Решение № 4541 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4541 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110204000 по описа за 2024 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 4000 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Е. И. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 8567063, издаден от Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който на жалбоподателката на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Твърди се, че в електронния фиш не са посочени достатъчно данни относно издателя на фиша и относно действителния извършител на нарушението, като е посочен единствено собственикът/ползвателят на МПС, но не и лицето, което на инкриминираната дата и час е управлявало автомобила. Навеждат се възражения, че липсва пълно описание на нарушението, че не е ясно дали нарушението е извършено в обхвата на въведено с пътен знак „В-26” ограничение на скоростта, както и че не е индивидуализиран по достатъчен начин използваният толеранс при определяне на наказуемата скорост. Прави се искане за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателката С. Е. И., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител, като няма направени искания за събиране на допълнителни доказателства, както и искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. Х.Х., процесуален представител на СДВР, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че нарушението, нарушителят и вината са доказани по несъмнен начин, а електронният фиш е издаден при спазване на приложимия 1 закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 28.12.2023г., в 13:59 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ до № 200, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към ул. „Околовръстен път“, посредством видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“, с фабр. № MD-1196, било заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на жалбоподателката С. Е. И., като превозното средство се движело със скорост от 89 км/ч., при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. чрез поставен пътен знак „В 26”.

Заснемането било извършено с автоматизирано техническо средство тип „Cordon M2“, с фабр. № MD-1196. Средството за измерване било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като валидността на вписването е до 13.06.2027г. От представените доказателства е видно, че типът средство за измерване представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, като е одобрен по реда на Закона за измерванията.

В хода на съдебното производство съдът е изискал справки и доказателства от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, Българския институт по метрология и Дирекция „Управление и анализ на трафика“ при Столична община. От постъпилата справка от БИМ е видно, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 е вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрациннни номера и комуникации тип „Cordon M2“, с валидност на одобряването до 13.06.2027г. Представени са и данни относно техническите и метрологичните характеристики на системата.

Към датата на установеното нарушение – 28.12.2023г., на видео-радарната система pза наблюдение и регистрация на пътин нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“ с фабр. № MD-1196 била извършена последваща проверка, за която е съставен протокол № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023г.

Тази проверка се удостоверява със знак за проверка № 00102/2023. При тези системи допустимата грешка при измерване на скоростта при реални условия на измерване е ± 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и ± 3 % при скорост над 100 км/ч.

Въз основа на изготвения от техническото средство снимков материал неизвестно лице от СДВР издало на 17.01.2024г. обжалвания Електронен фиш сер. К № 8567063, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП за това, че на горепосочените дата, място и време, със споменатия лек автомобил е била превишена разрешената скорост на движение от 50 км/ч., въведена с пътен знак „В 26” в населено място, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателката С. Е. И. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева, като било посочено в ЕФ, че въпросното нарушение е извършено в условията на повторност с оглед издаден предходен ЕФ сер. К № 7781756 от 20.07.2023г., влязъл в сила на 15.09.2023г. (вж. л.21-22).

От Столична община – Дирекция „Управление и анализ на трафика“ е постъпила писмена справка и схема относно организацията на движението по бул. „Цариградско шосе“ в района на административен № 200, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към ул. „Околовръстен път“, като е посочено, че имало ограничение на скоростта в района – 50 км/ч., сигнализирано с пътен знак „В 26“ (л.55-57).

2

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: процесния ЕФ сер. К № 8567063/17.01.2024г., разписка от „Еконт“ (л.6), справка за собственост на МПС с рег. № ,,***'' (л.8), Заповед № 8121з931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.9), протокол № 145-СГИСИС/06.12.2023г. за последваща проверка на средството за измерване (СИ) (л.10, 29, 45, 50), извлечение от регистъра на „одобрен тип“ средства за измерване (л.11, 30, 46-47, 51-52), решение за одобрение на техническото средство (л.12-13, 31-32); протокол от 28.12.2023г. за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (л.14), извлечение от система „АИС-АНД“ относно съставяне и връчване на процесния ЕФ (л.17), ежедневна форма на отчет на наряда (л.18), сертификат за завършено обучение (л.19), справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.20), предходен ЕФ сер. К № 7781756/20.07.2023г.

(л.21), извлечение от система „АИС-АНД“ за издаване, връчване и влизане в сила на предходен ЕФ (л.22), писмо от ОПП-СДВР (л.28), ръководство за работа с техническо средство (л.33-40), писмо от БИМ (л.44, 49), писмо от Столична община – Дирекция „УАТ“ (л.55), схема за организация на движението в процесния пътен участък (л.56-57), писмени бележки с пълномощно за представител на наказващия орган (л.63-64); както и вещественото доказателство – 1 (един) бр. фотоснимка към електронния фиш (л.7).

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира, като няма необходимост от тяхното обсъждане при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Въз основа на тези доказателства се установяват датата и часът на заснемане, автомобилът, посочен като извършил въпросното нарушение, видът и фабричният номер на използваното техническо средство, както и обстоятелството, че същото е било от одобрен тип и е преминало последваща проверка преди датата на нарушението. Писмените доказателства обачеq не установяват редица релевантни обстоятелства, като самоличността на лицето, което е управлявало автомобила към датата и часа на твърдяното нарушение, точния начин на формиране на отчетената и наказуемата скорост, точната стойност на превишението при съобразяване на допустимата грешка на средството за измерване, както и всички обстоятелства, относими към индивидуализиране на административното обвинение.

При така установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаната нарушителка), при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (ЕФ е връчен на 25.02.2024г., а жалбата е депозирана на 07.03.2024г.), като същата е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна при следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове, районният съд е инстанция по същество и следва служебно да провери законосъобразността на атакувания акт по чл.58д от ЗАНН, вкл. дали правилно е приложен материалният закон, съотв. дали са спазени процесуалните правила при издавенето на оспорения акт, независимо от конкретните основания, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на същото и до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Тези нарушения са от такова естество, че не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на производството, като същите представяват основание за отмяна на 3 оспорения ЕФ.

Н а първо място, в оспорения ЕФ липсват данни за конкретния извършител на административното нарушение. В електронния фиш, който се оспорва, е посочен единствено собственикът на моторното превозно средство – жалб. С. Е. И., но не и лицето, което на 28.12.2023г., в 13:59 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ до № 200, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към ул. „Околовръстен път“, е управлявало процесния автомобил. Поради това съдът приема, че в атакувания ЕФ не са посочени всички съставомерни елементи на административното нарушение – не е отбелязано кой е управлявал като „водач“ въпросното МПС, респ. кой е нарушителят.

В тази връзка следва да се подчертае, че качеството на собственик на дадено лице спрямо конкретно МПС не го прави автоматично извършител на нарушението на правилата за движение по пътищата. Посочената в ЕФ нарушена законова норма – чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – сочи като субект на задължението за спазване на скоростта водача на пътното превозно средство. Именно водачът е лицето, което управлява превозното средство и което фактически може да превиши разрешената скорост на движение. В случая в електронния фиш, който се оспорва, не е отразено кое лице е било водач на автомобила и е осъществило изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение, като в административно-наказателната преписка няма доказателства, от които да се установява това обстоятелство. Дори и да е била развита процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, каквито данни няма в делото, това само по себе си не означава, че лицето, посочено като собственик на въпросното МПС, е било действителният водач на това МПС в момента на извършване на деянието. Поради това не става ясно от съдржателната част на ЕФ дали жалбоподателката С. И. е извършила административното нарушение и дали такова изобщо е било осъществено от нея.

Този пропуск е съществен, т.к. препятства възможността да се установи надлежно субектът на нарушението и да се прецени дали именно санкционираното лице е лицето, което следва да понесе административнонаказателната отговорност. Макар Законът за движението по пътищатаП да предвижда специални правила за ангажиране отговорността н а собственика на МПС, това не освобождава административно-наказващия орган от задължението да формулира ясно и пълно административното обвинение, вкл. да индивидуализира фактическите основания, поради които счита, че именно адресатът на ЕФ следва да отговаря за нарушението. Фактът на заснемане на лекия автомобил сам по себе си се явява недостатъчен за установяването на извършителя на нарушението, без да се предприемат от контролните органи по-нататъшни действия в тази насока.