. Оспорва изцяло представената разписка по съдържание и твърди, че не е давал изричното си и писмено съгласие на Г. Д. П., за откупуване на заложената вещ. Оспорва я и поради това, че не е ясно за кой автомобил се отнася соченото откупуване. Видно от договора за заем е, че срокът му не е бил изтекъл, към момента на откупуването от ищеца. В онзи момент е непонятно за него, защо Г. П. е решил без да го уведоми изрично или писмено, да откупи заложената вещ, днес след залога, за която имат търговски договорки и то без негово съгласие, но в последствие разбира, че причината е за да я продаде, без негово знание, на по-висока цена и да реализира печалба за себе си, от цялата получена сума. Тогава решава да не оспорва получената от него печалба за автомобила, след като го е продал, тъй като с получената от заложната къща сума в размер на 10 000 лв. го уведомява и той приема, че приключват техните търговски отношения, като с прихващане на заетата сума, си получава дадената част за процесното *** в размер на 10 000 лв., а за Г. П. след продажбата на автомобила, остава дадения от него дял в размер на 10 000 лв. плюс печалбата от продажбата. Към него момент трябва да пътува извън България и няма време да оспорва каквито и да било получени от Г. П. суми, като печалба, от продажбата на процесното ***, каквато е и тяхната договорка, и вместо да приключат доброволно техните търговски отношения, предвид на това, че всеки от тях си връща дадените суми за внесеното ***, плюс печалба, която П. реализира след продажбата му, за която не я претендират, същият решава да подаде жалба срещу него до Трето РУ на МВР, за което се води соченото по-горе ДП.
Действително процесното *** е нов внос от Италия, но е платено от 5
„***" ЕООД, ЕИК ***, чрез управителя му И. П.ев Т., с който имат търговски договорки по плащането и вноса на автомобила. На 13.11.2017 г. автомобилът пристига в България и със съгласието на всички е приет от него, от транспортиращия го камион, чрез фирма „ ***" LTD, видно от представеното по ДП № 1575/2019 г., ЧМР-Международна товарителница, отнасяща се до транспортирането на л.а. *** от Италия до България. Представените от ищеца Договор за покупко-продажба на МПС от 07.01.2019 г. и фактура № 000012/07.01.2019 г., в настоящото производство, сочещи собствеността на процесното ***, са неотносими /недействителни/ към настоящото производство, поради което и ги оспорва да бъдат приети към доказателствения материал. Видно е, че процесните договор и фактура са от 2019 г., а процесното ***, е внесено много преди тази дата през 2017 г. и то на различно ЮЛ. Предаденото в залог процесно МПС, в заложна къща *** ЕООД, никога не е било собственост на „***" ЕООД с ЕИК ***, за да е извършена легитимна сделка - продажба с „О. И." ООД. В тази връзка твърди, че процесното ***, никога не е било собствено на „О. И." ООД, както се твърди. По ДП № 1575/2019 г., инициирано от „О. И." ООД е представена пълната документация по вноса, набавянето с транзитни номера за процесното ***, поддръжката и експлоатацията му.