Решение № 519 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100902121 по описа за 2022 година

СГС е сезиран с искова молба от ”Д.Г.” ЕООД, с която са предявени срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.405 КЗ. Твърди се от ищеца, че на 15.01.2020 г. е сключил с ответника договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължение да носи покритие на риска от увреждане на полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N **** ЕЕ през периода 18.01.2020 г. – 17.01.2021 г., а на 11.06.2020 г. е сключен с ответника застрахователен договор за закрила на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T **** ТH и период на действие 16.06.2020 г. – 15.06.2021 г. Сочи се от ищеца, че на 08.07.2020 г. е настъпило ПТП, от което са увредени застрахованите превозни средства. Според ищеца няма основание за отказ да се плати застрахователно обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 27 076 лв. и сумата от 8 838 лв. – застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка.

Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете с възражението, че водачът на застрахованите превозни средства при настъпване на пътното произшествие е употребил алкохол, а това представлява изключен риск. Сочи се от ответника, че употребата на алкохол от водача води до намалена способност на бдителност, внимание и контрол, както и намалена двигателна координация на рефлекси и на странично виждане. Позовал се е на норми от чуждото право – Закон за движение по пътищата, действащ на територията на Италианска република.

Представено е свидетелство за регистрация на полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N **** ЕЕ – сочи, че е с тонаж /максимално допустима маса/ от 39 тона.

Представено е свидетелство за регистрация на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T **** ТH – сочи се, че е с тонаж максимално допустима маса от 18 тона.

1

Представена е застрахователна полица от 15.01.2020 г., от която се установява, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължение да носи покритие на риска от увреждане на полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N **** ЕЕ през периода 18.01.2020 г. – 17.01.2021 г.

Представена е застрахователна полица от 11.06.2020 г., от която се установява, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължение да носи покритие на риска от увреждане на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T **** ТH и период на действие 16.06.2020 г. – 15.06.2021 г.

Представен е протокол –спешни проверки на МВР, Държавна полиция, подразделение пътна полиция Александрия Овест, Италия, от 08.07.2020 г., в който се сочи, че е реализирано ПТП, от което са увредени влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T **** ТН и полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N **** ЕЕ.

Представен е Проекто закон 1720, приет от италианския Сенат, в който в нормата на чл.186 ал.1, т.С и т.D e предвидена забрана да се шофира след употреба на алкохолни напитки на МПС с обща маса над 3,5 тона, теглещи ремарке.

Установява се от заключението на АТЕ, че процесното произшествие е настъпило поради спрял пред застрахования влекач автомобил. Вещото лице е достигнало до извод, че водачът на застрахования влекач е причина за настъпване на вредата, защото не е възприел своевременно спиращите пред него превозни средства. Освен това е налице причинна връзка между вредите и произшествието. Застрахователното обезщетение за полуремаркето възлиза на 9377,50 лв., а за влекача възлиза на 33 845 лв.

Установява се от заключението на СМЕ, изготвеното от специалист по „клинична токсикология“, че при концентрация на алкохол в кръвта от 0,44 % лицето е практически трезво и не налице засягане на неговите основни жизнени функции. В този случай е налице субклинична степен на повлияване, а забавянето на реакцията на водача може да се дължи като на употребения от него алкохол, така и на други фактори – психо-емоционално състоямние. Сочи се от в.лице в неговите обяснения, изнесени в съдебното заседание на 16.03.2023 г., че не може да се приеме категорично, че е налице причинна връзка между състоянието на водача след употребен алкохол и настъпване на произшествието.

Употребеният алкохол е в състояние да доведе до нарушение на концентрацията на вниманието, устойчивостта на възприятията, преценката на разстоянието и скоростта на движение, но е възможно тези промени да настъпят и поради други фактори – умора, емоционални състояние като гняв. Не може да се свържат употребата на алкохол и настъпване на произшествието.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.408 ал.1 КЗ.

2

На първо място следва да се спомене, че не е налице редовно връчване на препис от исковата молба и от доказателствата към нея, а при нередовно връчване срокът по чл.131 ГПК не е започнал изобщо да тече. Ответникът има качеството на застрахователно дружество, поради което спрямо него следва да намери приложение правилото на чл.50 ал.5 ГПК, което препраща към нормата на чл.38 ал.2 ГПК – съобщенията следва да се връчват на посочен от ответника електронен адрес. Връчването на препис от исковата молба и от приложенията към нея е извършено чрез изпращане на 20.01.2022 г. от районния съд на електронно писмо с прикачен файл на електронна поща – [email protected], а връчването е удостоверено със съобщение от 21.01.2022 г., че електронното съобщение на райнонния съд е получено и отворено. В този случай съдът приема, че не е налице редовно връчване по чл.38 ал.3, вр. с чл.44 ал.3, т.3 ГПК, защото по настоящето дело ответникът не е посочил адрес на електронна поща за връчване. Предпоставка за редовно връчване по чл.38 ал.2 ГПК на електронен адрес е страната /ответникът/ да е посочил адрес на електронна поща, но случаят не е такъв, защото ответникът не е посочил адреса на електронната поща, до който е бил изпратен препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

След като не е извършено редовно връчване на препис от исковата молба, следва да се зачете и обсъди релевираното от ответника възражение за „изключен риск“ по т.27.3 от Общите Условия към застрахователния договор.

Установи се от представената застрахователна полица от 15.01.2020 г., че между ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението на носи застрахователно покритие на риска от увреждане на полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N **** ЕЕ през периода 18.01.2020 г. – 17.01.2021 г., а от застрахователна полица от 11.06.2020 г. се установява, че е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължение да носи покритие на риска от увреждане на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T **** ТН през периода 16.06.2020 г. – 15.06.2021 г.

Не се спори, че на 08.07.2020 г. е реализирано ПТП, в резултат на което двете застраховани превозни средства са увредени до степен на пълно унищожение поради възникнал от произшествието на пътя пожар. Този факт се установява от протокол от 08.07.2020 г. – спешни проверки на МВР, Държавна полиция, подразделение пътна полиция Александрия Овест, Италия, както и от заключението на АТЕ. Според съда представеният протокол от 08.07.2020 г. има качеството на чуждестранен официален документ, доказателствената сила на който следва да се зачете на основание чл.31 ЗМЧП, доколкото не са налице основания да се счита, че този документ не е съобразен с правото на Италианска република, от чийто държавен орган е издаден. Ето защо съдът приема този чуждестранен официален документ за надлежно писмено доказателство, ползващо се с материална доказателствена сила в настоящия процес.

3

Погиването на застрахованите превозни средства в резултат на ПТП представлява покрит застрахователен риск, за който ответникът застраховател е поел задължение да носи покритие. Настъпилото през действие на застрахователните договори погиване на застрахованите вещи в резултат на ПТП е визирано в нормата на чл.405 ал.1 КЗ като факт, който поражда задължение за плащане на застрахователно обезщетение.

От страна на ответника застраховател е повдигнато правоизключващото възражение за „изключен риск“ по т.27.3 от Общите Условия за застраховане на сухопътни превозни средства, основано на твърдението за употреба на алкохол от водача на влекача – А.З..

Фактът, че водачът З. е управлявал МПС след употреба на алкохол се установява от представения доклад от 09.10.2020 г. за техническа консултация от съдебна медицина относно причините за смъртта, в който се сочи, че след извършена аутопсия на тялото е установено съдържание на алкохол от 0,44 промила. Фактът на управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахования влекач се признава от ищеца.

Процесното пътно произшествие е настъпило на територията на Италианска република, поради което за отношенията между страните са приложими правилата за движение по пътищата, действащи в Италия. Установеното по реда на чл.43 ал.2 КМЧП чуждо материално право е Закон за движение по пътищата, приет след одобрение на проектозакон 1720 италианския Сенат, който в нормата на чл.186 ал.1, т.С и т.D предвижда забрана да се шофира след употреба на алкохолни напитки МПС с обща маса над 3,5 тона, теглещи ремарке. От двете свидетелства за регистрация и от заключението на СТЕ се установява, че полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N **** ЕЕ е с тонаж /максимално допустима маса/ от 39 тона, а влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T **** ТХ е с тонаж /максимално допустима маса/ от 18 тона.

При тези факти съдът намира, че от страна на водача на застрахования влекач е извършено противоправно поведение, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. Според съда за процесния случай не следва да се прилага нормата на чл.5 ал.3, т.1 българският ЗДвП, защото процесното произшествие е настъпило на територията на Италианска република. Обстоятелството, че българският ЗДвП позволява да се управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 на хиляда, е правноирелевантно, защото действащият в Италия закон предвижда абсолютна забрана за употреба на алкохол при управление на товарен автомобил с тонаж над 3,5 тона.

Нарушението на действащата в Италия забрана за управление на МПС след употреба на алкохол не е достатъчно, за да се приеме, че е налице „изключен риск“, който поражда на основание чл.408 ал.1, т.3 КЗ правото на ответника да откаже да плати застрахователно обезщетение. Предвиденото в клаузата на т.27.3 от Общите Условия задължение за водача на застрахования автомобил да не употребява алкохол е значимо от гледна точка на интереса на застрахователя, но за възникване на потестативното право по чл.408 ал.1, т.3 КЗ е необходимо да се установи, че е налице причинна връзка между нарушението /употребата на алкохол/ и настъпване на застрахователното събитие. Успешното доказване на възражението за „изключен риск“ е предпоставено от провеждане на пълно и главно 4 доказване на факта, че именно употребата на алкохол е причина за забавената реакция на водача и за късно предприетото спиране, което е довело до настъпване на произшествието.

Клаузата на т.27.3 от Общите Условия може да намери приложение само при категорично установена връзка между употребата на алкохол и настъпването на риска. В този смисъл са и повдигнатите от ответника фактически твърдения, че употребата на алкохол от водача е довела до намалена способност на бдителност, внимание и контрол, както и до намалена двигателна координация на рефлекси и на странично виждане.

В т. 4 а от ППВС № 1/1983 г. е прието, че в НК, както и в други нормативни актове не е дадено определение на понятието "пияно състояние". Пияно състояние по смисъла на чл.

343 ал. 2 НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно средство. В този смисъл съдът приема, че клаузата на т.27.3 от Общите Условия следва да се тълкува в смисъл, че именно употребата на алкохол е предвизвикала у водача непригодност да управлява автомобила, т.е употребата на алкохол води до психофизиологическото състояние на водача, при което той не е в състояние безопасно да управлява моторното превозно средство.