Определение № 42 от 09.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Стара Загора, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500005 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З. Ц., против разпореждане от 05.12.2023 г. по ч.гр.д. № 699/2023 г. по описа на Районен съд-гр.Раднево, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК относно вземането за сумите съответно от 47,85 лв., 125,63 лв. и 36,89 лв., представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство от 07.07.2021 г., и два договора за лизинг на базови аксесоари, съответно от 07.05.2021 г. и от 07.07.2021 г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на платена държавна такса.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 699/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Раднево е било образувано по заявление на “Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу Д. Н. С., ЕГН – **********, с адрес: гр.Р., *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 1002,92 лв.

1

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за електронни съобщителни услуги и допълнителни споразумения към него, два договора за лизинг на мобилно устройство и два договора за лизинг на базови аксесоари, с настъпили падежи съответно на 20.10.2021 г., 20.11.2021 г., 20.12.2021 г., 20.02.2022 г. , 05.03.2022 г. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства, мобилният оператор прекратил предсрочно договорите. Поради предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя, същият дължал 1/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива са уговорени от страните; 2/ част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги / в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 на ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняване на това право е неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за електронни съобщителни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не довело до възникване на задължение за плащане на неустойка на основание клауза от договора за лизинг и не е последвано от връщане на лизинговата вещ.

В конкретния случай потребителят дължал сумите от сумите съответно от 47,85 лв., 125,63 лв. и 36,89 лв., представляващи предсрочно изискуеми остатъци от лизингови вноски по трите договора за лизинг.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че тези вземания се претендират въз основа на неравноправна клауза, имат характер на неустойка при разваляне на договорите, а неустойката излиза извън присъщите й функции.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая с ОУ към договор за лизинг е предвидено, че същият се 2 сключва за определен от страните в договора срок, и никоя от тях няма право да го прекратява преди изтичането му.

Чл. 10 предвижда правото на всяка от страните да развали договора при неизпълнение на задължение от другата страна.

Чл.11, ал.1 предвижда правото на лизингодателя да развали договора за лизинг и в случая на неизпълнение на договора за мобилни и/или фиксирани услуги, по който лизингодателя и лизингополучателя са страни.

Ал. 2 на чл.11 предвижда при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя последният да дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните.

Чл.12, ал.1 урежда предсрочна изискуемост, настъпваща в случаите на неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя.

Съгласно тази разпоредба лизингодателят има право в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми или да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите.

Ал.2 на чл.12 предвижда настъпването на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски и в случаите на прекратяване на договора за мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.

Разпоредбите на чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от ОУ уреждат различни фактически състави, при които възниква правото на мобилния оператор да претендира вземане в размер на оставащите до края на срока на договора за лизинг месечни вноски.

В първата хипотеза правото на лизингодателя възниква след разваляне на договора и има характера на неустойка.

Във вторият случай това право възниква при идентични правопораждащи факти досежно наличието на неизпълнение от страна на потребителя, но при запазване на действието на правоотношението – в случаите на разваляне на договора то се обуславя от неизпълнение на задължението на лизингополучателя за плащане на уговорените с договора лизингови вноски или на неизпълнение на задълженията му по договора за мобилни и/или фиксирани услуги, сключен с мобилния оператор. При това в хипотезата на ал.2 на чл.12 предсрочната изискуемост може да настъпи както при преустановяване на договорната връзка между същите страни по сключен между тях договор за мобилни и или/фиксирани услуги, така и в случай единствено на неточно във времево отношение изпълнение от страна на потребителя и запазването на тази договорна връзка. Не е предвидено за настъпването на предсрочната изискуемост да е необходимо нарочно волеизявление от страна на кредитора-лизингополучател, поради което следва, че изискуемостта следва да настъпи автоматично.

Наличието на предвидени в ОУ взаимоизключващи се основания за 3 настъпване на идентично по съдържание право на оператора в зависимост от това дали е развален договорът за мобилни / фиксирани услуги; е развален договорът за лизинг; са развалени и двата договора; налице е неизпълнение по някой от двата договора, без същият да е развален, всъщност не позволява да се разграничат различните хипотези, при които задължението на потребителя за заплащане на лизингови вноски става предсрочно изискуемо.

С оглед на горепосочените аргументи обосновано може да се предположи, че гореупоменатите последици за потребителя трудно биха били предвидими от негова страна при сключването на договора.

Предвид това въззивният съд счита, че в случая е налице е обоснована вероятност за неравноправност на клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ по смисъла на чл.143, т. 19 от ЗЗП, т.к. не съобразяването на правото на мобилния оператор да обяви предсрочна изискуемост с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и отличаването му от случаите на разваляне на договора, не позволява на потребителя да прецени конкретно тази част от икономическите последици за себе си от сключването на договора за лизинг.

Без значение за изхода на настоящото производство са твърдените в частната жалба обстоятелства, че сроковете на трите договора за лизинг понастоящем са изтекли и претендираните суми са дължими като вече не като предсрочно изискуеми, а като неплатени лизингови вноски, т.к. тези факти представляват различно от претендираното от заявителя със заявлението му основание за тези вземания.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неправилност на първоинстанционното разпореждане за неоснователни.

Обжалваното разпореждане като краен резултат се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с чл.271, ал.1,пр.I-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.12.2023 г. по ч.гр.д. № 699 /2023 г. по описа на Районен съд-гр.Раднево, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.С.,***, представлявано от законните си представители: Д.К.К. –изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З. Ц., срещу Д. Н. С., ЕГН – **********, с адрес: гр.Р., *** относно вземането за сумите съответно от 47,85 лв., 125,63 лв. и 36,89 лв., представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство от 07.07.2021 г., и два договора за лизинг на базови аксесоари, съответно от 07.05.2021 г. и от 07.07.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5